Решение № 12487 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6237/2020 г.

Решение № 12487 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6237/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ленто" ООД, гр. П., срещу решение № 201/22.01.2020 г. по адм. дело № 1108/2019 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 -2020 г. за кампания 2017 г. изх. № 02 -160 -2600/1889 от 15.02.2019 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) в частта, с която е наложено намаление и санкция за наддеклариране. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената част от уведомителното писмо на дружеството е наложена санкция и е извършено намаление за наддеклариране на площи в размер на 2850, 15 лева за част от декларираните площи за 2017 г. - втора година от поетия от дружеството ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", като от колона 7 и колона 10 са видни по парцели наддекларираните площи за всеки от тях и площта на парцела след намаление за неспазени базови и други изисквания. Така описаните в уведомителното писмо наддекларирани части от три парцела не са одобрени като допустими за подпомагане съгласно влязлата в сила по отношение на тях заповед № РД 46 - 139/28.02.2018 на министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. Изложени са мотиви, че обжалваното писмо е от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа мотиви относно причините за постановения отказ, спазени са административно - процесуалните норми по издаването му, при спазване на приложимото материално право - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16 г, ал. 5 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, съгласно която одобреният от министъра на земеделието, храните и горите окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" се използва от разплащателната агенция при извършване на финална оторизация и плащания за площ за съответната кампания. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията за необоснованост поради неправилна интерпретация на заключението на вещото лице. Независимо, че вещото лице е дало заключение само за частта от един от парцелите, че категорично е недопустима поради това, че е заета с дървета и храсти по ортофотокартата, а за другите спорни части от два парцела не може да прецени недопустимостта им по ортофотокартата, заключението за отпадането на спорните части и от трите парцела от заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой е категорично. Същата не е обжалвана от жалбоподателя и има характер на стабилен административен акт, с който издателят на писмото е бил длъжен да се съобрази съгласно цитирания чл. 16 г, ал. 5 от Наредба № 105/22.08.2006 г. Освен това предвид разпределението на тежестта на доказване в първоинстанционното съдебно производство, жалбоподателят е бил длъжен да докаже допустимостта за подпомагане на площите в съответствие с разпоредбата на чл. 170, ал. 2 АПК и като не го е направил е понесъл последиците от недоказването на твърдените от него условия за финансово подпомагане за спорните части от трите парцела. Неоснователни са доводите на касатора за неправилна преценка на АС относно наличните мотиви в писмото. Обстоятелството, че част от тях са в табличен вид, не води до липса на мотиви. Правилна е преценката на АС, че в случая от съдържанието на уведомителното писмо, стават ясни фактическите и правни основания за постановения частичен отказ. Наличието на мотиви в съдебното решение, които не са относими към така установените факти - а именно обсъдените материалноправни разпоредби, приложими при застъпване на площи от двама или повече заявители, не води до неправилност на съдебното решение като краен резултат, тъй като е правилна преценката на АС за наличие на правното основание на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП за постановения отказ за подпомагане - а именно кандидатът е заявил площи, които не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото не могат да бъдат присъдени претендираните от касатора разноски. На ДЗФ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 ( сто ) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,