Решение № 1936 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8740/2013 г.

Решение № 1936 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8740/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Булбрю БГ" ЕООД, представено от адв. Ангел Донев, срещу решение № 715/20.03.2013 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2864/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1104804/20.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, установяващ задължения за ДДС заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в д. п. м. 10.2010 г. в размер 150 000 лева. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Постъпила е и частна жалба, озаглавена "касационна жалба" срещу определение № 2457/18.04.2013 г. на АС Варна, постановено по адм. д. № 2864/2012 г., с което е изменено решението по делото в частта за разноските. С доводи за недопустимост, а евентуално за неправилност на определението се обезсилването/отмяната му. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Варна не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на "Булбрю БГ" ЕООД задължения за ДДС в размер 73 784.98 лева и за закъснителна лихва в размер на 10 186.19 лева заради отречено правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на "БГ Дринкс" ЕООД, за която е издадена фактура № 1...927/31.10.2010 г. Предмет на доставката е матрица за пластмасови каси за пиво. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещни проверки на доставчиците и предходните доставчици, при което е установено, че на датата на доставката са извършени четири разпоредителни сделки със стоката на различни цени. Прието е, че процесната фактура не удостоверява доставка и част от данъчна измама. От неправомерното начисляване на данъка не следва право на приспадане на данъчен кредит. За да отхвърли оспорването на РА, първоинстанционният съд е формирал тъждествени с тези на приходната администрация изводи при преценката на представляващите част от административната преписка доказателствени средства и съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест. По установяванията на съда матрицата е закупена от "Леденика и ММ" АД с фактура № 0...16639/19.01.2009 г., издадена от "Готмар" ЕООД за сумата 6000 лв. На 31.10.2010 г. "Леденика и ММ" АД продава матрицата за 5000 лв. на "Трейд БГ" ЕООД гр. Варна. На същата дата "Трейд БГ" ЕООД продава матрицата на "Трейд Бир" ЕООД за 370 000 лв. На 31.10.2010 г. "Трейд Бир" ЕООД продава матрицата на "БГ Дринкс" ЕООД за 1 065 000 лв. и в същия ден "БГ Дринкс" ЕООД продава матрицата на касатора за 750 000 лв. За установяване на реалност по веригата от доставки са представени договори за продажба, приемо-предавателни протоколи, фактури. Истинността на договорите и протоколите е оспорена по реда на чл. 193 от ГПК от повереника на ответника в първоинстанционното производство. След открито производство по оспорване, при разпределяне на тежестта по чл. 193, ал. 3 от ГПК и след проверка по чл. 194, ал. 2 от ГПК истинността на оспорените доказателствени източници е изключена. Цитирана е относимата практика на СЕС, за да се сподели тезата на приходната администрация, че жалбоподателят не е субект на претендираното данъчно предимство. С решението е осъден жалбоподателя да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 952 лева. По искане на органа по приходите, с определение № 2457/18.04.2013 г. решението е изменено в частта за разноските и са присъдени 3 653.72 лева. Оспорените съдебни актове са правилни. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорната доставка на рекламни услуги. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АС Варна РА органите по приходите са изключили възникването на данъчно събитие от поредицата от доставки на процесната стока, а са възприели получаването й от ревизираното лице като част от данъчна измама. В тази посока са и изводите на съда. Това разбиране е съответно на материалния закон и на обвързващата националните юрисдикции практика на СЕС. Така в решението на Съда по дело С-504/10 се припомня, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, а принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство /т. т. 50 и 51 от решението/. Издаването на данъчни документи за доставката на една и съща стока в един данъчен период /дори в един ден/ с произволни /стоката не се мести и не се променя/ първоначално градиращи и увеличени многократно, а след това намаляващи цени сочи на неправомерен опит за ползване на данъчно предимство. Ефектът на този опит е посочен от органите по приходите - резултатът за периода на прекия доставчик е данък за внасяне 75.08 лева, за което допринася и продажбата на стоката с повече от 300 000 лева загуба /при което начисленият за последващата доставка данък е значително по-малък от този при доставката на получаването и с разликата се редуцира данъка за внасяне/; резултатът за периода на касатора е данък за възстановяване в размер 137 882.46 лева, като в процедурата по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за следващите два данъчни периода са приспаднати съответно 37 283.83 лева и 24 383.61 лева. Създадената правна привидност за преминаването на правото на собственост дисквалифицира настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка е неправомерно, което обосновава правилността на отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката с аргументи от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Неоснователен е доводът в частната жалба за недопустимост на определението за изменяне на решението на първостепенния съд в частта за разноските. С разпоредбата на чл. 80, изр. 1 от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Последица от процесуалното пропускане на страната е дисквалифицирането на правото й да иска изменение на решението в частта за разноските - чл. 80, изр. 2 от ГПК. Кодексът не обвързва съществуването на тежестта от вида на разноските, чието присъждане се иска. В тази връзка следва да се отличават искането за присъждане на разноски; твърдението за извършването им в определен размер със списъка по чл. 80, изр. 2 от ГПК /което е и проявление на състезателното начало по чл. 8, ал. 2 от ГПК/ и доказването на разноските. Въвеждането на твърдение за разноски в определен размер със списъка прави възможна и защитата срещу него /чл. 8, ал. 3 от ГПК/ и задава пределите за произнасяне на съда по искането за разноски - чл. 2 и чл. 6, ал. 2 от ГПК. Отклонението на съда от пределите на търсените разноски поражда правото на неудовлетворената от присъждането им страна да иска изменение на решението в частта за разноските. Спецификата на присъждане на разноски на администрацията, когато е представлявана от юрисконсулт, включва определянето на размера на възнаграждението на повереника до минималното възнаграждение за един адвокат - чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Разпоредбата определя максималния размер на възнаграждението като индивидуализирането му е по преценка на съда. Така се преодоляват последиците на процесуалната тежест по чл. 80 от ГПК. Правилно при определяне на размера на възнаграждението за юрисконсулт първостепенният съд е съизмерил материалния интерес с отреченото данъчно предимство и установеното задължение за лихва. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспорените съдебни актове. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение