Решение № 13679 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13907/2012 г.

Решение № 13679 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13907/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ваня Събчева, в качеството й на областен управител на област Ловеч и по касационната жалба на процесуалния представител на Стефан Василев Бенчев, Кристина Василева Бенчева и Дениза Стефанова Бенчева срещу решение № 132 от 17.09.2012 г. постановено по адм. дело № 50/2012 г. от Административен съд Ловеч с доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество от първия касатор, както и връщане на преписката на административния орган, за да постанови решение по съществото на спора, а именно - признаване на право на обезщетение на наследниците на Васил Йосифов Бенчев по ЗПГРРЛ за целия срок на репресията, изтърпяна от него. Прилагат се доказателства и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на направените по делото разноски от физическите лица. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, заповед № РД-09-03 от 17.01.2012 г. на областния управител на област Ловеч, с която е уважено искането на Спаска Йосифова Бенчева - Асланян и на Васил Йосифов Бенчев, в качеството им на наследници на Йосиф Бенчев за обезщетение по реда на ЗПГРРЛ в общ размер на 1 508.08 лв. и преписката по искане вх. № РЛ-175 от 24.02.2009 г. е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по приложението на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че Спаска и Васил са наследници по закон на Йосиф Бенчев, който е бил изселен в с. Петревене, обл. Ловеч на 17.08.1948 г. по политически причини заедно със семейството си (съпруга Мария и дъщеря Спаска) и е останал там до смъртта си на 31.01.1973 г. Изселническият режим е бил отменен със заповед № И-302 от 29.04.1954 г. на министъра на вътрешните работи. За безспорно е прието също, че жалбоподателите имат право на (обезщетение) като наследници на репресирано лице по чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Страните не са спорили и по факта, че със заповед № 592-П връчена на 17.09.1948 г. е отнето софийското жителство на Йосиф, на съпругата му Мария и на родената му по това време дъщеря - Спаска (синът му Васил Бенчев е роден през 1951 г.), от което съдът е извел извод, че Йосиф Бенчев е бил репресиран (-о лице) по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. След 1964 г. Йосиф Бенчев започнал да подава молби за възстановяване на софийското жителство на семейството, но тези молби са останали без уважение. Не се спори и по факта, че Спаска Бенчева и Васил Бенчев са получили обезщетение за 36 месеца изтърпяна репресия, в размер общо на 25 000 лева по реда, пределен в § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в случая досежно размера на търсеното обезщетение е приложима нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Досежно срока на репресията съдът е приел, че той е неправилно определен от административния орган. Репресията в конкретния случай е започнала на 17.08.1948 г. - датата на връчване на заповедта и е продължило до 29.04.1954 г. (когато изселническият режим е бил отменен със съответния административен акт), или е с продължителност от 68 месеца и 12 дена (с други думи 5 години, 8 месеца и 12 дена). Като се приспадне вече полученото обезщетение за срок от 36 месеца, наследниците на Йосиф Бенчев следва да получат полагащото се обезщетение на баща им за срок на репресия 32 месеца и 12 дена или общо 1 555. 20 лева. Съдът е приел за неоснователна претенцията на жалбоподателите за изплащане на обезщетение за времето след 29.04.1954 г., тъй като след посочената дата пребиваването на него и семейството му в с. Петревене не се дължи на принудително изселване въз основа на административен акт. Тъй като характерът на административното производство по ЗПГРРЛ не позволява съдът сам да реши спора по същество съдът е приложил разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК и е върнал преписката на административния орган, който да се произнесе като се съобрази с указанията му по приложението на материалния закон. Решението е правилно и законосъобразно. Не са налице основания за неговата отмяна. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка са възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав и не е необходимо да се повтарят. Съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ на незаконно репресираните лица в периода от 09.09.1944 до 10.11.1989 г. или на техните наследници се признава право на обезщетение за целия срок на репресията, като размерът се изчислява по реда на чл. 6, 7 и 8 от Наредбата на прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Видовете репресия, подлежащи на обезщетяване са описани в чл. 1 и чл. 2 от ЗПГРРЛ и в чл. 1, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ и сред тях не фигурира репресия под формата на невъзстановено (софийско) жителство. Ето защо съдът правилно е преценил, че в конкретния случай наследниците на Йосиф Бенчев следва да получат обезщетение за изтърпяната от баща им, под формата на "изселване по административен ред", репресия в периода от 17.08.1948 до 29.04.1954 г. Такова е и заключението на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация гр. В. Търново от 28.07.1993 г., изразено в Решение № 40, на което се позовават наследниците на В. Бенчев. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенциите за разноски са неоснователни и не следва да бъдат уважени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение