Решение № 7115 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4870/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 г. (ОПТТИ), чрез процесуални представители - И. Н. Йорданов и А. А. Георгиева - държавни експерти в отдел "Международни правни норми", дирекция "Правна" в Министерство на транспорта и съобщенията, притежаващи юридическа правоспособност, срещу Решение № 10779/18.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12063/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено негово Решение за отказ за верификация № ИП-22/24.10.2025 г., с което са установени недължимо платени и надплатени суми по проект № BG16M1OP001-6.001-0001 "Осигуряване на подкрепа на особено засегнати от увеличението на цените на енергията МСП, чрез мярка прилагана от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (SAFE)", вследствие на извършено верифициране на обща стойност 214 179,09 лв. без ДДС за получената енергийна компенсация от крайния получател "СКАТ ТВ" ООД за периода 01.02.2022 г. - 30.09.2022 г.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Поддържа становище, че изложените в оспорения отказ за верификация факти и обстоятелства обосновават упражнената разпоредителна власт. Противопоставя се на заключението на съда, че поради наличие на влязъл в сила акт - Решение за верификация № ИП-66/05.12.2023 г. е следвало органът да проведе производство при условията на чл. 99 АПК, при наличие на изчерпателно посочените предпоставки и в сроковете предвидени в нормата на чл. 102 АПК. Като аргумент в подкрепа на позицията си излага, че при съобразяване на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 АПК, приложима в случая е специалната норма на чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), която не съдържа допълнителни условия за упражняване на правомощието на РУО за издаване на отказ за верификация за установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране. Сочи, че първостепенният съд се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд, която е относима към редакцията на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, преди изменението с ДВ, бр. 51 от 2022 г., както и на практика, свързана с различен правен спор, в която е разгледана законосъобразността на акт, издаден на различно правно основание от процесното решение за отказ на верификация.

Развива съображения за необоснованост на съдебния акт, като оспорва изводите на съда, че органът е следвало да проведе производство по възобновяване по реда на чл. 99 АПК. В подкрепа на тезата си излага съображения, че производството по възобновяване, уредено в АПК е възможно в сроковете, посочени в чл. 102 АПК, като най-дългият от тях е една година. Според касатора след изтичане на едногодишния срок, РУО не би имал възможност да изпълни задължението си по чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро ЗУСЕФСУ и да издаде отказ за верификация, за да установи публичното вземане за недължимо платени или надплатени средства, съответно да изпълни функцията си за защита на финансовите интереси на Съюза в рамките на определения съгласно чл. 3, ал. 1 от Регламент 2988/95 давностен срок. В допълнение сочи, че УО не може да установи вземане на основание чл. 35, ал. 1, т. 2, по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 44 от 29.05.2018 г., изм. и доп., бр. 83 от 22.10.2019 г. (Наредба № Н-3/22.05.2022 г./Наредбата), без влязло в сила решение за отказ от верификация, каквото решение не може да бъде издадено, ако са изтекли сроковете по чл. 102 АПК. В контекста на поддържаното становище се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) - Решение на Съда от 4 октомври 2012 година по дело С-249/11, според което "Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която административното производство, довело до приемане на забрана за напускане на територията като разглежданата по главното производство, която не е била оспорена пред съда и е станала окончателна, може да бъде възобновено, в случай че тази забрана е в явно противоречие с правото на Съюза, само при условия като ограничително изброените в член 99 от Административнопроцесуалния кодекс, и то въпреки факта, че такава забрана продължава да поражда правно действие по отношение на адресата си". Според касатора, независимо че делото касае защита правата на гражданин на Съюза, а не изпълнение на задължение на държава членка, заключението на СЕС е относимо и по настоящия спор.

Наред с горното, поддържа оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосновано с твърдение за необсъждане на релевираните в хода на производството доводи и възражения.

По изложените съображения моли касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго вместо него, с което да отхвърли жалбата на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" против атакувания индивидуален административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разходите за държавна такса по касационното обжалване.

С касационната жалба е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. В подкрепа на това искане касаторът сочи, че в настоящия случай от значение за разрешаването на спора е тълкуването на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Посочва, че тези разпоредби пряко установяват четиригодишен давностен срок за процедурите по събиране на недължимо изплатени суми вследствие на нередност, считано от момента на извършването й. Поддържа още, че предвид обстоятелството, че срокът, в който може да бъде приложен чл. 99 АПК е съществено по-кратък, същият влиза в колизия със сроковете по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95.

Ответникът - Фонд "Сигурност на електроенергийната система", с БУЛСТАТ 176963402, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Стара планина" № 5, ет. 7, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – ст. юрк. В. Маринова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли първоинстанционният съдебен акт да се остави в сила. Изразява становище и по направеното от касационния жалбоподател искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, като счита, че така формулираните въпроси не са относими към разрешаването на спора и отговорът им не би имал значение за неговия изход. Поддържа, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване, поради което моли съда да отхвърли направеното искане. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване счита, че не са налице предпоставките за отправяне на такова.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отменено Решение за отказ за верификация № ИП-22/24.10.2025 г. на РУО на ОПТТИ, с което във връзка с установено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП), на основание чл. 64, ал. 3, изр. второ ЗУСЕФСУ е отказана верификация и са установени недължимо платени и надплатени суми по проект № BG16M1OP001-6.001-0001 "Осигуряване на подкрепа на особено засегнати от увеличението на цените на енергията МСП, чрез мярка прилагана от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (SAFE)", вследствие на извършено верифициране на обща стойност 214 179,09 лв. без ДДС за получената енергийна компенсация от крайния получател "СКАТ ТВ" ООД за периода 01.02.2022 г. – 30.09.2022 г.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Фонд "Сигурност на електроенергийната система" е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по ОПТТИ рег. № ДОПТТИ-6/20.11.2013 г. по процедура чрез директно предоставяне с № BG16M1ОP001-6.001"Подкрепа на особено засегнати от увеличението на цените на енергията МСП чрез мярка, прилагана от фонд "Сигурност на електроенергийната система" (SAFЕ)", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за изпълнение на проект № BG16M1OP001-6.001-0001 "Осигуряване на подкрепа на особено засегнати от увеличението на цените на енергията МСП, чрез мярка прилагана от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (SAFE)". Проектът е на стойност 283 595 350,00 лв., с основна дейност "Възстановяване на средства, използвани от държавата през 2022 г. за осигуряване на компенсации на малки и средни предприятия, във връзка със значителното повишените им разходи за електрическа енергия".

С Решение за верификация на постъпило окончателно плащане рег. № ИП-66/05.12.2023 г. са определени верифицираните разходи по искане № 1 (окончателно) в размер на 278 706 335,45 лв. В искането са включени, изплатени средства за компенсация на краен получател "СКАТ ТВ" ООД на обща стойност 214 179,09 лв. по 19 бр. фактури.

С писмо изх. № 04-18-10/13.08.2025 г. на РУО е предоставен предварителен одитен доклад за резултатите от извършена проверка на проект № BG16M1OP001-6.001-0001 "Осигуряване на подкрепа на особено засегнати от увеличението на цените на енергията МСП, чрез мярка прилагана от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (SAFE)" от извършен одит по ОПТТИ (първи период), обхващащ сертифицираните разходи през периода 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г.

С писмо рег. № 07-00-441/19.08.2025 г. на бенефициера - Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за сведение е изпратен предварителния одитен доклад на ИА ОСЕС, с възможност за изпращане на коментар по констатациите в срок до 17.30 часа на 22.08.2025 г. В указания срок коментари не са представени.

С писмо изх. № 04-18-11/29.08.2025 г. на РУО е предоставен окончателен одитен доклад за резултатите от извършената от ИА ОСЕС проверка на проекта. В доклада е посочено, че при проверката на окончателно искане за плащане № 1 по проекта е установено нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗМСП във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ. Констатацията е мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че при проверката на краен получател на компенсация - "СКАТ ТВ" ООД в Информационна система "АПИС Регистър" и в системата ARACHINE се е установило, че за референтния период 2019 г., 2020 г. и 2021 г., дружеството, включително предприятието - партньор и свързаните предприятия, притежават средносписъчен брой персонал, надвишаващ 250 души (за 2020 г. и 2019 г.) и същото следва да бъде категоризирано като голямо предприятие, а не като малко и средно. Предвид изложеното е направен извод, че дружеството не може да бъде краен получател на компенсация по процедура SAFE.

С Писмо рег. № 15-00-449/01.10.2025 г. във връзка с констатациите от окончателния одитен доклад, на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, РУО уведомява Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за констатирано нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗМСП във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ, съставляващо основание за определяне на финансова корекция. В предоставения двуседмичен срок, бенефициерът е подал възражение.

След като РУО се запознава с изложените аргументи с Писмо рег. № 15-00-449/01.10.2025 г. уведомява бенефициера, че оттегля предложението за определяне на финансова корекция. Към писмото за сведение е приложен и окончателния одитен доклад, като е посочено, че във връзка с съдържащите се в него констатации предстои УО на ОПТТИ да издаде индивидуален административен акт за установяване на недължимо платени и надплатени суми за недопустими разходи по проекта.

С оглед констатациите от окончателния одитен доклад и извършена от УО допълнителна проверка е издадено процесното решение, с което се установява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 3, ал. 1 ЗМСП и на основание чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро ЗУСЕФСУ е отказана верификация и са установени недължимо платени и надплатени суми по проект № BG16M1OP001-6.001-0001 "Осигуряване на подкрепа на особено засегнати от увеличението на цените на енергията МСП чрез мярка, прилагана от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (SAFE)", вследствие на извършено верифициране на обща стойност 214 179,09 лв. без ДДС за получената енергийна компенсация от крайния получател "СКАТ ТВ" ООД за периода 01.02.2022 г. - 30.09.2022 г. Административният орган е приел, че след проверката на проекта при извършения одит от ИА ОСЕС се установява, че дружеството "СКАТ ТВ" ООД, което е краен получател на компенсацията, за референтен период 2019 г., 2020 г. и 2021 г., включително предприятието-партньор "Скат - РеТеКом" ООД и свързаните предприятия "Ситинет КО" ЕООД и "Скат" ООД, притежават средносписъчен брой персонал, надвишаващ 250 души (за 2020 г. и 2019 г.). Посочено е, че съгласно т. 13 от Насоките за кандидатстване по процедурата (Насоките), единствената допустима дейност по процедурата е възстановяването на средства, използвани от държавата през 2022 г. за осигуряване на компенсации на малки и средни предприятия, които са били особено засегнати от увеличения на цените на електрическа енергия и отговарят на условията по т. 2.4, § 72 (д) от Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна. Наред с горното е взета предвид и разпоредбата на т. 14.2 Насоките, предвиждаща че за да се считат за допустими разходите, направени от страна на конкретния бенефициер, крайните получатели на помощта следва да отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие съгласно ЗМСП и Приложение I на Регламент (ЕС) № 651/2014. Освен това при издаването на акта са взети предвид и резултатите от извършената от УО допълнителна проверка, проведена при съобразяване на разпоредбата на т. 2.3. от Приложение № 1 от Указания за спазване на единен подход при извършване на удостоверяване категорията на МСП към Условията за изпълнение (Указанията), приложение към сключения договор, предвиждаща, че за извършване на проверката е нужно данните за средносписъчният брой на персонала, годишен оборот и стойност на активите на предприятията и свързаните предприятия и/или предприятия партньори да бъдат взети за регистрираните през 2021 г. предприятия - за 2021 г. и 2022 г., а за всички останали предприятия - за 2020 г. и 2021 г. Когато данните за последните две приключени финансови години не потвърждават статуса на съответната категория се вземат предвид тези за предходните две последователни финансови години, в които предприятието запазва своите параметри по член 3 от ЗМСП без промяна. При спазване разпоредбата на т. 2.3. от Приложение № 1 от Указанията, УО е извършил проверка на броя на персонала на крайния получател на компенсацията за 2020 г. и 2021 г., отчитайки че предприятието е регистрирано 2000 г., вследствие на което е установено, че средносписъчният брой на персонала на "СКАТ ТВ" ООД за тези две години, заедно с предприятията му партньори и свързаните му предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 3 и чл. 4, ал. 5, ал. 7 или ал. 8 ЗМСП, надвишава 250 души. При тази фактическа установеност е потвърден извода, формиран в одитния доклад, че предприятието е голямо, а не малко или средно, поради което верифицираната сума на обща стойност 214 179,09 лв. без ДДС за получената енергийна компенсация от крайния получател "СКАТ ТВ" ООД за периода 01.02.2022 г. - 30.9.2022 г. е недължимо платена и надплатена.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган и в законоустановената писмена форма. Съобразявайки относимата нормативна уредба, АССГ е формулирал заключение, че актът е издаден в противоречие с административнопроизводствените правила, което предопределя и неговата съдебна отмяна. Съобразявайки, че с Решение за верификация на постъпило окончателно плащане рег. № ИП-66/05.12.2023 г., което като необжалвано е влязло в сила, са определени верифицираните разходи по искане № 1 (окончателно) в размер на 278 706 335.45 лв., включващи разходи в размер на 214 179,09 лв. за компенсация с краен получател "СКАТ ТВ" ООД е формиран извод, че разходите за крайния получател, след извършена преценка за наличие на основанията за плащане, са вече верифицирани и платени. При тези данни първостепенният съд намира за приложима разпоредбата на чл. 99 АПК, съобразявайки наличието на влязъл в сила административен акт за верификация, чието изменение или отмяна са допустими единствено и само в производство по възобновяване на производства по издаване на административни актове по реда на АПК, т.к. в приложимия ЗУСЕФСУ липсват правни разпоредби, указващи тази процесуална възможност.

По изложените съображения АССГ е отменил решението на РУО № ИП-22/24.10.2025 г., с което отказана верификация и са установени недължимо платени и надплатени суми по проект № BG16M1OP001-6.001-0001 "Осигуряване на подкрепа на особено засегнати от увеличението на цените на енергията МСП, чрез мярка прилагана от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (SAFE)".

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Преди да пристъпи към преценка на формулираните в обжалваното съдебно решение правни изводи относно съответствието на атакувания индивидуален административен акт с всички основания за законосъобразност, визирани в чл. 146 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи следното:

Правното основание за издаване на въведения като предмет на оспорване административен акт е нормата на чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро ЗУСЕФСУ, а като словесен израз на така изразената правна воля административният орган е посочил, че отказва верификация и установява недължимо платени и надплатени суми по проект № BG16M1OP001-6.001-0001 "Осигуряване на подкрепа на особено засегнати от увеличението на цените на енергията МСП чрез мярка, прилагана от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (SAFE)".

В темпорално относимата към казуса редакция на посочената разпоредба обаче не се съдържа цитираното от РУО на ОПТТИ 2014 - 2020 г. изречение.

Актът е издаден на 24.10.2025 г. Същевременно, на 01.07.2022 г. в Държавен вестник (ДВ), бр. 51 от същата дата, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИДЗУСЕСИФ), който променя наименованието на закона на ЗУСЕФСУ и съгласно § 73 от същия, влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ, но по предписание на § 70 с.з., до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 ЗИДЗУСЕСИФ.

Съответствието на индивидуалните административни актове, какъвто е и процесното решение на РУО, с материалния закон се преценява към момента на издаването им (Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК), поради което и с оглед горните разяснения, независимо че актът е издаден след измененията, направени със ЗИДЗУСЕСИФ, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ, бр. 39 от 27.05.2022 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

В относимата редакция нормата на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ предвижда, че извън случаите по ал. 1 с.з. РУО издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Разпоредбата не съдържа няколко предложения, измежду които органът може да направи своя избор с оглед целта на упражнената разпоредителна власт. Обратното е вярно за редакцията, която същият нормативен текст има след измененията, въведени със ЗИСЗУСЕСИФ. Разликата между двете норми е във второто изречение, с което новата е допълнена и което именно предвижда, че отказ за верификация се издава и за установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране. В този смисъл и доколкото от словесното описание на изразеното в процесното решение властническо правомощие е видно, че същото е насочено към постановяване на отказ при установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта, и при положение, че като правно основание органът е посочил хипотеза, която се съдържа единствено в новата редакция на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., е очевидно, че РУО на ОПТТИ 2014 - 2020 г. е приложил именно нея. Още повече, че при позоваването на разпоредбата същият не е описал изрично редакцията, която намира за относима, което презумира избора на действащата такава.

Приложението на темпорално неотносима редакция на материалноправната норма при посочване на основанието за упражняване на съответната разпоредителна власт съставлява основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК на издаденото волеизявление. Нарушение на материалния закон по смисъла на цитираната разпоредба е налице винаги, когато административният орган е приложил нормативно предписание, което поради една или друга причина не може послужи за регулация на възникналото административно правоотношение. Неправилната преценка относно действащата правна норма не позволява да бъде извършена проверка и на фактическите обстоятелства, при които е издаден актът, т.к. последната предполага разглеждането им през призмата на юридическите факти в хипотезата на приложимата към тях материалноправна разпоредба, каквото очевидно в случая не е възможно.

Констатираният порок обуславя отмяната на акта на самостоятелно основание и не само обезсмисля проверката му по отношение на останалите условия за законосъобразност, визирани в чл. 146 АПК, но и рефлектира отрицателно върху подобна възможност. Съдът е обвързан от посочената правна квалификация и няма правомощието да дава собствена такава, нито би могъл да поправи допусната от органа грешка в изписването й, защото по този начин недопустимо би изменил преследваната от издателя на акта правна цел.

По изложените съображения, като е отменил оспореното решение на РУО на ОПТТИ 2014 - 2020 г., първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат съдебно решение, което следва да се остави в сила.

ПО ИСКАНЕТО ЗА ОТПРАВЯНЕ НА ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ:

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България (КРБ) РБ участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

Правото на Европейския съюз (ПЕС) представлява цялостна нормативна система, изградена в рамките на правомощията, възложени на Съюза и неговия институционен апарат от държавите-членки. Тя въплъщава стремежа към унификация по въпроси, които са от значение за европейската интеграция, стабилността на вътрешния пазар и утвърждаването на общите ценности на съюзните членове. В теорията източниците на ПЕС се подразделят в няколко отделни категории – първично и производно право, общи принципи на ПЕС, международни споразумения, сключени от ЕС и от държавите членки, и съдебна практика на СЕС. Последната се формира по различни линии, една от които е в изпълнение на предоставената с чл. 267 ДФЕС преюдициална компетентност на Съда.

Правомощието на СЕС за произнасяне по преюдициални запитвания е ефективна гаранция за еднообразното тълкуване и прилагане на съюзното законодателство в правната действителност на държавите членки. То дава отговор за съответствието на конкретна норма с цялостния европейски правов ред и за начина на нейното прилагане. Затова и чл. 628 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, задължава българския съд да отправи запитване до СЕС винаги, когато тълкуването на разпоредба от ПЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, а чл. 633 ГПК нормативно закрепва в националното право задължителния характер на решенията на СЕС по отношение на всички правораздавателни органи и институции в Република България (РБ).

В случая касаторът претендира отправяне на преюдициално запитване със следните въпроси:

"1. Допускат ли разпоредбите на чл. 3, т. 1 и чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 национална правна уредба, която изисква от Управляващия орган по чл. 72 от Регламент (ЕС) 2021/1060, за да упражни задължението си по чл. 74, т. 1, б. "г" от Регламент (ЕС) 2021/1060 за коригиране на нередност по смисъла на чл. 2, т. 31 от същия регламент, да отмени негов влязъл в сила предходен индивидуален административен акт, издаден в съответствие с националното законодателство, с който, след като е извършил проверката по чл. 74, т. 1, буква "а", хипотеза i, е установил, че разходите отговарят на условията на чл. 53, т. 1, буква "а" от Регламент 2021/1060?

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допускат ли разпоредбите на чл. 3, т. 1 и чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 национална правна уредба, като тази по чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), която съдържа ограничително изброени възможности за възобновяване на производството с преклузивни срокове, много по-кратки от тези по чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95?".

Доколкото обаче оспореният пред първостепенния съд индивидуален административен акт не отговаря на условието за законосъобразност, визирано в чл. 146, т. 4 АПК, то за разрешаването на настоящия правен спор не би имал значение отговорът на въпроса досежно спазването на административнопроизводствените правила, в какъвто аспект биха могли да се проявят фактите, описани във въпросите от исканото преюдициално запитване.

Горното прави искането неоснователно и като такова същото следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Министерството на транспорта и съобщенията (структурата, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт) следва да бъде осъдено да заплати на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", разноски в размер от 102, 26 евро, (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) и съставляващи евровата равностойност на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение