Решение № 1575 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2017 г.

Решение № 1575 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу решение № 7999/15.12.2016 г., постановено по адм. дело № 8427/2016 г. на Административен съд С.- град (АССГ), с което е отменено негово решение № 6653/03.08.2016 г., с което на Ф. Х. А., гражданин на Сирия, е отнет статута на бежанец, предоставен му с Решение № 3000 от 27.04.2015 г. на заместник-председателя на ДАБ. Касаторът, действащ чрез юрк. Д. С., поддържа по подробно изложени съображения в жалбата, че първоинстанционният съд е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение. Позовава се допълнително и на представени към молба от 02.11.2017 г. писмени доказателства в подкрепа на наведените касационни основания. Отправя искане за неговата отмяна, както и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Ф. Х. А. Ответната страна - Ф. Х. А., счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: С обжалваното решение съдът е приел, че оспорваното административно решение № № 6653/03.08.2016 г. на председателя на ДАБ е незаконосъобразно, тъй като е издадено при нарушаване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че Съобщение рег. № УП 12 197/08.06.2016 г. по описа на ДАБ не съдържа данни относно причините, налагащи преразглеждане на това дали чужденецът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила. Според съда, жалбоподателят е бил лишен от възможността да представи по време на лично интервю, подлежащо на провеждане в съответствие с чл. 12, § 1, б. б) и членове 14 - 17 или писмено причините, поради които няма основание да му се отнема международната закрила- нарушение по чл. 45, § 1, б. б. от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила ОВ L180 от 29/06/2013, чийто изисквания са въведени в българското законодателство с § 36 от ДР на ЗИДЗУБ (ДВ, бр. 101 от 2015 г. - Директивата). Отделно от тава, съдът е посочил, че преди да се произнесе с оспорвания акт, ответникът е следвало да събере точна и актуализирана информация от различни източници за общото положение в страната на произход на лицето - чл. 45, § 2, б. а от директивата, което не е сторил. АССГ е приел в обобщение, че са допуснати нарушения по чл. 35 и чл. 36 АПК- не са събрани наличните по случая доказателства, чужденецът е лишен от възможност да заяви относими към производството обстоятелства, не е взета предвид и актуалната обща информация за държавата му на произход и не е преценена сигурността й- отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, което налага отмяна на акта. Настоящият състав на ВАС, трето отделение, счита, че решението на АССГ е неправилно. Съдът неправилно е приел, че съобщение per. № УП 12197/08.06.2016 г. по описа на ДАБ не съдържа данни относно причините, налагащи преразглеждане на това дали чужденецът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила. Основателно касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗУБ, съгласно която чужденецът се уведомява с писмо с обратна разписка за образуването на производството, причините за това и датата и мястото за провеждане на интервю, по време на което да изложи възраженията си срещу отнемането или прекратяването на международната закрила. Следва да бъде споделено становището, че в закона не е предвидено задължение на административния орган да посочва в писмото по чл. 78, ал. 3 от ЗУБ подробна информация относно обстоятелствата, поради които е образувано производство за отнемане на предоставения на Ф. Х. А. статут на бежанец. Същите следва да се изяснят по време на насроченото интервю. Неправилно също първоинстанционния съд е приел, че при данните от пощенския оператор за преместване на адресата, административният орган е могъл да установи местонахождението на Ф. Х. А. чрез служебна справка в Дирекция "Миграция", представляваща структура за административен контрол на чужденците по силата на чл. 43а, ал. 3 ЗМВР. Основателно, в този контекст, пълномощника на ответника поддържа, че съдът изцяло е игнорирал обстоятелството, че с решение № 3000/27.04.2015 г. на Ф. Х. А. е предоставен статут на бежанец. Така, за разлика от чужденците с предоставен хуманитарен статут, които имат правата и задълженията на чужденци с постоянно пребиваване в Р. Б., чужденците с предоставен статут на бежанец имат правата и задълженията на български гражданин, с изключение на изрично посочените в чл. 32, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 35 от ЗУБ, чужденците с предоставена международна закрила са длъжни в срок до 14 дни от получаване на решението за предоставяне на международна закрила да се явят в общината на населеното място, в която ще се установят, за да бъдат вписани в регистъра на населението. Поради тези причини, преди да изпрати уведомление по чл. 78, ал. 3 от ЗУБ, административният орган е изискал информация именно от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" - гр. С., за постоянния адрес на Ф. Х. А. в Р. Б. /писмо до Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" с per. № УП 12197/01.06.2016 г. и писмо от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" с per. № УП 12197/08.06.2016 г., приложени по делото/. Предвид гореизложеното, основателно касаторът поддържа чрез процесуалния си представител, че законодателят не е вменил като задължение на председателя на ДАБ да предприема допълнителни действия за издирване на лицето за установяване на друг адрес, в случай, че не бъде открит на неговия постоянен или настоящ адрес. Д., основателно е релевираното в касационната жалба, че не може да се очаква административният орган да търпи каквито и да е било негативни последици, само защото чужденецът с действията си е поставил в опасност сигурността на страната и поради тази причина е задържан от органите на МВР. Неправилно първоинстанционният съд е приел още, че председателят на ДАБ не е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" допълнителна информация относно наличието на данни затова, че лицето представлява заплаха за националната сигурност, респективно в какво се изразяват те. И в тази си част оплакванията в касационната жалба следва да бъдат споделени: предвид данните по делото, че лицето представлява заплаха за националната сигурност, правилно е приложена изключващата клауза на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗУБ. Посочената разпоредба се прилага, във всички случаи, когато бъде установени такива данни. Основателно касаторът се позовава на чл. 14, т. 4, б. "а" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която "държавите- членки могат да отнемат статут на бежанец, предоставен от правителствен, административен, съдебен или квазисъдебен орган, да го прекратят или да откажат да го подновят, когато са налице разумни основания лицето да бъде разглеждано като заплаха за сигурността на държавата- членка, в която се намира". Посочената разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство със ЗИД на ЗУБ, публикуван в ДВ, бр. 80 от 16.10.2015 г., приложим към момента на постановяване на решение № 3288/26.05.2016 г., с което е образувано производството за отнемане на статут на бежанец на Ф. Х. А. Съгласно чл. 17, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗУБ, предпоставката, която следва да е налице, за да може административният орган да отнеме предоставения статут на бежанец при наличие на изключваща клауза заплаха за националната сигурност, е съществуването на сериозни основания да се предполага, че съответното лице представлява заплаха за националната сигурност. В ЗУБ, както и в Директива 2011/95/ЕС не е въведено изискване за наличие на безусловна връзка на чужденеца с данните, които кореспондират по отношение на неговия случай. Цитираната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗУБ ясно и категорично сочи, че е достатъчно да са налице сериозно основание да се предполага, а не се изисква установяването по безспорен начин, че чужденецът представлява опасност за националната сигурност. От посочените в Заповед № 3- 653/09.03.2016 г. мотиви за издаването й, може да бъде направен обоснован извод, че по отношение на чужденеца са налице именно такива сериозни основания да се предполага, че той представлява заплаха за сигурността на страната. Не само, че са налице изключващи клаузи по отношение на предоставения статут на бежанец на Ф. Х. А., но и съгласно чл. 33, т. 2 от Конвенцията за статута на бежанците, принципът за забрана за връщане не се прилага по отношение на бежанци, за които има основания да се предполага, че представляват заплаха за сигурността на страната, като състоянието за сигурност в страната на произход на чужденеца е без значение. За да приложи изключващи клаузи, въз основа на които да бъде отнет предоставения статут на бежанец, председателят на ДАБ се е позовал именно на посочената Заповед № 3-653/09.03.2016 г. на председателя на ДАНС. С. изхожда от специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, чиято основна мисия е разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на заплахите за националната сигурност. В този смисъл установяването, че лицето е заплаха за националната сигурност е извършено от компетентен орган чрез съответните за това средства и способи, като не следва тези му функции да бъдат изземвани или дублирани от Държавна агенция за бежанците. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че при постановяването на обжалваното решение е нарушен материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на съдебния акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решение № 7999 от 15.12.2016 г. по адм. д. № 8427/2016 г. на АССГ, с което е отменено решение № 6653 от 3.08.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на Ф. Х. А., гражданин на Сирия, е отнет предоставения статут на бежанец, следва да бъде отмено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на посоченото лице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение