Решение № 1434 от 3.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2238/2008 г.

Решение № 1434 от 3.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2238/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 293 от Гражданско процесуалния кодекс. О. "Пловдив", представлявана от кмета С. А., е подала касационна жалба срещу решение № 471 от 28.01.2008 г. по гр. д. № 616 от 2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение от 11.04.2003 г. по гр. д. № 5* от 1997 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението като се сочи, че същото е необосновано и процесуално неправилно и се прави искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора. По подадената от община &. касационна жалба е допуснато касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответниците В. Л. В., И. Л. В., Р. С. П. и Е. С. С. са представили писмена защита в която излагат съображения по правилността на съдебното решение и по приложимостта на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: По спора е постановено предходно съдебно решение № 522 от 27.06.2007 г. по гр. д. № 615 от 2006 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение, с което е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд с указания за цялостна преценка на приобщения доказателствен материал. При новото разглеждане на делото Пловдивския апелативен съд е обезсилил първостепенното решение от 11.04.2003 г. по гр. д. № 5* от 1997 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на общината срещу физическите лица за установяване правото на общинска собственост на имот № 3 по плана на ж. р. - "Тракия" А 12 от 200 декара като е прекратил производството намирайки, че се касае до поправка на очевидна фактическа грешка в одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи която следва да се отстрани по административен ред. Това е и основния процесуален въпрос по който е допуснато касационно разглеждане на съдебното решение е допустим ли е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при наличието на възможност по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ за поправка на очевидна фактическа грешка в одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи. С исковата молба община &. е предявила срещу С. В. С. и Л. В. С., починали и по реда на чл. 120 ГПК заместени от своите наследници Р. С. П., Е. С. С., В. Л. В. и И. Л. В. осъдителен иск по чл. 108 ЗС за този имот, посочвайки в исковата молба, че те са се снабдили и с н. а. № 3* т. 23 по н. д. № 769 от 1996 г. за собственост върху спорните 200 декара, понастоящем представляващи жилищен район "Тракия", в който имот са били въведени с протокол № 2* от 26.06.1995 г. от П. комисия. Поискали са и прилагането на правната последица по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и отмяна на констативния нотариален акт. За спорния имот са били издадени два акта за общинска собственост № от 27.11.1997 г. и № 46 от 27.11.1997 г. В последствие ищеца от осъдителен иск е преминал към установителен иск съгласно чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) /молба от 25.01.1999 г./. В първата инстанция Пловдивският окръжен съд е отхвърлил иска. Посочил е че имотът е възстановен с влязло в сила решение от 29.11.1994 г. по гр. д. 3890 от 1994 г. на Пловдивския районен съд, 18 състав, постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Въз основа на това решение е издадено решение № 3* от 26.06.1995 г. с което е възстановен в съществуващи /възстановими/ реални граници, които са посочени: север - общински терен, изток: улица, запад: улица и юг бул. &.. Възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е станало в реални граници в рамките на действуващият регулационен план, а не с карта на новообразуваните или възстановени имоти. Отхвърлил е иска защото е намерил, че общината не е установила собствеността върху спорния терен и че е оборена доказателствената сила на представените два акта за общинска собственост. Въззивният съд при новото разглеждане на делото е счел, че искът е недопустим, тъй като е налице специален ред, предвиден в чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, т. е. допустима е поправка на очевидна фактическа грешка в плановете, одобрени от Министъра на земеделието и храните. Възприел е иска не като спор за материалното право на собственост, а като искане за поправка на индивидуален административен акт, за който е определена конкретна процедура. Само това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че постановеното решение е необосновано и да се отмени. Очевидна фактическа грешка при плана за земеразделяне или в картата за новообразуваните или възстановени имоти в реални граници ще е налице когато е констатирано несъответствие между постановените решения на П. комисия или Общинската служба по земеделие и гори и графичното отразяване им възстановяване. В конкретния случай изобщо не е одобрена нова карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи поради което и приложението на чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е изключено. Още повече, че спора касае собствеността върху терена, възстановена с поменатото решение, в реални граници, а не до противоречие между решението и конкретната карта. Такова противоречие не съществува, а материално правния спор е именно предмет на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК защото установяването на едно право или правоотношение е неотносимо към констатиране на очевидна фактическа грешка в план за земеразделяне или картата на възстановените имоти при който земята се възстановява на собствениците в нови граници, които са определени именно от плана или пък се заснема съобразно постановените решения. В конкретния случай с предявеният положителен установителен иск се цели да се признае правото на собственост на община &. върху конкретно определен имот, който е бил възстановен с посоченият административен акт в полза на ответниците. Обекта на собственост е уточнен и неговата индивидуализация не е била поставена в зависимост от съставянето на нов план, определящ конфигурацията на имотите, които предстои да бъдат възстановени съобразно заснемането им с него, независимо, че е била издадена заповед № А* от 6.10.1995 г. за попълване на кадастралната основа. В конкретния случай изобщо не са изложени мотиви по съществото на спора, т. е. по собствеността върху спорния терен, която се претендира от общината. Не е съобразено твърдението на общината, че за характера на имота като общински следва да се вземе предвид и действащият строително регулационен план, по който е ставало изграждането на комплекс "Тракия" на последователни жилищни групи. В тази насока не е направено изследване чрез техническа експертиза, на която следва да се възложи допълнителна задача за съобразяване на заключението с представените заповеди за изграждане на жилищен комплекс "Тракия" и с разпореждане № 342 от 2.09.1969 г. на КСК, като се посочи каква част от претендирания терен е общинска собственост по смисъла на т. 3, 4, 5, 6 и 7 от § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Освен това е необходимо да се изслуша отново представената техническа експертиза от в. л. Васил А. Г., Х. Г. К. и И. Т. Р., като се поставят допълнителни въпроси, които са съобразени със заключението на в. л. Димитър К., че при възстановяването на имота в реални граници П. комисия е възстановила огледален образ на имотите, които е притежавал наследодателят им В. С. В., починал през 1952 г. и че имота се е намирал в землището на с. Я., източно от ж. п. линията за гр. Б. и източно от шосето за с. Я. Всички посочени обстоятелства налагат извод, че решението следва да бъде отменено и делото да се върне за повторно разглеждане, тъй като се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г. о.