Решение № 9658 от 16.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас, подадена чрез пълномощника юрк. М. Кацарова, срещу Решение 283/20.12.2022 г., постановено по адм. дело 254/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, с което по жалба на Й. Божилов е отменено Решение 32-170302/26.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора правилно митническата стойност на процесния автомобил е определена на основание чл. 70 от МКС, а не съгласно вторичните методи по чл. 74, пар. 2 и чл. 74, пар. 3. Оспорва извода на решаващата инстанция, според който административният орган не е обосновал наличието на основателни съмнения, като счита, че позоваването на информация от интернет сайт е законосъобразно, доколкото няма съмнение, че се касае за същия автомобил. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Й. Божилов, чрез пълномощника адв. М. Йовчев, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Сливен е било Решение 32-170302/26.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е определена митническа стойност в размер на 8 317,97 лв. на основание чл. 7, пар. 1 във вр. с чл. 71, пар. 1, б. д , подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 за стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка Audi; модел А6; тип А6; първа рег. 01/01/2012; цвят 0; р. обем 2000; двигател: няма данни; шаси WAUBGAFC8CN003616 ; определено е вносно митническо задължение в размер на 831,80 лв.; определена е данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката в размер на 9 149,77 лв.; определено е задължение за ДДС в размер на 1 829,95 лв.; установен е размер за вземане под отчет и досъбиране за мито 602,34 лв. и за ДДС 1 325,14 лв. В хода на административното производство е установено, че на 15.09.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 20BG001008024689R9/15.09.2020 г. за внос и поставяне под режим свободно обращение на посочения по-горе автомобил. Към митническата декларация е приложена фактура 2481/20200525, издадена от Global Auto Exchange (л. 46), в която е посочено, че стойността на автомобила е 1 000 щ.д., а транспортните разходи възлизат на 400 щ.д., като първоначално определените мито и ДДС са изчислени спрямо общата декларирана договорна стойност в размер на 1 400 щ.д. на основание чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен фактурата са били приложени товарителница за комбиниран транспорт и транспорт от пристанище до пристанище, Certificate of title (акт за собственост) и коносамент. В рамките на осъществен последващ митнически контрол е установено, че за автомобил със същите характеристики и VIN на електронната страница https://autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена в размер на 4 675,00 щ.д. на аукцион с дата 13.05.2020 г. и статус продадена . Във връзка с установеното у митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, като на основание чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 от лицето са изискани договори, заявки, поръчки, кореспонденция, счетоводни документи и писмени обяснения, като такива не са представени. Изразено е становище от Божилов, че автомобилът е закупен от Global Auto Exchange, обявен директно на сайта на продавача https://www.globalautoexchange.org. Въпреки това като действителна стойност е възприета сумата 4 675,00 щ.д. и допълнително пропорционално са изчислени разходи за транспорт, въз основа на което в тежест на лицето са определени мито и ДДС за довнасяне. Възприемайки така описаната фактическа обстановка, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Изложени са правни съображения, според които оспорваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма. За да отмени административния акт, съдът е приел, че е нарушен материалният закон, тъй като митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447, тъй като позоваването на налична информация в интернет сайт не е достатъчна, поради това, че същата не се ползва с доказателствена сила. Отделно са изложени мотиви, че незаконосъобразно е приложен чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 при завишаване декларираната стойност, което би било допустимо единствено при някой от вторичните методи за остойностяване на стоката за митнически цели, регламентирани в чл. 74, пар. 2 и пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. От друга страна, независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. С оглед приложимата правна уредба правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. В случая митническата администрация не се е справила с тази доказателствена тежест. Данните, извлечени от интернет сайта, не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Няма причина, поради която да се даде повече вяра на тези данни, отколкото на представената фактура и придружаващите я документи. Информацията, получена чрез справка в интернет, не може да бъде свързана и с покупко-продажбата, в рамките на която вносителят е придобил собствеността върху внесения автомобил. Дори и да са налице основания за съмнение, че договорената цена не е реално заплатената, от това не следва автоматично извод, че реално заплатената е тази, която е посочена на https://autoauctions.io. На следващо място, в митническото решение липсват каквито и да е мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2 от МКС. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими, митническият орган е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от лицето стойност, поради което основателно е прието от съда, че е налице допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 29) и договор за правна защита и съдействие (л. 30). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,