Решение № 17040 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15644/2011 г.
ВАСIV отделение22.12.2011 г.докладчик т Боян Магдалинчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1992/21.11.2011 г. по адм. д. № 2884/2011 г. на Пловдивския административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 17040 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15644/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството по делото е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Венков Мавродиев от гр. Стамболийски, срещу Решение № 1992/21.11.2011 г. по адм. д. № 2884/2011 г. на Пловдивския административен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните твърдения за нарушения на материалния закон са за постановяване на решението в противоречие с разпоредбите на чл. 211, ал. 3 от ИК за допуснати грешки при попълването на протоколите на СИК № 12, 16 и 18 от проведения на 23.10.2011 г. първи тур на изборите за избор за кмет на Община Стамболийски. Твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са за това, че съдът преди постановяване на съдебния си акт, не е събрал всички относими за спора доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Конкретно се сочи, че не е събрал доказателства за твърдяните от жалбоподателя в жалбата му и в съдебно заседание от 11.11.2011 г. нарушения на разпоредбите на чл. 184, ал. 1 и 2 от ИК относно гласуването продължило след 21.00 часа във 2, 17 и 23 СИК, за допуснати непълноти, задрасквания, забелвания и други неправомерни действие на секционните избирателни комисии в секции от № 1 до № 14, за откриване на производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за оспорване съдържанието на протоколите в горните секционни избирателни комисии, както и за извършване на повторно преброяване (ръчно преброяване по терминологията на касационната жалба) на действителните и недействителните бюлетини във всички секционни избирателни комисии, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК относно задължението на съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и им укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото, не сочат доказателства, по-конкретно да изясни по какъв ред да се оспорят представените по делото протоколи на СИК от № 15 до № 23, както и относно липсата на мотиви в обжалваното решение по довода на жалбоподателя за продължителността на гласуването в някои секционни избирателни комисии след 21.00 часа на 23.10.2011 г. Доводът за необоснованост на съдебния акт мотивира с твърдението, че обжалваното решение е постановено без административния съд да събере всички относими по делото доказателства, без да обсъди всички негови искания и възражения и да даде възможност на жалбоподателя да реализира правото си на защита. С оглед изложените в касационната жалба доводи прави искане Върховният административен съд да постанови решение, с което отмени изцяло обжалваното решение на Пловдивския административен съд и върне делото на същия съд с конкретни указания но прилагането и тълкуването на закона, в това число и за събирането на доказателства. Ответникът по делото - Общинска избирателна комисия гр. Стамболийски, не взема становище по касационната жалба Заинтересованите страни Иван Илиев Атанасов от гр. Стамболийски и Никола Пейчев Хаджийски от с. Куртово Конаре, не вземат становище по жалбата. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него Пловдивския административен съд с решението си предмет на касационната жалба на всички оплаквания на жалбоподателя е отговорил с мотиви, които, макар и лаконични, са обосновани и точни. Обоснован и правилен е крайният извод на административния съд, че съществени нарушения на процедурата, опорочаващи изборния резултат при избора на кмет на община Стамболийски не са допуснати. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 2884/2011 г. на Пловдивския административен съд е образувано по жалбата на Атанас Венков Мавродиев от гр. Стамболийски, в качеството му на кандидат за Кмет на Община Стамболийски, издигнат от ПП "ВМРО - БНД", срещу Решение № 0001071/31.10.2011 г. на ОИК гр. Стамболийски за избора на Иван Илиев Атанасов, издигнат от ПП "Земеделски народен съюз" за Кмет на Община Стамболийски на втория тур на местните избори, произведени 30.10.2011 г. Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на първия тур на изборите, произведени на 23.10.2011 г. Конкретно се е сочило за допуснато нарушение по чл. 184, ал. 2 на ИК от ЦИК. Според него, в нарушение на цитираната разпоредба ЦИК с Решение № 1331-ПВР/МИ от 23.10.2011 г. е удължила изборния ден на територията на Република България до 20.00 часа а при наличие на негласували избиратели пред изборното помещение, до 21.00 часа. В изпълнение на това незаконосъобразно решение на ЦИК и в нарушение на чл. 184, ал. 2 от ИК след 20.00 часа, а в някои СИК и след 21.00 часа е продължило гласуването. Като такива е посочил СИК № 1, 2, 5, 16, 17, 22 и 23. Според жалбоподателя, в резултат на допуснатото нарушение във връзка с продължителността на изборния ден при произвеждането на първия тур на изборите на 23.10.2011 г. в сочените избирателни секции на Община Стамболийски неправомерно са упражнили правото си на глас около 450 избиратели, които съществено изменят съотношението на действително подадените гласове между кандидатите за кметове на Община Стамболийски. В жалбата си е твърдял още за постъпила информация в щаба на политическата партия издигнала кандидатурата му за допуснати нарушение в СИК от № от 15 до № 23, изразяващи се в нарушения при отделянето и преброяването на подадените бюлетини, неправилно отчитане на действителните и недействителните бюлетини относно знака "Х", както и други допълнително поставяни знаци и маркировка, и нарушения на правилата за гласуване с придружител. Във връзка с последното твърдяно нарушение е направил искане да бъдат изискани от ОИК и представени на съда протоколите на СИК и останалите изборни книжа и материали касаещи провеждането на първия тур на изборите в СИК № от 15 до № 23 и съдът извърши повторно броене на бюлетините за кмет на общината в тези секционни избирателни комисии. В съдебно заседание от 11.11.2011 г. жалбоподателя чрез процесуалния си представител е изложил допълнителни твърдения за допуснати нарушения при произвеждането на изборите за кмет н община Стамболийски на първия тур. Твърдял е, че в протоколите на СИК № 12, 17 и 18 е допуснато поправяне на резултатите от броенето на бюлетините, задрасквания и забелвания, без за извършените поправки и грешки сгрешения протокол да е унищожен и подписан по реда на чл. 212, ал. 3 от ИК. Според жалбоподателя, по извършваните поправки не са правени възражения от участниците в изборния процес и застъпниците а протоколите са подписани без възражения и особени мнение от членовете на СИК. Сочел е още, че такива нарушения са допуснати и в протоколите на други СИК. За установяването евентуално на твърдените от него нарушения е направил искане съдът да изиска протоколите на СИК от № 1 до № 14 СИК, включително. С определение от 11.11.2011 г. административният съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за повторно броене бюлетините за произвеждането на първия тур на изборите в Община Стамболийски в избирателни секции от № 15 до № 23 като е приел, че "ръчното преброяване" на бюлетините е функция единствено на секционните избирателни комисии. Повторно преброяване на бюлетините според него е допустимо единствено при постъпили възражения по редовността на изборите или при наличие на особени мнения на членовете на СИК, каквито в случая липсвали. Искането за изискване на протоколите на СИК от № 1 до № 14 е отхвърлил също като неоснователно. Приел е, че с това искане практически се иска преброяване валидността на бюлетините във всичките 23 СИК на територията на Община Стамболийски, което би довело до повтаряне на изборния процес от негова страна, което не е в съответствие с целите на производство по чл. 267 от ИК за съдебен контрол върху законосъобразност на изборния процес. С решението предмет на касационната жалба Пловдивския административен съд е отхвърлил като неоснователна подадената жалба. Приел е, че обжалваното решение на ОИК гр. Стамболийски № 0001071/31.10.2011 г. за обявяването на Иван Илиев Атанасов, издигнат от ПП "Земеделски народен съюз" за избран за Кмет на Община Стамболийски на втория тур на местните избори, проведен на 30.10.2011 г. е издадено от компетентен орган, при отсъствието на възражения и особени мнения на членовете на ОИК, което е подписано от всички членове на ОИК. Приел е още, че протоколите на СИК от № 15 до № 23 са подписани без възражения и особени мнения на членовете на СИК като материалната доказателствена сила на същите като официални удостоверителни документи, за отразените в тях резултати, не е оборена по реда и в сроковете по чл. 193, ал. 1 от ГПК. Доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения при преброяване на бюлетините и за възприемане на действителни бюлетини за недействителни по принцип, при липсата на конкретни твърдения за кои СИК се отнася и при липсата на възражения в протоколите на СИК между членовете на СИК е възприел за бланкетни и необосновани. Не е възприел и твърденията за допуснати поправки, отбелязвания и заличавания в протоколите на СИК № 12, 17 и 18. В тази насока е посочил, че още при изготвянето на протоколите и преди подписването им данните са вписвани точно цифром и словом, с постигнато съгласие между всички членове на комисията относно отразените резултати. Не е приел за основателно твърдението на жалбоподателя за допуснати нарушения от СИК по чл. 212, ал. 2 от ИК, за извършени поправки в тях след подписването му от членовете на СИК. Според съда, доказателства в тази насока липсват. Отхвърлил е като неоснователно и твърдението за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 184, ал. 2 от ИК относно удължаването на изборния ден от страна на ЦИК. В тази насока е приел, че с удължаването на изборния ден се е увеличила възможността на по-голяма част от избирателните да упражнят конституционното си право на глас. Отделно от това е приел, че не е възможно да се установи броят на избирателите, упражнили правото си на глас след 20.00 часа а от там между кои от кандидатите за кметове гласовете са разпределени. По изложените по-горе съображения е отхвърлил като неоснователна жалбата на Атанас Венков Мавродиев, в качеството му на кандидат за Кмет на Община Стамболийски, издигнат от ПП "ВМРО - БНД", срещу Решение № 0001071/31.10.2011 г. на ОИК гр. Стамболийски за избора на Иван Илиев Атанасов, издигнат от ПП "Земеделски народен съюз" за Кмет на Община Стамболийски на втория тур на местните избори, произведени на 30.10.2011 г. и е потвърдил като законосъобразно същото решение. Обжалваното решение е правилно и обосновано. На първо място, не се споделят от Върховния административен съд доводите на касационния жалбоподател за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, и по-конкретно на разпоредбата на чл. 211, ал. 3 от ИК. В съдебно заседание от 11.11.2011 г. касационният жалбоподател, тогава жалбоподател в процеса, е направил възражения за извършени нарушения в протоколите на СИК № 12, 16, 17 и 18, изразяващи се в поправяне на резултатите от броенето, задрасквания, забелвания и променени резултати, без подписи на членовете на СИК. Следва да се подчертае, че твърдения за допуснати нарушения на материалноправната разпоредба на чл. 211, ал. 3 и чл. 212 от ИК, не се съдържат в жалбата на Атанас Мавродиев до административния съд. Такива за първи път са наведени в съдебно заседание на 11.11.2011 г., което по същество представлява разширяване на предмета и обхвата на жалбата. А предмета на жалбата определя и обхвата на съдебния контрол. При проверка на протокола на СИК № 16 ВАС констатира, че са извършени забелвания в т. 4 относно броя на регистрираните кандидатски листи на партии, коалиции от партии и независими кандидати за кмет на община и в т. 9 относно броя на декларациите от избиратели с увреждания на опорно-двигателния апарат, без за това да е спазено изискването на чл. 211, ал. 3 или на чл. 212, ал. 2 от ИК грешката, респективно поправката да е обозначена с надпис "сгрешен" или "поправка" и без същата да е подписана от председателя и секретаря и член на СИК, респективно от всички членове на СИК. По същия начин стои и въпросът с т. 13 от протокола на СИК № 17, относно броя на намерените в избирателната урна бюлетини за кмет на общината, които не са по установен образец и в т. 20 от протокола на 18 СИК относно разпределението на действителните гласове за кандидата на ПП "Вяра, морал и родолюбие" Димчо Рангелов Гочев, където е забелен резултата за получените от него действителни гласове. В съдебно заседание жалбоподателя твърди, че е имал застъпници в секционните комисии, но същите не са направили възражения. В цитираните протоколи е отразено, че няма извършени поправки преди обявяване на протокола, подписани са от всички членове на секционните избирателни комисии без възражения или особени мнения, което говори, че се касае за очевидни фактически грешки, поправката на които е допустима и след обявяването на резултатите от гласуването по партии и кандидати, за която не е необходимо подписа на лицата изброени в разпоредбите на чл. 211, ал. 3 и чл. 212, ал. 2, изр. 1 от ИК. При тези обстоятелства правилно административния съд с обжалваното решение е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон. На следващо място, Върховният административен съд намира за неоснователно твърдението на касатора за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила на разпоредбите на чл. 184, ал. 1 и ал. 2 от ИК, чл. 193, ал. 1 от ГПК и чл. 171, ал. 4 от АПК. Следва да се подчертае, че евентуалното нарушение на разпоредбата на чл. 184, ал. 2 от ИК е нарушение на материалния закон, а не нарушение на съдопроизводствени правила, каквито са доводите на жалбоподателя. По същество по така направения довод на касационния жалбоподател Върховният административен съд споделя твърдението му за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 184 от ИК от страна на ЦИК. С Решение № 1331-ПВР/МИ от 23.10.2011 г. ЦИК на основание чл. 26, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и т. 36 от ИК е удължила изборния ден от първия тур за избор на президент и вицепрезидент на Република България, на общински съветници и кметове на общини и кметства на територията на Република България до 20.00 часа, а по изключение само за избирателите намиращи се пред секцията към 20.00 часа е допуснала гласуването да продължи до 21.00 часа. Така приетото решение на ЦИК е в несъответствие с разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 1 - 3 от ИК, които имат друга цел и предназначение и не оторизират ЦИК да приеме цитираното решение. Решението на ЦИК е и в противоречие и с разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 36 от ИК, която оторизира ЦИК единствено да обяви края на изборния ден за цялата страна, като я задължава да стори това не по-късно от 20.00 часа, и не й позволява удължаване на изборния ден. С разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ИК законодателя е установил продължителността на изборния ден на територията на страната - от 6.00 часа до 19.00 часа. С изречение второ от цитираната разпоредба е предвидено изключение от това правило като е предвидено, че когато в 19.00 часа пред изборното помещение има негласували избиратели, председателят и секретарят на секционната избирателна комисия установяват техния брой и самоличност, и само тези избиратели съгласно изр. 2 на ал. 2 от чл. 184 от ИК се допускат до гласуване след 19.00 часа, но не по-късно от 20.00 часа. Следователно, според ИК максималната продължителност на изборния ден може да продължи до 20.00 часа. При това правомощието за удължаване на изборния ден по закон принадлежи единствено на конкретната секционна избирателна комисия при наличие на предпоставките за това предвидени в ал. 2 на чл. 184 от ИК. Решение № 1331-ПВР/МИ от 23.10.2011 г. на ЦИК е индивидуален административен акт (раздел IV от Решение № 4/04.05.2011 г. по к. д. № 4/2011 г. и Решение № 4/1992 г. по к. д. № 1/91 г. на КС) и като такъв е подлежал на съдебен контрол. Липсват данни това решение на ЦИК да е обжалвано по съдебен ред и същото като необжалвано е влязло в сила и е придобило стабилитет. По силата но положението си което ЦИК заема в изборната администрация, то е задължително за избирателните комисии в страна, в това число и за СИК. При това положение прилагайки и изпълнявайки решението на ЦИК и удължавайки изборния ден до 21.00 часа, секционните избирателни комисии са действали в изпълнение на влязлото в сила решение на ЦИК и не са допуснали нарушение на разпоредбите на чл. 184, ал. 1 и 2 от ИК. Не следва още да се забравя, че разпоредбата на чл. 184 от ИК принципно регламентира продължителността на изборния ден изборите, без да държи сметка за някои особености, с които се характеризират произведените на 23.10.2011 г. избори. В § 5 от ДР на ИК се съдържа специална уредба за случаи, когато едновременно се произвежда повече от един избор, в случая за избор на президент и вицепрезидент на Република България и за избор на общински съветници, кметове на общини и кметове на кметства. В тази хипотеза, за да се гарантира основното конституционно право на гражданите на Република България да упражнят избирателното си право е възможно и допустимо отклонение от правилото на чл. 184 от ИК за продължителността на изборния ден, което нарушение от страна на ЦИК се преценява от настоящия състав на Върховния административен съд като формално и несъществено. Що се касае до твърденията на касатора за допуснати отклонения на СИК № 1, 2, 5, 16, 17, 22 и 23 от удължения изборен ден, т. е. след 21.00 часа, тези нарушения с оглед времевия период, който не е в състояние да промени разликата в действителните гласове между жалбоподателя като кандидат за кмет на Община Стамболийски и останалите двама кандидати на първия тур на изборите от 23.10.2011 г., съответно от 97 действителни гласа в полза на кандидата Николай Пенчев Хаджийски и 2114 действителни гласа за кандидата Иван Илиев Атанасов. Върховният административен съд приема за несъществени. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съображенията на жалбоподателя в тази насока са, че съдът с определението си в съдебно заседание от 11. 11. 2011 г. е отказал откриването на производство по оспорване съдържанието на секционните протоколи на СИК от № 1 до № 14 по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, както и за повторно преброяване на действителните и недействителните бюлетини във всички секционни избирателни комисии, в това число и в СИК от № 15 до № 23, с което е нарушил правото му на участие и защита в съдебния процес. Така постановения отказ от страна на съда не се възприема от Върховния административен съд като съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Принципно, когато такова искане е направено и резултатите от оспорване съдържанието на съответния документ имат решаващо значение за правилното разрешаване на правния спор и съдът е отказал, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй се ограничава правото на страната с допустимите в процеса процесуални способи да защити своите права и законни интереси. В конкретния случай видно от съдържанието на съдебния протокол жалбоподателя в производството пред административния съд, не е направил искане за откриване на производство по оспорване съдържанието протоколите на СИК, а е направил само искане да се изискат протоколите на СИК от № 1 до № 14 и заедно с приложените към административната преписка протоколите на СИК с № от 15 до 23 съдът да извърши проверка за "евентуално" допуснати нарушения на изборния процес, в това число и чрез т. н. "ръчно преброяване" на всички действителни и недействителни бюлетини. При условие, че жалбоподателя не е направил искане за оспорване съдържанието на протоколите на СИК и не е имало твърдения в жалбата му и в съдебно заседание за подписване на протоколите на секционните избирателни комисии с възражения или с особени мнения от членовете на СИК, правилно съдът е отказал да изиска протоколите от СИК с номера от № 1 до № 14 и да допусне повторно преброяване на всички бюлетини. Повторното преброяване на всички бюлетини от страна на съда по същество би го превърнало в изборна администрация. Съдът в съдебното производство извършва проверка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт чрез предвидените за това в АПК и ГПК процесуални способи, при наличие на възражения и доколкото такива са направени. Ръчното преброяване на бюлетините по закон се извършва единствено и само от СИК. Повторното преброяване на гласовете, както е посочил и КС в Решение № 9 от 26.11.2009 г. по к. д. № 8/2009 г. би могло да се допусне ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на избирателните комисии за резултатите от гласуването или пък протоколите са подписани от някои от тях с особено мнение. В конкретния случай, нито жалбоподателя е сочил на това, нито пък от приложените по делото протоколи на секционните избирателни комисии могат да се направят изводи в тази насока. Върховният административен съд възприема за неоснователен и довода на касационния жалбоподател за допуснато от административния съд съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 171, ал. 4 от АПК. Твърдението на касатора в тази насока е, че съдът в изпълнение на задълженията си по горната норма не му е изяснил по какъв процесуален ред да оспори представените пред него протоколи на СИК от № 15 до № 23. Разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК установява за съда задължението да съдейства на страните по делото за отстраняване на формални грешки и неясноти в техните изявления, както и да им указва, че за някои обстоятелства от значение по делото, не сочат доказателства. В конкретния случай искането на жалбоподателя е съдът да му изясни по какъв процесуален ред да оспори представените пред него протоколи на сочените секционни избирателни комисии. Задължение на страната в процеса е да избере процесуалния ред за защита и не е в тежест на съда да указва на страната как да стори това. Такова действие от страна на съда би представлявало процесуална помощ на една от страните в процеса, което води до нарушаване на принципа за равни процесуални възможности на страните (равенство) в процеса за защита на техните права и законни интереси, прокламиран в разпоредбата на чл. 8 от АПК, което е недопустимо. Накрая, за неоснователен се възприема от Върховния административен съд и довода на жалбоподателя за необоснованост на постановения от административния съд съдебен акт. Правните изводи на съда кореспондират на събраните по делото доказателства. С решението си съдът е отговорил на всички направени от него доводи и възражения. С оглед изложеното Върховния административен съд намира, че не са налице твърдяните с касационната жалба отменителни основания. Решението е правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 267, ал. 9 и 10 от ИК, Върховния административен съд - четвърто отделение