Решение № 7347 от 21.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Търговище против срещу Решение 146/23.11.2021 г., постановено по адм. дело 223/2021 г. по описа на Административен съд гр. Търговище. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ПРО 50" ЕООД, с [ЕИК] в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд гр. Търговище e oтменил Решение 2153-25-20/16.08.2021 г. на директора на НОИ ТП гр. Търговище, с което е потвърдено разпореждане РЖ-5-25-00965117/ 20.07.2021 г. на Н.Ц. ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Търговище, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на ПРО 50 ЕООД да внесе по ревизионен акт /РА/ за начет РА-5-25-00942046/ 23.06.2021 г. сумата от 26 192, 55 лв. за главница и 6 221, 06 лв. лихва или общо сумата от 32 413, 61 лв., и е присъдил разноски. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че административният орган е навел довод за недействителност на трудовите договори по чл.74, ал.1 от КТ като основание за решението си, но тогава е следвало преди да издаде РА, да изпълни задължението си по чл.74, ал.3 от КТ и едва след решаване на въпроса относно наличието или не на действителен трудов договор да прецени и дали ще е налице основание за издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че на 21.05.2021 г. със заповед ЗР-5-25-00925223 ръководителя на ТП на НОИ при условията на заместване от началник отдел КПК при ТП на НОИ Търговище на дружеството-жалбоподател е била възложена пълна ревизия по разходите на ДОО, която да се извърши от ст. инспектор по осигуряването с ревизиран период 25.02.2016 г. до 30.04.2021 г. Ревизията на дружеството е приключила с ревизионен акт за начет РА-5-25-00942046 от 23.06.2021 г. като за фондове на ДОО: 1) фонд Общо заболяване и майчинство ревизията установила неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване главница от 196, 32 лв., лихва от 67, 30 лв. общо в размер на 263, 62 лв.; неправомерно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане главница от 4995, 91 лв. лихва от 1 147, 65 лв., общо в размер на 6 143, 56 лв.; неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете с главница от 8 730, 34 лв., лихва от 2 190, 68 лв. или общо от 10 921, 02 лв. 2) за фонд Безработица ревизията установила неправомерно изплатени парични обезщетения за безработица по чл. 54б, ал. 1, ал. 3 до ал. 6 от КСО с главница от 12 269, 98 лв. лихва от 2 815, 43 лв или общо в размер на 15 085, 41 лв. Общо за фондовете на ДОО главница от 26 192, 55 лв., лихва от 6 221, 06 лв общо в размер на 32 413, 61 лв. На 23.06.2021 г., ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ е съставил и анализ към РА РА-5-25-00942046, в който са дадени задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО в декларация обр. 1, с код за вид осигурен 01: за лицата М. Захариева за периода м.11.2016 г. до м. 05.2018 г.; Г. Ненкова за м. 11.2018 г.;П. Асенов за м. 11.2018 г.; М. Исмаилов за м. 11. 2018 г.; П. Живков за м. 07.2018 г.; за А. Биркин за м.11.2018 г. до м.09.2020 г.; за Х. Манджурска от м.12.2017 г. до м. 02.2018 г.; Д. Дурльова за м. 04.2017 г.; А. Мехова за м. 02.2017 г.; Ф. Кундьова за периода от м. 03.2017 г. до м. 03.2018 г.; Е. Иванова за м. 06.2019 и м. 07.2019 г. за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. 1, с код за вид осигурен 14 за м. 03.2021 за С. Малчева, за подаване на декларация по реда на чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. 1 с код корекция и код за вид осигурен 14 за Пр. Иванова за м. 07.2018, г., м. 08.2018 г. и м. 09.2018 г.; за подаване на редовни данни за А. Ахмед за м.01.2018 г. с код за вид осигурен 01, последен ден в осигуряване 07.01.2018 г., отработени дни 4 дни и осигурителен доход 92, 73 лв.; за заличаване на Приложения 9 на М. Захариева, за болнични листове Е20180075072/04.01.2018 г., Е20180075086/29.01.2018 г., Е20180075097 от 05.02.2018 г.; за заличаване на Приложение 10 на А. Биркин за правото на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 КСО за периода 12.11.2018 г. - 02.08.2019 г. и за правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО за периода 03.08.2019 г. - 03.08.2020 г.; за заличаване на Приложение 10 на Ф. Кундьова за правото на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО за периода от 15.03.2017 г. до 26.03.2017 г. и за правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО за периода 27.03.2017 г. - 23.03.2018 г. Административният орган е приел, че трудовите договори и разчетно-платежните ведомости на лицата са фиктивни. С разпореждане РЖ-5-25-00965117/20.07.2021 г. издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Търговище, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателя да внесе сумата по РА за начет РА-5-25-00942046/23.06.2021 г., главница: 26 192, 55 лв. с лихва: 6 221,06 лв., общо сума по начет: 32 413, 61 лв. С решение 2153-25-20 от 16.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, е потвърдено горното разпореждане. Не се споделят изложените в касационната жалба доводи за валидни осигурителни правоотношения между дружеството - работодател и работниците и служители в него. При преценка дали е налице основание за задължително осигуряване от съществено значение е дали лицето е осъществявало трудова дейност, а не дали му е изплащано трудово възнаграждение. Предвид данните по делото не може да се приеме презумптивно, че трудова дейност реално е осъществявана. В тази връзка касационната инстанция намира, че първоинстанционния съд не е изяснил релевантните факти и обстоятелства, в нарушение на задължението си по чл. 35 АПК. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението в §. 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираната дефиниция за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (Решение 314/2016 г. по адм. д. 3171/2015 г. на ВАС, Решение 211/2016 г. по адм. д. 3681/2015 г. на ВАС, Решение 292/11.01.2017 г. по адм. д. 14312/2015 г. на ВАС и др.). Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Изводът, че лицата упражняват реално дейност по трудов договор е направен единствено въз основа на самите трудови договори. Подписаният трудов договор доказва само факта на сключването му между страните, но не и неговото изпълнение. Основание за задължително осигуряване е не плащането или начисляването на трудово възнаграждение, а осъществяването на трудова дейност. В настоящия случай от приложените по делото доказателства не се установява лицата, наети на работа действително да са престирали труд в ПРО 50" ЕООД. Не се споделя становището на административния съд за наведени от страна на контролния орган доводи за недействителност на трудовите договори между ПРО 50" ЕООД и работниците и служителите му. В решение 2153-25-20/16.08.2021 г. на директора на НОИ ТП гр. Търговище се съдържат твърдения единствено за недействителното полагане на труд, а не относно недействителността на трудовото правоотношение, респ. сключените трудови договори. Административният съд не е изследвал релевантния по делото въпрос дали лицата, наети в дружеството са осъществявали трудова дейност на длъжностите, на които са назначени през процесните периоди, за да се направи обоснован извод дали същите притежават качеството на осигурени лица вр. §1, ал.1, т .3 КСО. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават незаконосъобразност на акта и които да представляват основание за неговата отмяна, противно на изложените от първоинстанционния съд мотиви. При извършената от настоящия касационен състав служебна проверка не се констатира нарушение на материалния закон при издаване на решение 2153-25-20/16.08.2021 г. на директора на НОИ ТП гр. Търговище. Предвид изложеното, решението на Административен съд гр. Търговище е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. При този изход на правния спор на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени претендираните по делото разноски в настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,