Решение № 1628 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12731/2008 г.

Решение № 1628 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12731/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД гр. Козлодуй против Решение № 20 от 15.08.2008 г., постановено по адм. д. № 275/08 г. на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлено оспорване на Решение № РД-УС-04-858/ 21.05.2008 г. на УС на НЗОК и потвърдения с него ОТКАЗ № 29-02-128/4.03.08 г. на Директора на РЗОК (с непосочено седалище - чл. 6 ал. II ЗЗО). Наведени са касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неправилност на съдебния акт, според жалбоподателя. Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и при решаване на спора по същество - за отмяна на отказа на директора на РЗОК гр. Враца за сключване на договор за оказване на болнична помощ за 2008 година, в оспорената му част. Ответникът по касация - Директорът на РЗОК гр. Враца, не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от наведените с жалбата. Предмет на касационното производство е обжалваното съдебно решение, а не спорното материално право, в какъвто смисъл основно са развитите доводи в касационната жалба. Съобразно изричната разпоредба на чл. 218 ал. II АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение и тези, регулиращи правоотношенията между страните по административноправния спор. Общото между всички тях е, че са от публичен ред. При извършената служебна проверка (чл. 218 ал. II АПК), настоящият състав установи, че оспореното решение на Административен съд гр. Враца е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане. Производството се е развило и приключило по Административнопроцесуалния кодекс. Първоначалната жалба правилно е била насочена срещу отказа на директора на РЗОК гр. Враца за сключване на договор за оказване на болнична помощ за 2008 година по клинични пътеки с номера: 145, 147, 154, 155, 156, 160, 161, 171, 172, 174 и 214, обективиран в т. 1 от Писмо изх. № 29-02-128/4.03.2008 г. Отказаното волеизявление на административния орган, изразено в това писмо обхваща два отделни пункта - оспорения първи и втори, който не се обжалва от касатора, поради което представлява и влязъл в сила индивидуален административен акт (относно клинични пътеки № 293 и № 294). Предметът на съдебната проверка е следвало да бъде сведен до законосъобразността само на оспорената част от административния акт, тъй като съдът е обвързан от искането в жалбата (чл. 126 АПК). Отказът за сключване на договор с МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД гр. Козлодуй за оказване на болнична помощ за 2008 г. по клинични пътеки № 293 и № 294 не е оспорен и по административен ред, съобразно чл. 59 ал. VI ЗЗО, поради което потвърдителното Решение № РД-УС-04-85/21.05.08 г. на УС на НЗОК гр. София се отнася само до спорния предмет, детерминиран от т. 1 на отказа на Директора на РЗОК гр. Враца, като подробно са изписани клиничните пътеки, които касае. В първото проведено по делото открито съдебно заседание съдът е докладвал, че се обжалва отказа на Директора на РЗОК за сключване на договор за оказване на болнична помощ за 2008 г., обективиран в писмо изх. № 29-02-128/08 г., като по този начин е определил неправилно по-широк предмет на съдебната проверка от търсената защита (само по т. 1 от писмото). Страните в производството са били конституирани в нарушение на повелителната норма на чл. 153 ал. I АПК, тъй като ответник по спора не е бил едноличният административен орган, издал оспорения отказ, а РЗОК гр. Враца. В съдебното заседание на 7.08.2008 г. делото е обявено за решаване и в приложените писмени бележки от двете страни (л. 499-л. 504) се поддържа, че предмет на съдебното производство е отказа на директора на РЗОК гр. Враца за сключване на договор за 2008 г. по конкретно изброените клинични пътеки в т. 1 от Писмо изх. № 29-02-128/4.03.2008 г. Следователно, касаторът е търсил защита, ясно отграничена в жалбата му до АС гр. Враца, а РЗОК гр. Враца се е защитавала само по този въпрос. Първоинстанционният съд, обаче, в обжалваното Решение № 20 от 15.08.2008 г. е приел (в противоречие с доклада му по делото в с. з. от 17.07.08 г.), че МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД гр. Козлодуй е подало жалба против Решение № РД-УС-04-858/21.05.08 г. на УС на НЗОК и потвърдения с него ОТКАЗ № 29-02-128/4.03.08 г. на директора на РЗОК гр. Враца за сключване на индивидуален договор за оказване на болнична помощ по КП за 2008 година, както следва: 145, 147, 154, 155, 156, 160, 161, 171, 172, 174 и 214 от Приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК. С решаващия диспозитив съдът е отхвърлил жалбата против Решението на УС на НЗОК и потвърдения с него ОТКАЗ № 29-02-128/4.03.08 г. на директора на РЗОК. Административният съд гр. Враца е постановил недопустимо решение, установително по своята правна природа, тъй като е разпрострял неговото действие върху неоспорен, контролен по характера си, акт (Решението на УС на НЗОК), засягайки и необжалваната част от потвърдения с него ОТКАЗ на директора на РЗОК гр. Враца. Съгласно изричното предписание на чл. 145 ал. II т. 1 АПК, което не влиза в противоречие със специалната норма на чл. 59 ал. VII от ЗЗО, първоинстанционният съд не е определил правилно предмета на съдебното производство, което е довело до постановяване на недопустимо решение - произнасяне по друго, вместо по заявеното искане. Съдът е проверявал законосъобразността на потвърдителен контролен акт на висшестоящ административен орган, неподлежащ на съдебен контрол, по изричното му изключване с нормата на чл. 145 ал. II АПК. Съгласно регламента на Раздел VIII от ЗЗО (чл. 58-чл. 62) - на обжалване по АПК пред съответния административен съд подлежи ОТКАЗА за сключване на договор с изпълнител, а не решението на УС на НЗОК, освен ако няма съдържанието по чл. 145 ал. II т. 2 АПК, т. е. висшестоящият орган за първи път да постанови отказ за сключване на индивидуален договор с лечебното заведение. Освен това, АС гр. Враца е бил обвързан от обективираното искане в оспорването, по което е развил съдебното производство. Става въпрос за въведения с жалбата предмет на контрол, а не за основанията, на които се оспорва акта. Той не е могъл да отмени целия административен акт, респ. да отхвърли оспорване срещу целия акт, ако последният е обжалван само в ясно определена част. Или, съдът не може да гради решаващи изводи и да се произнася по неоспорените части от ИАА, независимо дали те са изгодни или не за оспорващия. Като е отхвърлил жалба против Решение на УС на НЗОК (каквото искане няма) и потвърдения с него ОТКАЗ на директора на РЗОК гр. Враца, без индивидуализиране на спорната част от този отказ, Административният съд гр. Враца е постановил своя акт в нарушение на императивните правила на чл. 145 ал. II т. 1 АПК, във връзка с чл. 59 ал. VII ЗЗО; чл. 153 ал. I АПК и чл. 172 ал. II АПК. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение подлежи на обезсилване, като недопустимо постановено, а делото - на връщане за ново разглеждане, при законосъобразно определяне предмета на съдебната проверка и конституиране на страните в производството. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение