Решение № 113 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2015 г.

Решение № 113 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 189 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на "Градски транспорт - П." АД - гр. П., в открито производство по несъстоятелност, чрез изп. директор А. Н. Б. срещу Отказ на министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК, изх. № 26-00-720/13.07.2015 г. за допускане на предложения от дружеството план за оздравяване на предприятието. Жалбоподателят счита, че жалбата му е допустима и следва да бъде разгледана по същество и да се приеме, че е основателна, тъй като отказът на министъра на финансите страда от материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Мотивите на отказа според жалбоподателя са неправилни, не намират основание в закона и не кореспондират с предоставения план за оздравяване. Излага, че министърът на финансите не се е съобразил със становищата на директора на ТД на НАП - П. и Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ), което според жалбоподателя опорочава издадения административен акт и налага неговата отмяна. Иска се отмяна на отказа на министъра на финансите и връщане на преписката на същия с указания за изпълнение на процедурата по разглеждане на искането за разсрочване на публичните задължения на дружеството-длъжник в производство по несъстоятелност като елемент от съдържанието на предложения план за оздравяване. Ответникът по жалбата - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител - старши експерт с юридическо образование А. А., оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от отказа на административния орган и в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и е процесуално допустима, а за да се произнесе по същество установи следното: Производството е инициирано с молба вх. № 26-Г-20#2/09.02.2015 г. на "Градски транспорт - П." АД до министъра на финансите да даде съгласие за приемане на оздравителен план, внесен в производство по несъстоятелност на дружеството по т. д. № 912/2008 по описа на Окръжен съд - П., т. о., XII с-в. Министърът на финансите е отказал да даде предварително съгласие за предложения от "Градски транспорт - П." АД - гр. П. в открито производство по несъстоятелност план за оздравяване, тъй като при така заложените условия в оздравителния план, до удовлетворяване на приетите в производството по несъстоятелност публични вземания в клас първи, трети и пети, би се стигнало едва след влизане в сила на съдебното решение за утвърждаване на приетия оздравителен план. Според министъра, в този смисъл, удовлетворяването на публичните вземания на държавата е поставено в зависимост от волята на трети лица, легитимирани да обжалват решението на съда по несъстоятелността пред въззивната и касационната инстанция, като продължителността на тези производства е невъзможно да бъде прогнозирана. Министърът е приел, че при осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на суми в производството по несъстоятелност, публичните вземания ще бъдат удовлетворени изцяло. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, намира, че жалбата срещу отказа на министъра на финансите по чл. 189 ДОПК е основателна, поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 189 ДОПК съдържа императивното изискване, че оздравителен план в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 ДОПК за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. В ал. 2 на чл. 189 ДОПК е дадено правомощие на министъра на финансите да извършва преценка дали в предложения оздравителен план се съдържат гаранции по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори. Това правомощие на министъра е в неговата дискреционна власт, а не в условията на обвързана компетентност. Затова и законодателят е посочил, че за да се допусне разсрочване на публични задължения в производство по несъстоятелност е необходимо предварително съгласие на министъра на финансите, което не означава, че такова при всички случаи следва да се предостави на съответния субект. Преценката за това е в правомощията на министъра. Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение, намира, че не са спазени изискванията за законосъобразност на административните актове, тъй като са налице съществени нарушения при издаване на административния акт. Актът не съдържа изложение на фактическите обстоятелства, с оглед на които се предлага отсрочване и разсрочване на публичните задължения, и съответстващи на приложимите правни норми съображения, което препятства извършването на проверка за неговата законосъобразност. Не е обсъдено финансово - икономическото състояние на длъжника, всички негови публични задължения, включително лихвите по тях, както и другите му задължения към частни кредитори. Не са направени изводи за наличието на условията за отсрочване и разсрочване на публичните задължения, предвидени в чл. 183, ал. 2 и чл. 189, ал. 2, 3 и 4 от ДОПК. Административният орган не е обсъдил становищата на директора на ТД на НАП - П. и Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, според които същите дават съгласие за разсрочване и отсрочване на задълженията на жалбоподателя и не е изложил мотиви защо не ги приема. Освен това публичните задължения на "Градски транспорт - П." АД включват не само задължителни осигурителни вноски, но и данъци, а това изисква те да бъдат разграничени при произнасянето на административния орган. Не са били обсъдени и специалните предпоставки за разсрочване или отсрочване на задълженията по чл. 189, ал. 2, 3, 4 от ДОПК. С оглед наличието на посоченото в жалбата основание за отмяна - чл. 146, т. 3 от АПК, следва да се отмени незаконосъобразния административен акт и преписката да се изпрати на административния орган за ново разглеждане. Предвид гореизложеното жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,