Решение № 101 от 23.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 56/2009 г.

Решение № 101 от 23.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 56/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костадинова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК, образувано по искане на осъдения В. Т. М. за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 474 от 8 октомври 2008 г. на Пазарджишкия районен съд, постановена по нохд № 1361/2008 г. и потвърдена изцяло с решение № 297 от 23 декември 2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд по внохд № 814/2008 г. В искането формално са заявени допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, което ангажира основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Изложени са обаче конкретни доводи единствено за неправилно приложение на материалния закон поради отказа на съда да квалифицира извършеното престъпление като "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и да приложи произтичащите от това материално-правни последици. В допълнително представената пред ВКС молба от 4.02.2009 г. отново се поддържа само това възражение. От съдържанието на молбата може да се изведе направено искане за преквалифициране на деянието и следващото от това намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание осъденият М. не участва лично. Представлява се от назначения му служебен защитник - адв. К, която поддържа искането, както е направено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, но за необходимост от преквалифициране на престъплението като такова във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, без това да рефлектира върху наложеното на осъдения М. наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда (втора поред, след отмяна на присъда от 18.01.2008 г. на ПРС с решение № 100 от 9.05.2008 г. на ПОС) е ангажирана наказателната отговорност на молителя В. Т. М. за това, че на 9.06.2007 г., в с. Ц., Пазарджишка област, при условията на опасен рецидив, е отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 283. 84 лева от владението на С. А. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б" от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдени са направените по делото разноски, възложени в тежест на осъдения. Присъдата е потвърдена изцяло с въззивното решение от 23.12.2008 г. и не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Заявените в молбата на осъдения М. основания за възобновяване на делото не са налице. В подкрепа на формално посочените съществени нарушения напроцесуалните правила не са наведени никакви доводи. Акцентът е поставен върху оспорената правна квалификация на деянието и твърдението за неговата "маловажност" с оглед ниската стойност на предмета на посегателството. В тази връзка е цитирано и решение на ВКС, I н. о., № 667/2003 г. Заявената материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позове само на него, проверката се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна. Настоящият случай е именно такъв. На базата на надлежно събрани и проверени доказателства съдът е извел правнозначимите факти от кръга на подлежащите на доказване и им е дал правилна правна оценка, като е приел, че те осъществяват състава на чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Заявената от осъдения неправилност при приложение на материалния закон не държи сметка преди всичко за обстоятелството, че в рамките на тази правна квалификация не е предвиден леконаказуем състав при "маловажен случай", поради което преценка на тази плоскост дефинитивно е изключена от законодателя, без оглед на стойността на предмета на посегателството и другите обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Или иначе казано, при рецидивната кражба, в хипотезата на опасен рецидив (чл. 29 от НК), "маловажен случай" не е възможен. Привилегировани състави при "маловажен случай" на кражба са предвидени само спрямо основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК и спрямо съставите на чл. 195, ал. 1, т. 2 (кражба на вещ без постоянен надзор) и т. 6 (кражба от длъжностно лице) от НК. Поради това и позоваването на цитираното решение на ВКС № 667/2003 г. на I н. о. не е коректно, доколкото то касае различна хипотеза - квалифицирането на кражбата като извършена при специален рецедив (чл. 28 от НК), където немаловажността на двете кражби - първата и рецидивиращата, е условие за съставомерност на последната по тази норма на закона. В рамките на извършената проверка по приложението на материалния закон обаче, ВКС констатира неправилното му приложение в друга насока. След като правилно е приел, че в случая не се касае до две отделни деяния, всяко осъществяващо поотделно един и същи състав на престъплението, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите да се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т. е. не е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, а само едно деяние, съдът неправилно е определил стадия на осъществяване на престъплението. В диспозитива на присъдата е посочил, че осъденият е "...отнел и направил опит да отнеме..." чуждите движими вещи, което при констатациите му в мотивите (стр. 3 от същите) че се касае за едно единствено престъпно деяние, обективно е невъзможно и е невярно. Като цяло извършеното от осъдения М. следва да се квалифицира като довършен опит за кражба, защото изпълнителното деяние е завършено, но не е предизвикало все още настъпването на престъпния резултат поради външни обективни фактори - намесата на трети лица (свидетелите К., К., Я. ), които са проследили действията на осъдения и са предотвратили установяването на трайна фактическа власт върху отнетите вещи. Така констатираната неправилност по приложението на закона може да бъде отстранена от настоящата инстанция в рамките на правомощията й по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, като в този смисъл се измени оспорения съдебен акт. Тази промяна в правната квалификация на деянието, която е в полза на осъдения, не обвързва промяна и в тежестта на отговорността му, ангажирана при условията на чл. 55 от НК. При същите условия и при преценка от съда на обстоятелствата по чл. 58, б. "а" от НК може да бъде определено наказанието на дееца и при опит към извършване на престъпление. Наложеното на осъдения наказание от една година лишаване от свобода е определено значително под предвидения в закона минимум за това престъпление и отчита в максимална степен сочените от осъдения обстоятелства - стойността на предмета на кражбата, практическата липса на вредни последици. Претендираната от него по-голяма снизходителност не би удовлетворила критериите по чл. 54 от НК и не би изпълнила целите на наказанието по чл. 36 от НК. Така индивидуализирано, наложеното на осъдения М. наказание не разкрива очевидното несъответствие по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, поради което не може да бъде преценено като явно несправедливо. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение