Решение № 5554 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2012 г.

Решение № 5554 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ню Бояна Филм Продакшън" ЕООД против решение № 2313 от 27.04.2012 г., постановено от Административният съд София-град по адм. д. № 9181/2011 г. Конкретните възражения в жалбата са, че недопустимо е да се отказва право на данъчен кредит при наличието на начислен данък при доставчика, тъй като се нарушава принципа на фискалната неутралност; по аргумент от чл. 71, т. 1 от ЗДДС само притежаването на фактура, изготвена в съответствие със ЗДДС е достатъчно основание за възникване правото на данъчен кредит; нарушен е принципът на ефективността, който не допуска правото на данъчен кредит да се откаже въз основа на твърдения за недоказана реална доставка при условие, че е безусловно доказано коректното документално отразяване на доставката от получателя и доставчика й; нарушен е принципът на правната сигурност; необоснована е констатацията, че полученият масажор не се използва от ревизирания субект за бъдещи облагаеми доставки; решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу отказа на данъчен кредит по фактурата от "Иво и ко" ЕООД, ЕТ "Химия - Ал. Антонов" и "Персиан 2007" ЕООД противоречи на материалния закон, съдът не е обсъдил събраните доказателства и не е изложил собствени мотиви. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Касаторът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, във връзка с което е формулирал следните три въпроса: Следва ли разпоредбата на чл. 178, буква "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета да се тълкува в смисъл, че на основание твърдение за непредставяне на доказателства, които не са предвидени като предпоставка за приспадане на данъчен кредит съгласно вътрешното законодателство, органът по приходите може да не признае правото да приспадне данъчен кредит на данъчнозадълженото лице получател, приспаднало необходимия данък и притежаващо надлежно осчетоводена фактура, по която е извършено плащане? Следва ли законодателството на Европейския съюз и в частност принципът на фискалната неутралност да се тълкува в смисъл, че е допустимо да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задължено лице при безусловна доказаност на начисляването и внасянето на данъка от неговия доставчик на основание твърдение за непредставяне на доказателства, които не са предвидени като предпоставка за приспадане на данъчен кредит съгласно вътрешното законодателство? Следва ли законодателството на ЕС и в частност принципите на ефективността и на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се откаже възстановяване на данъчен кредит въз основа на твърдение за непредставяне на доказателства, които не са предвидени като предпоставка за приспадане на данъчен кредит съгласно вътрешното законодателство? Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - София оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема, че е частично основателна. Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурата от "Нуга Бест Украйна - България" ЕООД. Обоснован и верен е изводът на съда, че липсват доказателства, че доставеният турманиев масажор ще бъде използван за дейността на ревизирания субект. Изводът е обоснован, тъй като не е установено доставената вещ да е осчетоводена като ДМА при ревизирания субект. Това е констатирано от ревизиращите данъчни инспектори, и тази констатация не е опровергана със заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. При липсата на заприходяване на вещта като ДМА при получателя й, следва изводът, че той е избрал да я ползва извън дейността си, следователно на осн. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС няма право на данъчен кредит за закупения масажор. Неправилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурата от "Иво и Ко" ЕООД. В тази част от спора съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Липсват съображения на съда, защо приема за обоснована констатацията на приходния орган за липсата на доставка по фактурата при положение, че липсват данни, ревизиращите органи да са извършили насрещна проверка на този доставчик. След като не е извършена насрещна проверка на доставчика, неоснователно приходният орган е отказал данъчния кредит поради липсата на пътен лист, и данни за техническите характеристики на МПС. Посочените документи са такива, които обслужват превоза, поради което следва да се намират при превозвача, а не при клиента, комуто е извършена превозната услуга. Изисканият от приходния орган приемо-предавателен протокол, в който да е отбелязан предмета на превоза не е задължителен документ за доказването му, поради което отсъствието на такъв документ не води непременно до извода за липса на реално извършен превоз. В хода на съдебното обжалване е приета експертиза, която е проверила счетоводството на доставчика. В резултат на тази проверка, вещото лице е установило заприходяване на 19 транспортни средства при доставчика, от които 9 бр. буса "Мерцедес" и 10 бр. леки автомобила. Констатирано е също така, че по сведение на фирмата транспортните услуги през релевантния период са извършвани от собственика й. Заключението не е оспорено, поради което не са били налице пречки за съда да го кредитира. От съвкупната преценка на установените в заключението обстоятелства следва обоснованият извод, че доставчикът е разполагал с персонален и материален капацитет за извършване на доставката. Установено също така е, че фактурата е осчетоводена както при жалбоподателя, така и при доставчика, като доставчикът е осчетоводил приход по тази фактура. Следователно, налице е документална обоснованост на операцията (издадена е двустранно подписана фактура), която е осчетоводена и при двете страни, както и е установена обезпечеността на доставчика за изпълнението на фактурираната доставка. При тези данни, необоснован се явява направения решаващ извод от съда, за липса на доказателства за реалността на доставката по фактурата. Решението като неправилно в тази част следва да се отмени, а вместо това се отмени РА в същата част, като необоснован и незаконосъобразен. По съображения, аналогични на гореизложените, настоящият съдебен състав преценява като неправилно решението на съда и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурата от "Персиян 2007" ЕООД. Съдът погрешно е преценил констатациите на приходния орган в тази част от РА като обосновани, тъй като от съдържанието на РА не може да се направи извод, че ревизиращите органи са извършили насрещна проверка на доставчика. В хода на съдебното обжалване на РА, от заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява персонална обезпеченост на доставчика за изпълнението на доствката на СМР - дърводелски услуги на декор. Установено е и осчетоводяването на фактурата при доставчика и получателя, както и отразяването на приход по нея от доставчика. Приемането на работата е извършено с двустранно подписан протокол от 26.07.2010 г., проверен от вещото лице. По отношение на фактурата от ЕТ "Химия - Ал. Антонов" настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като правилно като краен резултат. Констатациите на приходния орган и в тази част от ревизията не са обосновани, но въпреки това в тежест на жалбоподателя е било при съдебното оспорване на РА в тази част, да докаже наличието на всички предпоставки във връзка с упражненото от него право на данъчен кредит по фактурата. В конкретния случай не са ангажирани доказателства за основната предпоставка за възникването на това право, а именно наличието на реална сделка по фактурата. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза е, че вещото лице не е открило доставчика или негов представител на посочения адрес, което е възпрепятствало проверката в счетоводството му относно заприходени активи, материали и данни за осчетоводени плащания на наети работници. Само издаването на фактура за доставката е достатъчно обстоятелство за осчетоводяването й, но последното не е достатъчно за установяване на реалното изпълнение на доставката, което е в основата на механизма на ДДС, в това число и правото на приспадане на данъчен кредит, което е част от този механизъм. С оглед изхода на спора следва да се измени решението на административния съд и в частта относно разноските. Присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответната дирекция следва да се отмени, а на дружеството жалбоподател след компенсация следва, да се присъдят разноски по делото за първата инстанция в размер на 126 лева. За касационната инстанция на касатора следва да се присъдят разноски пропорционално на уважената част от жалбата, които изчислени по посочения начин са в размер на 17 лева. Неоснователно е искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като в конкретния случай спорът се свежда до доказване или не на основната предпоставка за възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит, която е реалното извършване на облагаема доставка и която се изисква, както от Директива2006/112, така и от транспониращия я национален закон - ЗДДС. Директива 2006/112 не съдържа правила относно доказателствените средства за предпоставките за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, поради което за разрешаването на конкретния спор не се налага отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на разпоредби от нея. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд