Решение № 108 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 33/2013 г.

Решение № 108 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 33/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 295 ГПК. С. о. - р. М. [населено място] чрез юр. Ц. И. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 28.03.2012 г. по гр. възз. д. № 10475/2010 г. на Софийския градски съд-IVв отд., в частта, с която е отменено Решение от 23.06.2006 г. по гр. д. № 6129/2004 г. на Софийския районен съд и е постановено ново, с което е уважен ревандикационният иск на РПКТМ. "С." за собственост по заявения иск по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС. Поддържа се, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на закона - чл. 86 ЗС, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. С насрещна касационна жалба РПК "М." С., чрез пълномощника адв. М. Б. -САК се обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 28.03.2012 г. по гр. възз. д. № 10475/2010 г. на Софийския градски съд-IVв отд., в частта, с която е отменено Решение от 23.06.2006 г. по гр. д. № 6129/2004 г. на Софийския районния съд и не е прието, че признатото правото на собственост от страна на кооперацията е придобита на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.). Поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на закона -чл. 2, ал. 3 ЗОбС след като не е зачетено правоприемството на кооперацията в нарушение на процесуалните правила, свързани с преценката на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293, намира: Касационното обжалване е допуснато по жалбата на С. о. - р. М. в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 86 ЗС по отношение на гражданско правни субекти, който не са граждани и възможността кооперативна организация да придобие на основание давност правото на собственост, при действието на посочената правна норма, като разрешен в противоречие на практиката на ВКС - Решение № 1211 от 19.11.2008 г. гр. д. № 3877/2007 г. на ВКС-IV отд. и Решение от 02.02.2008 г. по гр. д. № 310/2008 г. на ОС-Ловеч, като се поддържа, че произнасянето на ВКС би било от значение и за развитие на правото. По насрещната касационна жалба касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 /с оглед на представената задължителна и незадължителна съдебна практика/ по обуславящият изхода на делото въпрос по основния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.), в хипотезите когато се касае до правоприемство от друга кооперация, в полза на която е реституираното кооперативно имущество, разрешен в противоречие с Решение № 255 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 89/2009 г. на ВКС-I отд. по чл. 290 ГПК и Решение № 471 от 15.05.2007 г. по гр. д. № 429/2006 г. на ВКС-II отд. и Решение № 616/22.06.2009 г. по гр. д. № 2057/2008 г. на ВКС-IV отд. Съдебното исково производството е образувано по заявения от РПК "М. С." срещу С. о. -р. М. С. положителен установителен иск за / суперфициарна / собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на следния недвижим имот- ПОСТРОЙКА- гостилница "Г. х. ", едноетажна, състояща се от търговска зала, кухненско помещение, три складови помещения, канцелария и санитарен възел, със застроена площ от 316 кв. м., находяща се в [населено място], [жк] [улица]№ 38, разположена в имот пл. № * от кад. с. * по КП на града. Ищцовата страна е поддържала като придобивно основание на правото на собственост чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) и частно правоприемство и, при условията на евентуалност, придобивна давност. С обжалваното от ответника по иска С. о. - р. М. въззивно решение е прието, че РПК " М. " е собственик на процесната сграда на основание придобивна давност. В мотивите, с които е прието, че заявеният главен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) не може да бъде уважен, решаващият съд е за безспорно, че обекта-гостилница "Г. х. " е построен през 1985 г. от РПК "Д. с. "-П. по стопански начин и за нейна сметка като търговски обект 83, по разделителен протокол от 23.02.1987 г. обект 21. Прието е, че от 1987 г. търговският обект, като такъв, се владее, ползва, стопанисва от районната потребителна кооперация, която заплаща и данъците. В баланса на същата, обектът е заприходен като дълготраен материален актив - обект 018. При условие, че по делото не се установява изграждането на обекта на база надлежно учредена суперфиция, решаващият съд е приел, че безвъзмездното прехвърляне на активи/ дейност, магазини и др. търговски обекти/ с разделителен протокол от 20.02.1987 г. от РПК "Д. се." П. към РПК "СМ." не е породило вещно-правно действие. Именно поради това, решаващият съд приема, че доколкото съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) този обект, изграден по стопански начин със средства на РПК "Д. с." П. е кооперативна собственост, но без собствеността да е прехвърлена през 1987 г. в патримониума на РПК "М.", то тази собственост може да бъде придобита от друга кооперативна организация/ ищцовата/ на основание придобивна давност, след изричното разграничение по законодателен ред на обектите на държавна, кооперативна и частна собственост през 1996 г. По изведения въпрос за приложението на чл. 86 ЗС по отношение на гражданско правни субекти, който не са граждани и възможността кооперативна организация да придобие на основание давност правото на собственост, при действието на посочената правна норма, настоящият състав на ВКС счита, че следва да бъде даден позитивен отговор. С Решение № 1211 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 3877/2007 г. на ВКС-IV отд. се приема, че след влизане в сила на ЗОбС и ЗДС в обхвата на забраната по чл. 86 ЗС е изключена кооперативната собственост, както и частната държавна и частната общинска собственост. Разпоредбата на чл. 86 ЗС ограничава възможността гражданите да придобиват на основание давност обекти, социалистическа собственост. Отграничаването по силата на закона на видовете собственост и изричното отделяне на кооперативната като самостоятелен вид означава стесняване кръга на приложното поле на чл. 86 ЗС. За обектите- кооперативна собственост не е налице сочената забрана и същите могат да се придобиват на основание придобивна давност от останалите гражданско-правни субекти, в т. ч. и от друга кооперация. Придобивната давност, уредена с чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС, се дефинира като оригинерен способ за придобиване право на собственост, чиито фактически състав предопределя упражняване фактическа власт над недвижимия имот с намерения за своене за определен от закона период от време. При наличие на посочените елементи, недвижимия имот, кооперативна собственост може да се придобие от друг правен субект в т. ч. и кооперация. В тази аспект на изложените съображения следва, че съдебната практика по Решение от 2.02.2008 г. по гр. д. № 310/2008 г. на ОС-Ловеч, с което е прието, че кооперацията като гражданско-правен субект не може да придобива на основание давност, като неправилна, не може да бъде споделена. Решението на въззивния съд, с което е прието, че ищецът РПК "М." се легитимира като собственик на процесния недвижим имот- търговски обект гостилница "Г. х." П. на основание изтекла придобивна давност е валидно, процесуално допустимо и правилно. При категоричните данни, че считано от 1.04.1987 г. - датата на извършения въвод, РПК "М." владее процесния недвижим имот, макар и на юридическо основание, което не е годно да го направи собственик, без прекъсване при безспорно установеното намерение да счита имота като свои/ стопанисва, отдава под наем, упражнява всички правомощия на собственик без противопоставяне до 2004 г. /, правилен, обоснован и законосъобразен е извода, че към датата на позоваването на това придобивно основание, заявено под формата на евентуално съединен иск за собственост - 21.02.2005 г., в полза на кооперацията- ищец е изтекъл 10 -годишния срок на придобивната давност, предвид на настъпилия ex lege реституционен ефект в полза на РПК "ТД. с." П. респ. кооперацията - универсален правоприемник към 1991 г. В насока на изложените съображения следва да се имат предвид задължителните разяснения на т. 2 на ТР 4/20122 г. на ОСГК на ВКС по приложени института на придобивната давност съгласно които, самото позоваване на давността не е елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗС като придобивно основание, а само процесуално средство за защита на материално-правни последици на давността към момента на изтичане на срока. Релевираните с касационната жалба доводи, касаещи наличието респ. липсата на основания за признаване на универсално правоприемство, при условие, че се уважава искът за собственост на кооперацията, заявен на евентуално посоченото основание-придобивна давност, като оригинерен способ на придобиване правото на собственост, се явяват изцяло ирелевантни, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Настоящият състав, като намира касационната жалба на С. о. - р. "М." за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и подлежащо на потвърждение, счита "насрещната касационна жалба " за неоснователна. Изложените по-горе съображения относно приложението на поставеният правен въпрос за приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.), в хипотезите когато се касае до правоприемство от друга кооперация, в полза на която е реституираното кооперативно имущество, обосновават извод, че и в тази част решението на въззивния съд е в съответствие на постановената по ВКС задължителна съдебна практика. Правилно решаващият съд приема, че реституционният ефект касаещ собствеността на сгради и постройки, изградени до 13.07.1991 г. със средства на кооперациите, настъпва по силата на закона адресат на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) е кооперацията строител или неин универсален правоприемник, не може реституционният ефект да настъпи в патримониума на частен правоприемник на кооперацията- строител, тъй като не могат да се транслират права на собственост, които все още не са в патримониума на прехвърлителя, както и не може да е налице валидно парвоприемство досежно фактическите действия, свързани със строителството. До настъпване на реституцията по право, собствеността на постройките и сградите, изградени от кооперация със средства на нейните членове, когато не е било налице надлежно учредена суперфиция за строежа на обектите, е била в патримониума на държавата. По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК във вр. с чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия