Решение № 136 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2009 г.

Решение № 136 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл. 291, т. 2 ГПК. С решение № 43 от 16.08.2010 г. по гр. д. № 144 от 2009 г. е отменено решение от 14.03.2008 г. по гр. д. № 1405 от 2007 г. на Софийски градски съд, IV "д" и е даден ход по съществото на спора. С решение № 379 от 20.04.2007 г. по гр. д. № 225 от 2006 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е отменено първото въззивно решение, постановено по спора от 22.11.2005 г., произнесено по гр. д. № 1295 от 2004 г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане. В мотивите към това решение е посочено, че правопогасителното възражение на ответниците Х. В. И., поч. на 10.07.2009 г. и заместен от страните по делото Й. Т. Х. и Т. Х. В. за собственост, придобита въз основа на учредено право на строеж е неоснователно защото сключеният договор на 17.04.1986 г. е нищожен поради липса на предмет - суперфицията е учредена за вече съществуваща вилна сграда - сграда която е била изградена в груб строеж. С това решение е отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане като са дадени указания съдът да се произнесе по наведеното правопогасително възражение за придобиването на правото на собственост върху вилната сграда, заедно с дворното място върху което е застроена, цялото с площ от 843 кв. м., съставляващо У. VII-104, 105 от кв. 27 по плана на м. М., [населено място]. По отношение на Т. Х. В. е налице влязло в сила решение за отхвърляне на иска за ревандикация. При разглеждането на спора по същество пред Върховния касационен съд се установиха фактическите обстоятелства, подкрепени с доказателства както следва: С. М. М., М. Г. М., А. Д. М., П. В. К. и И. В. Ц., които са наследници на Р. С. А., поч. 1990 г. по съребрена линия/у-ние за наследници № 210 от 3.02.1999 г./. Те са предявили ревандикационен иск срещу Х. В. И., Й. Т. Х. и Т. Х. В. за вилна сграда, заедно с дворното място върху което е застроена, цялото с площ от 843 кв. м., съставляващо У. VII-104, 105 от кв. 27 по плана на м. М., [населено място]. Исковата молба е подадена на 31.05.2001 г. В нея са обосновали правото си на собственост на основание наследствено правоприемство от Р. С. А., поч. на 8.06.1990 г. Правото на собственост на Р. С. А. е било установено с н. а. № 141, т. 23, н. д. № 4346 от 1975 г. Изградената върху мястото сграда е приращение по чл. 92 от Закона за собствеността. В исковата молба е посочено, че фактическата власт върху имота се осъществява от ответниците Х. В. И., починал в хода на съдебното производство, Й. Т. Х. - неговата съпруга и Т. Х. В., техен син. В исковата молба не са намерили отражение обстоятелствата, които са установени в последствие по делото, а именно: между Р. А. и Х. В. И. и Й. Т. Х. е сключен договор за задължение за гледане и издръжка за 1/2 идеална част от празното дворно място с н. а. № 50 от 1979 г. С решение № 529 от 17.04.1985 г. на ВКС, Първо отделение този договор е бил обявен за нищожен и на основание чл. 34, ал. 3 от ЗЗД прехвърлената с него идеална 1/2 част е била отнета в полза на държавата. С договор № ДИ-04-24 от 17.04.1986 г. Държавата е учредила в полза на ответниците право на строеж върху тази 1/2 идеална част. Върху терена са били предвидени две строителни петна, но е реализирана една вилна сграда. С решение № 3798 от 20.04.2007 г. на ВКС, Първо гражданско отделение са споделени изводите на предходните съдебни инстанции, че този договор за учредяване на суперфиция е нищожен, тъй като към датата на сключването му сградата е била реализирана в груб строеж и покрита. За едното строително петно държавата е отстъпила право на строеж след като сключеният договор между ответниците и Р. А. да гледане и издръжка е бил признат за нищожен. По делото е било установено, че през 1984 г. вилата вече е била изградена в груб строеж. През този период собственик изцяло на парцела е била праводателката на ищците Р. А., т. е. направеното правопогасително възражение касае частен имот и оспорва правото на собственост върху сградата да е възникнало по реда на чл. 92 от Закона за собствеността в полза на Р. А.. Ответниците са подържали правопогасителното възражение при условията на евентуалност за възникване на правото на собственост на основание чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността - придобиване на имота на оригинерно основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност от обективна страна и от субективна владение на имота с намерение за своене и придобиване на собственост. Т. Х. В. е придобил 2/3 ид. ч. от спорния имот по договор за дарение от Х. В. И., Й. Т. Х. Иска за тази идеална част е отхвърлен защото е прието, че Т. В. не осъществява фактическа власт върху вещта. Т. В. се явява в процеса като правоприемник на своя покоен баща Х. И. С отмененото въззивно решение № 77 от 14.03.2008 г. по гр. д. № 1405 от 2007 г. на СГС е възприето, че в полза на Х. В. И., Й. Т. Х. не е възникнало правото на собственост, поради придобивна давност като добросъвестни владелци с начална дата 1988 г. за първите двама и 1990 г. за Т. В., тъй като е налице прекъсване на давността през 1997 г. за повече от шест месеца. Решението е отменено и внесено в открито съдебно заседание за изясняване именно на този въпрос. Пред Върховния касационен съд са разпитани свидетелите: М. К. М., Д. С. Д. А. С. Х. и И. К. И., а пред въззивният съд свидетелите: Х. И. А. и Л. А. Д. Техните показания се разделят на две групи: свидетелят А., И. и Х. посочват, че вилата се обитавала от семейството на ответниците още преди 1989 г. а свидетелите М., Д. и Д. посочват, че вилата е необитаема и този извод е направен защото вечерно време стаите не светят, двора е буренясал и няма други битови признаци, говорещи, че имота се обитава. Настоящия състав кредитира показанията на свидетелите А. И. и Х., които посочват, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху сградата от момента на нейното построяване и до настоящия момент. Този извод се подкрепя и от заявеното в исковата молба, че и към 2001 г. ответниците осъществяват фактическа власт върху имота, което обуславя и правния интерес от предявеният ревандикационен иск. По делото изобщо не се събраха данни за това, че ответниците наложили своя фактическа власт върху имота, с което са прекъснали владението върху вещта от семейството на Х. и И. Инцидентното отбиване на Г. М. в сградата не налага извод за упражняване на фактическо господство върху нея. По делото не беше установен съществен елемент от разпоредбата на чл. 81 от Закона за собствеността, а именно периода от шест месеца през които да е налице прекъсване на давността по естествен начин с отнемане фактическата власт върху имота. Само при установяването му могат да възникнат правните последици от прекъсване на давността. Фактическата власт върху имота е била осъществявана повече от десет години постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно, като под спокойно следва да се разбира, че не е установена с насилие. Давността не е била е прекъсната с преустановяване на фактическата власт за повече от 6 месеца - чл. 81 от ЗС, както и при наличие на някоя от хипотезите на чл. 116 от ЗЗД вр. с чл. 84 от ЗС. От изложеното следва да се приеме, че направеното правопогасително възражение от ответниците е основателно и предявеният ревандикационен иск трябва да бъде отхвърлен. М. М., М. М., А. М., П. В. К. и И. В. Ц. следва да заплатят на Й. Т. Х. направените разноски в размер на 3 074,20 лв. С изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,