Решение № 29 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2011 г.

Решение № 29 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1101/20.06.2011 г. по адм. дело № 2409/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е обявен за нищожен РА № 091001188/18.08.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с решение № 759/18.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, в частта за непризнато право на данъчен кредит на "Вип Глас" ООД, гр. Кърджали, в размер на 4 844.16 лева, за д. п. 1.09.2006 г. - 30.09.2006 г. по фактура № 1000003169/29.09.2006 г. издадена от "Блик - 9" ООД, гр. София, ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 2 171.88 лева. Изложени са доводи за неправилност на решението, свързани с нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Вип Глас" ООД, гр. Кърджали не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е бил РА, в частта за определени на ДЗЛ данъчни задължения - ДДС за довнасяне и лихви за забава, за д. п. 1.09.2006 г. - 30.09.2006 г., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 844.16 лева, по фактура № 1000003169/29.09.2006 г. издадена от "Блиц - 9" ООД, гр. София. Съдът, за да обяви за нищожен РА, се е позовал на съдържащите в ревизионния доклад данни, за издаден АПВ № 295/11.04.2007 г. по отношение на "Вип Глас" ООД, във вр. с процедура по приспадане по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗДДС (отм.) започнала през м. 08.2006 г., обхващаща д. п. месец 09.2006 г. (който е д. п. и на процесната ревизия), д. п. месец 10.2006 г. и месец 11.2006 г., с резултат ДДС за възстановяване в размер на 19 779.35 лева. С този АПВ е извършено прихващане на определения ДДС за възстановяване, с част от подлежащия ДДС за внасяне по справка-декларация за м. 12.2006 г., в размер на 3111.68 лв., в резултат на което е постановено възстановяване на ДДС в размер на 16 666.67 лева, реално възстановен на ответното дружество на 16.04.2007 г. Съдът е приел, че с издадения АПВ, който като необжалван е влязъл в сила на 28.04.2007 г., органите по приходите са признали на "Вип Глас" ООД правото на възстановяване на ДДС за данъчен период м. 09.2006 г. Признатите с този акт права и задължения могат да бъдат изменяни само по специалния ред на чл. 134, ал. 1 от ДОПК и на основанията по чл. 133 от ДОПК, но не и по общия ред на чл. 118 от ДОПК. Съответно на това и компетентен да възложи извършването на ревизията по специалния ред на чл. 134 от ДОПК е само териториалния директор, а не нач. сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, както е в случая. Последният не притежава материална компетентност за възлагане на ревизията, съответно за определяне на компетентния орган за извършването й, поради което и издаденият при липса на компетентност на органа, РА се явява нищожен. От друга страна, съдът е приел, че изменената разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в сила от 19.12.2007 г. даваща възможност за изменение на правата и задълженията установени с АПВ, чрез извършване на ревизия по общия ред е неприложима за случая, тъй като липсва една от предпоставките за приложението й, а именно АПВ да е издаден след влизането й в сила. Обжалваното решение е правилно. Няма спор по делото, че за ревизирания период е налице влязъл в сила АПВ, с който е признато правото на възстановяване на ДДС на ответното дружество. Влезлият в сила АПВ, който не е бил обжалван по съдебен ред, с който е определен данък за възстановяване, съдържа констатация за недължимост на данъчни задължения по ЗДДС за същия данъчен период и се ползва със стабилитет. По отношение на същия данъчен период, за който има влязъл в сила АПВ, съществува процедура за изменение на установени задължения с влязъл в акт - чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая със ЗВР № 1001188/12.04.2010 г. е възложена ревизия по общия ред за същия данъчен период, за който с АПВ са признати права. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., има действие занапред. С това изменение, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Като се има предвид, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и акта за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г., а в случая АПВ е издаден преди тази дата, на 11.04.2007 г. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, с изводи за нищожност на РА, поради което следва да бъде оставено в сила След като е констатирана нищожност на РА, е недопустимо произнасяне по законосъобразността на същият РА, което е съобразено от съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,