Решение № 17445 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2013 г.

Решение № 17445 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ИТАЛЕС" ООД със седалище и адрес на управление: с. Развигорово, общ. Хитрино, ул. "Славянска" № 31, подадена чрез процесуалните му представители адв. Бончева и адв. Черничерска, против решение № 348/18.02.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3555/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 181101449/17.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 565/09.09.2011 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Допуснатите от съда съществени процесуални нарушения, според касатора, са свързани с разпределянето на доказателствената тежест между страните, преценката на РА на доставчиците и непроизнасяне по заявени доказателствени искания. Материалната незаконосъобразност е налице, поради несъобразяването от страна на съда с основополагащите за общата система на ДДС правни принципи и с решенията на СЕС и конкретно неправилност на извода за липса на доставки по процесните фактури, който не се подкрепя от събраните доказателства. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 181101449/17.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 565/09.09.2011 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: фактура № 1329/26.10.2010 г. с ДДС 12154.20 лв., издадена от "Спиро" ЕООД, фактура № 78/04.08.2010 г. с ДДС 110 лв., фактура № 80/01.09.2010 г. с ДДС 19575.20 лв., фактура № 87/08.11.2010 г. с ДДС 18559.60 лв., издадени от "Визита трейд къмпани" ООД и фактура № 266/20.09.010 г. с ДДС 2401.90 лв., издадена от "Мид биотрейд" ЕООД с предмет сушени и замразени гъби манатарки. За да отхвърли жалбата срещу РА, Варненският административен съд е приел следното: Не са представени доказателства, че доставчиците са разполагали с количества гъби от съответния вид за извършването на доставките. Не е доказано получаването на гъби от страна на доставчиците "Спиро" ЕООД и "Визита трейд къмпани" ООД от "Аморас" ЕООД по издадените им от това дружество фактури. Не са представени доказателства, че "Мид биотрейд" ЕООД е разполагало със замразени гъби. Разполагало е със замразен плод шипка, който не е предмет на процесната доставка. С РА, съставени на "Спиро" ЕООД и "Визита трейд къмпани" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Аморас" ЕООД. Настоящата касационна инстанция намира за неправилен извода на съда за липса на доставка на 1534 кг. гъби по фактура № 1329/26.10.2010 г., издадена от "Спиро" ЕООД. По делото е доказано и не е оспорено от ревизиращите органи, че доставчикът ползва база в с. Осина, общ. Сатовча. Според приемо-предавателния протокол предаденото количество гъби е 1534 кг. и при натоварването им е издадено кредитно известие към фактурата № 1352/11.12.2010 г., която е за 1615 кг. Не се оспорват дадените обяснения в хода на ревизията, че 807 кг. гъби са транспортирани от с. Осина до София с транспортни средства, собственост на дружеството-доставчик, за което са представени доказателства, в т. ч. пътни листи от 11.12.2010 г., а на 17.11.2010 г. разликата до пълното количество е транспортирана с посочените транспортни средства от жалбоподателя заедно с количествата гъби, продадени с фактура № 1333/17.11.2010 г., реалността на доставката по която не е оспорена и правото на данъчен кредит по тази втора фактура не е отказано. От заключението на вещото лице и самия РА се установява продажбата на гъбите по тази и останалите процесни фактури, извършена от дружеството-жалбоподател в полза на италианското дружество "Урбани Тартуфи Италия" VIN IT 02554550547. Според констатациите в РД /стр. 9/ към датата на продажбата дружеството-доставчик е разполагало с количества гъби 1333 кг. /остатък от 2009 г. и изкупени от физически лица по покупно-изплащателни сметки/. Видно от справката за стоковия поток, доставчикът е заприходил и 900 кг. гъби закупени от "Аморас" ЕООД по фактура № 66/27.10.2010 г. С мотиви за недоказана реалност на тази предходна доставка от "Аморас" ЕООД към "Спиро" ЕООД органът по приходите отказва да признае реалност на цялата доставка, а не само за разликата над 1333 кг. до 1534 кг. Отделно от това следва да се посочи, че по делото са представени дказателства, установяващи доставката на 900 кг. гъби от "Аморас" ЕООД на "Спиро" ЕООД по фактура № 66/27.10.2010 г. - приемо-предавателен протокол и пътен лист с дата 26.10.2010 г. с маршрут Юндола, където според приемо-предавателния протокол е предадена стоката, до с. Осина. Представени са счетоводни документи на "Аморас" ЕООД, справка за приетите количества гъби от физически лица и сключените с тях договори. Основателен е доводът на касатора за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд с решенията на СЕС. Според приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 /Боник ЕООД/ в т. 31, за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. Посочените две предпоставки са налице и са доказани от събраните по делото писмени доказателства. Независимо, че е установен и произходът на стоката, както и фактът, че доставчикът е разполагал с необходимите количества от нея, за да я продаде на жалбоподателя, следва да се съобрази приетото от СЕС в т. 61 от решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, че от данъчнозадължентото лице, претендиращо право на приспадане, не може да се изисква да се е уверил, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушение или измама. Със същите мотиви ревизиращите органи отказват право на приспадане по фактурите, издадени от "Визита трейд къмпани" ООД - недоказана реалност на доставките от "Аморас" ЕООД към "Визита трейд къмпани" ООД. Не се оспорва от страна на органите по приходите, че доставчикът разполага с производствена база за плодове и гъби в с. Белащица, обл. Пловдив. Това обстоятелство е констатирано в РД № 1105173/23.06.2011 г., приложен по делото. Представени са приемо-предавателни протоколи за предаване на гъбите от доставчика на жалбоподателя, в които е вписано превозно средство, собственост на жалбоподателя за натоварването им. Представени са фактури, приемо-предавателни протоколи и пътни листове като доказателства за предаване на стоката от "Аморас" ЕООД на "Визита трейд къмпани" ООД с вписано превозно средство, собственост на "Визита трейд къмпани" ООД, за което са представени доказателства. Както беше посочено по-горе, доказано е от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че придобитите от жалбоподателя гъби по процесните фактури са реализирани от него чрез осъществяване на ВОД в Италия. Издадените РА на двамата доставчици, в които е отказано право на приспадане на ДДС по фактурите, издадени им от "Аморас" ЕООД, сами по себе си не са достатъчни, за да се откаже право на приспадане и по доставките от тези доставчици, след като в хода на ревизията са събрани достатъчно достатъчно доказателства, обосноваващи различен извод. Правилно и законосъобразно според настоящия съдебен състав е решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 266/20.09.010 г., издадена от "Мид биотрейд" ЕООД. Към фактурата няма приемо-предавателен протокол за предаване на замразени гъби от доставчика на жалбоподателя в производствената му база в с. Тича, нито доказателства за транспортирането й от жалбоподателя. Установено е изкупуването на гъби от доставчика от физически лица, но обяснението, дадено в хода на ревизията, че услугата по замразяването им е извършена от ЕТ "Мак - Радка Щилянова", за което е издадена фактура, не се доказва от представените от ЕТ доказателства, които са за замразяване на шипка. Не са допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Непроизнасяне по заявеното от жалбоподателя искане за допускане на гласни доказателства не е възпрепятствало изясняването на спора и освен това, процесуалният представител на страната не е поддържала това искане, а напротив, в последното с. з. е заявил, че няма доказателствени искания. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК решението на Варненския административен съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Спиро" ЕООД и "Визита трейд къмпани" ООД, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноските на страните за първоинстанционното производство следва да се присъдят съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. От представените по делото доказателства се установява, че направените от жалбоподателя за това производства разноски са общо в размер на 800 лв. /400 лв. адвокатско възнаграждение, 350 лв. депозит за вещо лице и ДТ/. Следвда да псе присъдят разноски в размер на 763.60 лв. На ответника в първоинстанционното производство - юрискотнсултско нъзнаграждение в размзер на 284 лв. За касационното производство на ответника по касация разноски не следва да се присъждат. На касатора по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. - в размер на ? или 1760 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение