Решение № 4499 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10571/2016 г.

Решение № 4499 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10571/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция "Правно-нормативна дейност" (ПНД) при Министерство на вътрешните работи ( МВР) срещу решение № 20 от 27.06.2016 г., постановено по административно дело № 41/2016 г. от Административен съд Р., с което е отменен мълчаливият му отказ да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация по заявление, подадено на 18.01.2016 г. и преписката е върната на органа за произнасяне по реда и в сроковете по на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, тъй като в случая се касае до предоставяне на лични данни, при което в случая за органа не е възникнало задължение за произнасяне. Иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. В жалбата са маркирани като нарушения и необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но липсват конкретни доводи. Ответникът по касационната жалба - А. И. Н. - Д. в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи за законосъобразност на оспореното решение и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд като й присъди направените деловодни разноски. Постъпила е и частна жалба от процесуалния представител на Н. - Д. срещу определение от 05.08.2016 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като му заплати адвокатски хонорар в минимален размер. Касационния жалбодател, чрез процесуалния си представител оспорва частната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност, както на касационната, така и на частната жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт в рамките на компетентността на съда. Същото е и правилно. Няма спор между страните, че по заявлението на Н. - Д. от 18.01.2016 г., постъпило на електронен адрес zdoi@mvr. bg, с което е поискан достъп до обществена информация от Министъра на вътрешните работи не е постановено решение по реда на Закона за достъп до обществена информация. С обжалваното решение обосновано и законосъобразно мълчаливият отказ е отменен. Основанията за отказ да се предостави обществена информация са посочени в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. т. 1-3 от Закона за достъп до обществена информация, като при постановения мълчалив отказ за съда е обективно невъзможно да установи причините за така постановения отказ и съответно за неговата законосъобразност. Отделно от това от съдържанието на преписката не се установява наличието им. Наведените в касационната жалба доводи, че със заявлението е поискана информация, която не следва да се предоставя, тъй като е свързана с предоставяне на лични данни е неоснователен, тъй като от съдържанието на заявлението се установява, че в случая е поискана информация за брой преписки и сроковете, в които същите са приключени и съответно с какво мнение са приключени същите. Доколкото част от искана информация засяга интересите на трети лица в чл. 31 ЗДОИ е предвидена процедура с оглед защитата на тези права, което не освобождава органа от задължението му да се произнесе с изричен акт по заявлението за достъп до обществена информация. Както правилно е прието в обжалваното решение по делото липсват доказателства такава процедура да е проведена. Обоснован и съответен на доказателствата е и изводът, че хипотезите, в които органът не дължи произнасяне по заявление за достъп до обществена информация са посочени в разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ, като липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че тези хипотези са приложими в конкретния случай. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Неоснователна е и подадената по делото частна жалба. Обосновано в оспореното решение е посочено, че преценката за наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се извършава от съда въз основа на представени доказателства. В случая такива не са представени, като правилно представената по делото декларация в обжалваното определение е ценена като изявление на страната, упълномощила адвокат като изводът, че в случая релевантното обстоятелство - че жалбодателката е материално затруднено лице не е установено по безспорен начин с надлежни доказателства. Ето защо настоящият състав намира, че определението от 05.08.2016 г., с което е отхвърлено искането за допълване на решението в частта за разноските е правилно и следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция отново е направено искане за определяне размера и съответно присъждане на хонорар за един адвокат в производството пред касационната инстанция, но отново не са представени доказателства за наличие на хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, при които такива не следва да бъдат присъждани. По делото е представена декларация със съдържание идентично на съдържанието на представената пред първоинстанционния съд, която е обсъдена по-горе. Искането е основателно до размер на 5 лв., представляващи заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение