Решение № 3791 от 29.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция - Митница Бургас при Агенция Митници, чрез процесуален представител ст.юрк. Л. Димитров, срещу Решение 799 от 25.07.2023 г., постановено по адм. д. 510 по описа на Административен съд - Бургас /АС Бургас/ за 2023 г. С обжалваното решение, по жалбата на Л. Евтимов, е отменено Решение с рег. 32-155592/13.05.2022 г., издадено от директора на настоящия касационен жалбоподател. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 във връзка с чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. Счита, че първоинстанционният съд не е анализирал в съвкупност приложените по делото доказателства. Излага подробни съображения, че митническият орган е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесената стока чрез установените на интернет адрес https://autoauctions.io/ данни и законосъобразно е определил, че продажната цена, посочена в този сайт в размер на 12 000 USD е платената или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на ЕС, която служи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 70 във връзка с чл. 71 § 1, буква д), i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) 952/2013, МКС/. В подкрепа на изложеното излага доводи, че този извод се подкрепя и от ангажираните в хода на производството доказателства, в това число единствено представената фактура, от която не могло да се направят изводи за възникнало договорно отношение между двете страни. В тази връзка липсвали доказателства за разплащане. От друга страна посочва, че сайтът се явява международен източник на информация, предвид сигурното криптиране на връзката и платения достъп до него. Иска да се отмени решението на АС- Бургас и да се постанови ново, с което да се потвърди митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Л. Евтимов, чрез адв. Р. Василева, оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище на касационната жалба и в писмени бележки, в които по същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за касационната производство. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. 32-155592/13.05.2022 г. към MRN 20BG001008022004R6/09.07.2020 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 48, във вр. с чл. 70, § 1 и § 2 във вр. с чл. 71, § 1, б. "д", подбуква "i" от Регламент /ЕС/ 952/2013 е определена нова митническата стойност на декларираната за режим "допускане за свободно обращение" стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: МЕРЦЕДЕС, модел- С300" с шаси 55SWF4KB2GU152936 и държава на износ/изпращане САЩ. В резултат на извършената корекция са установени за досъбиране от длъжника Л. Евтимов държавни вземания за мито и за ДДС общо в размер на 3 789, 06 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 114 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като за дата на възникване на митническото задължение е определена 09.07.2020 г. При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на декларираната митническа стойност на стоката, от данни публикувани на електронен адрес https://autoauctions.io/ митническият орган е приел, че автомобил със същите характеристики и идентичен VIN /номер на шаси/ и пробег, е обект на покупко продажба, осъществена на аукцион от дата 04.02.2020 г., с продавач "GLOBAL AUTO EXCHANGE" LLC, САЩ и продажна цена в размер на 12 000 USD. Във връзка с породилото се съмнение у митническите органи, пред които е декларирана процесната стока, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В определения от митническите органи срок вносителят е отговорил, че с МД е предоставил всички документи, включващи: фактура, Certificate of title /удостоверение за собственост/, транспортни документи и плащания към бюджет . След анализ на приложените към декларацията документи, с писмо рег. 32-416643/21.12.2021 г. от директора на ТД Митница Бургас лицето е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация. След преценка на събраните доказателства е издадено оспореното митническо решение, с което е извършено изменение на декларираната митническата стойност на стоката, като е определена митническата стойност в размер на 21 679.19 лева. Предвид определената нова митническа стойност от 21 679.19 лева е изчислено вносно мито от 2 167.92 лева, данъчна основа за ДДС от 23 847.11 лева и размер на ДДС от 4 769.42 лева и е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане в общ размер от 3 789.06 лева. Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2. Т. 8 от ЗМ, съобразно предоставените му правомощия, в предвидената писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени оспорения митнически акт, първостепенният съд е обосновал извод за неговата незаконосъобразност като постановен в несъответствие с материалноправните норми. В мотивите си съдът е изложил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 -74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая според състава административният орган не е обосновал съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В тази връзка съдът е приел, че установената от митническите органи информация за продажбата на автомобил, със същите характеристики и идентичен номер на шаси на проведен аукцион, в интернет страници в държавата на износ, не може да се използва за целите на определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като не може да се приеме и че продажната цена, намерена в сайта на проведения аукцион, е реално платената цена. В допълнение съдът е посочил, че в противоречие с митническото законодателство е и извършеното сравнение на процесната стока с наличните на електронния адрес изображения, даващи информация за техническото състояние на автомобила. В случая според съда когато след анализ на представените документи и наличната информация на интернет страницата на проведения търг, на който е закупен автомобилът, се установи, че митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, на основание чл. 74, § 1 от същия Регламент, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките или по реда на чл. 74, § 3 от Регламента. В допълнение съдът е изложил мотиви, че позоваването от страна на митническите органи на налична на интернет адрес https: //autoauctions. io/ информация не е достатъчно за обосноваване на т. нар. "основателни съмнения", защото въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Първостепенният съд е съобразил, че в разпечатката от сайта не е отразено, че именно Л. Евтимов е закупил процесния автомобил за сумата от 12 000 USD. Отчел е и данните в полето на Certificate of title , което удостоверява собствеността (owner) вписването на Global Auto Exchange. Посочил е, че административният орган не е оспорил автентичността на представените документи, фактура, обективираща договор за продажба, доказваща придобиване на стоката, както и в решението му не се съдържала причина за незачитане на данните за платената сума в приложената разписка, която според съда установява осъществената сделка с предмет процесния автомобил. Първоинстанционният съд се е аргументирал, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, което е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. От представената фактура, доказваща придобиване на стоката, според административния съд се установява, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на процесната митническа декларация е договорната стойност и незаконосъобразно, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона с процесното решение е определена нова митническа стойност и са установени допълнителни задължения за мито, ДДС и лихва. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил пълно и правилно относимите за спора факти, като е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение, в резултат на което е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Първоинстанционният съд правилно е определил основния спорен въпрос по делото, а именно обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. По дефиниция на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, това е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Едновременно с това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Така посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Решението по дело С- 263/06, т. 52 на Съда на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че тежестта за доказване на наличието на възникналите основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В настоящия случай към митническата декларация за допускане за свободно обращение на процесната стока от вносителя са представени фактура 35081 от 23.03.2020 г., Certificate of title 138188753 (удостоверение за собственост), транспортни документи и плащания към бюджет. Така представените доказателства, обсъдени ведно с мотивите на органа, основаващи се на данни от уебсайт с домейн www. autoauctions. io, които както правилно обосновава съдът не могат да се ползват с доказателствена сила, обуславят извода, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната от Евтимов договорна стойност на внесената стока така, както е разпоредено в чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Обстоятелството, че в представения талон за собственост в графата "собственик" фигурира името на Global Auto Exchange не опровергават достигнатите по горе изводи, тъй като представеният документ е съставен 04.02.2020 г., т. е. на дата, предхождаща процесната покупко продажба, осъществена на 23.03.2020 г. и декларирането на стоката на 09.07.2020 г. Неоснователни са оплакванията на касатора за липса на доказателства за извършено плащане на стойността на процесния автомобил. Следва да се сподели становището на АС-Бургас, че представената фактура, обективираща договор за продажба, доказва придобиване на стоката, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката, както и че в оспореното митническо решение не е посочена причина за незачитане на данните за платената сума в приложената разписка от вносителя при условие, че не е оспорена автентичността й. Същата установява осъществената сделка с предмет процесния автомобил. За определяне на митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане на основния метод по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, се използва договорната стойност, която при условията на алтернативност може да е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката. Правилно съдът е преценил, че данните от интернет сайта, въз основа на които е издаден оспорения акт, нямат обвързваща доказателствена сила, като е съобразил общите условия на сайта. Доводите в касационната жалба във връзка с автентичността и сигурността на интернет сайта, основани на HTTPS протокол за защитена комуникация в интернет мрежата, са неотносими към този извод. В този смисъл и с оглед представените по делото доказателства, правилно съдът е заключил, че оспореното решение на митническия орган е издадено в нарушение на материалния закон и следва да се приеме, че декларираната от лицето стойност на стоката по процесния внос е подлежащата на плащане договорена стойност на същата, респ. реално платената, т. е. декларираната митническата стойност на стоките е определена съобразно чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд - Бургас е постановил правилен съдебен акт. Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Л. Евтимов разноски за касационното производство в размер на 680,00 лева, съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение