Решение № 12618 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7921/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Найденов, с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 3979/17.06.2021 г. по адм. дело 6917/2020 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121К - 7039/19.06.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, необосновано и в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на заповедта или връщане на делото за ново разглеждане от АССГ и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по оплакването за неправилност поради допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. За да постанови обжалваното решение, АССГ е изложил мотиви, че обжалваната заповед е издадена на основание чл.194, ал.2, т.1 пр.1 и т.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР във връзка с чл.203, ал.1,т.7, пр.2, алт.1 и т.13 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР и чл.204, т.1 ЗМВР и с нея на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи. АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалното право и целта на закона е. Основателно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в частична липса на мотиви за обстоятелствата по чл.172а, ал.2 АПК - а именно относно установените факти от съда, които са квалифицирани като дисциплинарно нарушение. Не са описани конкретните деяния - време, място и извършени от Найденов действия, от които е направен извод, че е е доказано становището на ДРО в обобщената справка за участие на Найденов в изнудване на собственици на заведения и магазини, нито въз основа на кои доказателства са установени каквито и да е било факти. Изброени са единствено доказателствата, които съдът не кредитира. Основателно е и оплакването за непроизнасяне по възраженията на жалбоподателя срещу част от доказателствата, формулирани в писмената му защита. Липсата на фактически установявания и анализ на доказателствата в първоинстанционното съдебно решение, съчетана със забраната на касационната инстанция да извършва нови фактически установявания по чл.220 АПК препятства възможността за проверка на обосноваността и материалноправната законсъобразност на обжалваното решение. Предвид изложеното решението като неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъде постановено решение, отговарящо на изискванията на чл.172а АПК. По претендираните разноски в настоящата съдебна инстанция следва също да се произнесе АССГ при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 АПК и като отчете изхода на делото пред него. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върхховният административен съд, пето отделение