Решение № 364 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 111/2010 г.

Решение № 364 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 111/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 535 от 26.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 16.10.09 г., постановено по гр. д. № 116/09 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която решение № 40 от 23.03.07 г., постановено по гр. д. № 284/06 г. на Дуловския районен съд е оставено в сила в частта му, с която искът на О. И. А. против Г. Н. М. по чл. 59 ЗЗД за заплащане стойността на извършени подобрения в недвижим имот е отхвърлен за разликата от 3 458 лв. до 6 000 лв. и в частта му, с която искът за заплащане на необходимите разноски за запазването на имота е отхвърлен за сумата 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, както и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 09.10.03 г. - 09.10.06 г. Обжалването е допуснато съгласно дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, изр. 4 задължителни разяснения. С решение от 02.10.07 г. по гр. д. № 131/07 г. Силистренският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е обезсилил решение № 40 от 23.03.07 г., постановено по гр. д. № 284/06 г. на Дуловския районен съд в частта, с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 09.10.03 г. - 09.10.06 г. Със същото решение въззивния съд е отменил частично решението на районния съд и вместо него е осъдил Г. Н. М. да заплати на О. И. А. сумата 3458 лв., представляваща стойността на извършени от него подобрения в недвижим имот, както и сумата 1280 лв., представляваща стойността на направени разходи за запазването на имота, ведно със законната лихва върху сумите, като претенциите за разликите до предявените размери съответно от 6 000 лв. и 3 000 лв. са отхвърлени (решенето на районния съд е оставено в сила). С решение № 272 от 13.05.09 г. по гр. д. № 292/08 г. на ВКС, I г. о. това въззивно решение е отменено в частта, с която Г. М. е осъдена да заплати на О. А. сумата 3 458 лв. със законната лихва като делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. В частта, с която е обезсилено решението на районния съд въззивното решение е оставено в сила, а жалбата на Г. М. срещу решението в частта, с която същата е осъдена да заплати на О. А. сумата 1280 лв., ведно със законната лихва, е оставена без разглеждане. От изложеното е видно, че решението от 02.10.07 г. по гр. д. № 131/07 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която първият иск е отхвърлен за разликата от 3458 лв. до предявения размер от 6 000 лв., ведно със законната лихва; в частта, с която вторият иск е уважен за сумата 1280 лв., респ. отхвърлен за разликата над тази сума до предявения му размер от 3 000 лв., ведно със законната лихва, както и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 09.10.03 г. - 09.10.06 г. е влязло в законна сила, поради което въззивния съд не е разполагал с правомощието да се произнася повторно по тези претенции съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.), според която, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Ето защо, нарушавайки тази забрана при повторното разглеждане на делото, окръжният съд е постановил едно процесуално недопустимо решение в посочените части, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.) При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените от него разноски в настоящото производство в размер на 324 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.