Решение № 3071 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2013 г.

Решение № 3071 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Перник против решение № 51/5.04.2013 г., постановено по адм. дело № 10/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Иван Бориславов Иванов, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Перник е отменил заповед № 869/13.12.2012 г. на директора на ОД на МВР гр. Перник, с която на Иван Бориславов Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР като дисциплинарно наказващият орган изрично се е позовал и на изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактът, че в заповедта за образуване на дисциплинарното производство е посочено, че има данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, като действията на служителя са квалифицирани и като престъпление не обосновава допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в заповедта изрично е описано поведението на служителя осъществяващо фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Не е налице и съвместяване на наказателната и дисциплинарната отговорност, както е приел първоинстанционния съд, тъй като несъмнено не е от компетентността на административния орган да реализира наказателната отговорност. Обстоятелството дали към датата на образуване на дисциплинарното производство е извършено престъпление от служителя или не, е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като наложеното дисциплинарно наказание не е на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства е установено, че дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващия орган, с която е назначена комисия и е разпоредено същата да изготви становище за реализиране на дисциплинарната отговорност на Иван Иванов. Последният е запознат със заповедта, както и с правото му да даде обяснения, да представя доказателства или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Дисциплинарно разследващият орган е събрал доказателства, изготвил е обобщена справка, с която служителят е запознат, което е удостоверено с подписа му и е депозирал възражение. Изготвено е и становище. Иванов е дал обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващият орган. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при издаване на оспорената заповед са спазени и изискванията на чл. 231, 239, 243 - 245 от ППЗМВР, поради което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен и необоснован. Обжалваното решение е необосновано и постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Съдът в нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК не е допуснал исканите от ответната страна писмени доказателства, както и не е изискал прилагане по делото на справка за проведените телефонни разговори от мобилния телефон, намерен в Стефанов при направения обиск, независимо от твърдението на ответната страна, че към момента на съдебното заседание не е получен отговор от мобилния оператор. В нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Свидетелските показания са преценени едностранно и отделно от всички останали събрани по делото доказателства. Не са обсъдени показанията на свидетеля Богомил Точев, който подробно и непротиворечиво установява обстоятелството, че при снемането на обясненията на Николай Иванов, същият е обяснил, че на 12.11.2012 г. сутринта в 6 часа е бил в дома си, когато двама служители от МВР /единият от които е жалбоподателят, а другият - негов колега Валери Стефанов/ са го посетили и са го информирали, че има възможност или да избяга, или да отиде с тях в полицията. Иванов им отговорил, че ще се скрие и полицаите са се оттеглили. Същите обяснения от Николай Иванов са дадени и в хода на административното производство, като те са му били прочетени и той се е подписал под тях. Иванов е заявил, че е грамотен, но пише трудно, поради което е дал съгласието си показанията да бъдат записвани от разследващото лице, а не лично от него. Въпреки, че св. Николай Иванов е бил в съдебната зала при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд и е бил посочен като свидетел от пълномощника на Иван Иванов, непосредствено преди разпита, адв. Босев се е отказъл от този свидетел. С оглед на това следва да бъдат приети за достоверни както обясненията му пред административнонаказващият орган, така и показанията на св. Точев за същите факти, които изцяло съвпадат. В същото време съдът не е отчел обстоятелството, че съгласно приложеното писмо до началник отдел "Охранителна полиция" на ОД на МВР Перник, Николай Иванов има полицейска регистрация, спрямо него има образувано досъдебно производство и е бил задържан 9 пъти по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР за срок от 24 чаша, които факти не са оспорени и несъмнено обосновават извода, че лицето е криминално проявено и има интерес да се скрие от полицейските органи, както и да излага факти, които са в негова полза. Пред касационната инстанция е представена служебна бележка от "Космо България Мобайл " ЕАД, от която се установява, че на посочената дата, около 10 минути след посещението на полицаите Иванов и Стефанов в дома на лицето Николай Иванов е направено повикване от телефона на полицай Стефанов /намерен при обиска му/ до Николай Иванов, което обаждане потвърждава показанията на последния, че полицаите са го уведомили за повторна проверка на адреса и че той трябва да го напусне. Така обсъдените доказателства, както и останалите писмени доказателства, представляващи част от административната преписка обосновават изводите на наказващият орган, изложени в заповедта за дисциплинарно наказание, като доказват извършеното нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като нарушението е "запознаване на лице, за което има заповед за задържане, със служебна информация, която му е дала възможност да се укрие". Нарушението правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като настоящата инстанция реши спора по същество и отхвърли като неоснователна жалбата на Иван Бориславов Иванов срещу заповед № 869/13.12.2012 г. на директора на ОД на МВР гр. Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съобразно изхода на спора пред касационната инстнация и направеното искане от касатора за присъждане на разноски по делото, на ОД на МВР Перник следва да бъдат заплатени 300 /по 150 лева за всяка съдебна инстанция/ за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител по делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,