Решение № 8458 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Велико Търново срещу решение 908 от 15.03.2024 г., поправено с решение 1300 от 15.04.2024 г. по адм. дело 293/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено решение 1012-04-14#11 от 12.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново. С решението си директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на Г. М. Т. против разпореждане 2113-04-1771#11/ 06.02.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново, за отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68б, ал. 2 от КСО. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, и необоснованост. Оспорва изводите на съда относно зачитане на стажа на ответника по касация на заеманите от него длъжности като такъв от втора категория. Оспорва начина на изчисляване на осигурителния стаж на лицето от съда. Претендира разноски. Ответникът по касация Г. М. Т., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане 2113-04-1771#11 от 06.02.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново е отказано отпускане на пенсия на Г. Т. по чл. 68б, ал. 2 от КСО, съгласно който лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Пенсионният орган е приел, че лицето към датата на заявлението не отговаря на изискването да има минимум 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, като не е зачел отбелязания в трудовата му книжка стаж за периода от 01.07.1991 година до 21.01.1999 година за такъв от втора категория и няма сбор от осигурителен стаж и възраст, равен на 100. Според органа има различия в почерците и мастилата, с които са правени отбелязванията и са полагани печатите в трудовите книжки на ответника по касация, което поставя под съмнение тяхната достоверност. Счита, че лицето не попада по т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП/отм.) за процесния период. Приема за недоказано твърдението, че лицето действително е управлявало превозни средства с вместимост над 12 тона и пригодени за извозване и приготвяне на бетон. В представения оригинал на трудова книжка от работодателя "Хидроизграждане" ЕАД са извършени отбелязвания, че от 01.07.1991 г. до 22.01.1999 г. Т. е работил в това дружество. От 01.07.1991 г. до 01.09.1991 г. /за два месеца/ е изпълнявал длъжността шофьор на автобетонпомпа "Щетер", след което до 01.03.1993 г. е изпълнявал длъжността "шофьор на КАМАЗ бетоновоз" и от 01.03.1993 г. до 22.01.1999 г. е изпълнявал длъжността "шофьор на КРАЗ бетоновоз". Съдът правилно е приел, че с вписванията в трудовата книжка и съдържанието на свидетелските показания, се установява наличието на стаж от втора категория за периода от 01.07.1990 г. до 22.01.1999 г. Правилно е приел съдът, че предвид удостоверителната сила на трудовата книжка, записаните в нея длъжности заемани от Т. като шофьор са свързани не само с транспортиране, но и с производство на строителни смеси (бетон) поради същността на управляваните от него строителни машини. Правилен е изводът на административния съд, че за Т. е приложимо изискването, според което втора категория се признава, ако за процесните периоди той е изпълнявал длъжност /съвкупността от дължими на работодателя трудови операции/ вписващи се в изискването на нормата на т. 26 от ПКТП (отм.), според което тази категория важи за машинисти на всички видове строителни и пътни машини. От неоспореното съдържание на трудовата книжка, касаещо длъжността на работника за периода след 30.06.1990 година до 22.01.1999 година се установява, че същата е била съответно "шофьор на КАМАЗ бетоновоз", "шофьор на автобетонпомпа Щетер и "шофьор на КРАЗ бетонпомпа". Посоченото вписване се ползва с материална доказателствена сила, която съдът е съобразил. Според свидетелите, чиито показания досежно характера на извършваната дейност на Т. са допустими по аргумент от чл. 104, ал. 10, изречение второ от КСО, жалбоподателят е управлявал бетон помпа през 1991 година и след това, като преди това е карал бетоновоз, като обектът на работа е бил язовир Йовковци, където Хидроенерджи ЕАД е изпълнявало строително-монтажни дейности. Правилно е приел съдът, че за периода от 01.07.1990 г. до 22.01.1999 г. Т. е изпълнявал длъжност при работодателя си, която се вписва в изискването на т. 26 от ПКТП (отм.), тъй като посочените длъжности са пряко свързани с изпълняването на строително-монтажните работи на обекти от хидротехническото строителство. Първоинстанционният съд е съобразил съдебна практика на ВАС, според която длъжността на водачите на машини, които представляват бетонпомпи, бетоновози, довършителни машини за бетон, пряко се вписва в изискването за длъжност, която е строително - монтажна. Обосновани са изложените от първоинстанционния съд мотиви относно приложението на нормата т. 26 от ПКТП (отм.), която предвижда, че от втора категория е трудът на "машинисти на всички видове строителни и пътни машини" в отрасъл строителство или при извършване на строителни дейности. Определянето на видове длъжности в строителството има цел да разграничи видовете труд с по-висока вредност и тежест от дейностите с нормални условия на труд от трета категория. Съдът правилно е съобразил даденото отграничение в практиката на ВАС (напр. решение 11753 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. дело 5159/2015 г., VI отд.), а именно, че шофьорите на товарни автомобили, подпомагащи и осигуряващи строително-монтажната дейност, не са машинисти на строителни и пътни машини по смисъла на т. 26, изр. трето от ПКТП (отм.), защото товарните автомобили, чиято функция е превоз на товари, не са строителни или пътни машини. Такива машини са тези, които извършват изкопни работи (трактори с кофи, верижни и колесни багери, фадроми, скрапери и др.), изливане на бетон (бетонпомпи, бетоновози, довършителни машини за бетон и т. н.) или полагане на асфалт (гудронатори и други машини за асфалт), повдигане на товари, строителни елементи и др. (напр. автокранове, верижни или колесни ескаватори, автоплатформи, автовишки и т. н.). Такива са и тръбополагащите машини, заваръчните машини, подемната и полагащата техника, дъмпери, самосвали и др.". Както е прието в решенията на ВАС, длъжността на водачите на машини, които представляват бетонпомпи, бетоновози, довършителни машини за бетон, пряко се вписва в изискването за длъжност, която е строително-монтажна. Такива машини е управлявал ответникът по касация, както се установява от сведенията за дейността на Хидроенерджи ЕАД и свидетелските показания. Аналогично е прието в т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Събразявайки така изложеното, съдът е извършил преценка на осигурителния стаж на лицето и е установил, че същото има необходимите 15 години осигурителен стаж от втора категория, както и сбор от 100 точки осигурителен стаж и възраст. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е в състояние да извърши самостоятелно пресмятането и превръщането на осигурителния стаж на лицето, тъй като за това не се изискват специални знания. Изложените мотиви се споделят от настоящата инстанция, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника следва да се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ и процесуално представителство. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение