Решение № 6320 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16448/2009 г.

Решение № 6320 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16448/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция ОУИ гр. София при ЦУ на НАП срещу решението от 29.10.2009 г. по адм. д. № 1247/2009 г. на Административен съд - София-град, 13 състав, с което по жалба на Светлин Капитанов е отменен обжалваният РА, потвърден в оспорваната част с Решение № 17/09.01.2009 г. на директор на Дирекция ОУИ гр. София. Дирекцията е осъдена да заплати на дружеството 6350 лв. разноски. В жалбата, по подробно изложени съображения, се поддържа незаконосъобразност на решението. Съдът неправилно е приел, че ревизираното лице не е получило доход през 2006 г., а това е станало едва през 2008 г. За неправилен счита и извода на съда, че в случая не са налице данни за укрити приходи и доходи от страна на данъчния субект, поради което и не са били налице основания за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. В съдебно заседание юрск. Иванова моли да се отмени решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Светлин Димитров Капитанов, чрез пълномощника си адв. Терзиева в съдебно заседание и по подробни съображения в писмена защита оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Счита за правилен извода на съда, че не е доказано физическото лице да е получил доход за 2006 г. Моли присъждане на направените съдебни разноски. Прокурорът от ВАП намира жалбата за основателна по съображения, изразени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. За посочения правен резултат, АССГ от фактическа страна е приел, че с оспорения РА са установени задължения на жалбоподателя за ревизирания период 2006 г. за данък върху доходите на физическите лица и съответни лихви при обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, защото органът по приходите е приел, че до започване на ревизията лицето не е подало данъчна декларация за определяне задълженията за данък на физическото лице и са налице данни за укрити приходи и доходи. Във връзка с така установените и оспорени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за ревизирания период на 2006 г. АССГ е определил спорния по делото въпрос: доколко в случая са налице основания за прилагането на особения ред за извършване на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК, респ. дали в случая са налице обстоятелствата по т. 1 и т. 2. Въз основа на подробно изложената по делото фактическа обстановка, вкл. и заключението на приетата експертиза на вещото лице, Административен съд - София-град от правна страна е приел, че не са налице данни за укрити доходи по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.), защото няма отклонение от нормалния начин на облагане, при който ДЗЛ декларира получаваните от него доходи от трудово правоотношение, стопанска дейност и др., върху които доходи заплаща данъци, осигуровки и др. задължения. По-точно за правния си извод съдът се е позовал на заключението на вещото лице, констатирало, че през 2006 г. няма платени данъци, защото няма получавани суми, а през 2008 г. върху сумата 434 000 евро с левова равностойност 848 830 лв. е платен данък в размер на 86 031,44 лв., произхождащ от получен доход от продажба на дялове, деклариран в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г. с вх. № от 01.042009 г., Приложение 5, част 5 "доходи от продажба на дялове". Или съдът е приел, че в хода на данъчното и съдебно производство са установени единствено реално получени доходи през 2008 г., които при това са декларирани и обложени по съответния ред. Приел е, че изводът за наличие на укрити доходи, респ. за несъответствие между имущественото и финансовото състояние на задълженото лице и декларираните и /или получени от него приходи е изграден от органа по приходите само въз основа на фактически констатации, които по съществото си са неотносими към възникване на задължение за плащане на данък от Св. Капитанов. Визираните от органите по приходите отношения между юридически лица не обосновават реално получени доходи, в която връзка неоснователно в РА е прието, че получените от "Трейсър" средства са преведени по сметка, посочена от ревизираното лице, при това сочената сметка не е индивидуализирана, нито пък е установено на коя дата са получени средствата. Доказателствата са само в посока на постъпване на сумите по сметка на "Трейсър", но не и по сметка на ф. л. Светлин Капитанов. В тази връзка съдът е приел, че е налице недоказано смесване на разчетни взаимоотношения между чужди компании с ефективното, реално получаване на доход от българско физическо лице. Целият РА и потвърдилото го решение проследяват отношения между ЮЛ, които съдът е намерил за ирелевантни към предпоставките за определяне на данък по ЗОДФЛ на ф. лице Капитанов, защото в тях не се съдържат констатации за конкретно получен доход за 2006 г. Напротив, събраните доказателства в тяхната съвкупност сочат на липса на доход за 2006 г. и получаването му през 2008 г. Освен това АССГ е приел за неоснователно искането на ответника - ДОУИ София, съдът да не дава вяра на кредитно известие от 07.11.2008 г., издадено от Gredit Suisse, както и твърдението му, че Капитанов като притежател на миноритарен дял в капитала на "Еуроком Пловдив" ООД е свързано лице с "Трейсър" и "Едмъндсън пропърти" С. А. по смисъла на § 1, т. 3 б. ж от ДР на ДОПК. Същите са неотносими към конкретните данъчни задължения на ф. л. по ЗОДФЛ (отм.). За неотносимо е приел и твърдението на органите по приходите, че по пътя на обмен на информация с Кралство Нидерландия е установено, че С. Нечев и Г. Барбудев /притежатели на мажоритарен дял от капитала на "Еуроком Пловдив" ООД/ са крайни действителни собственици на "Трейсър" и "Едмъндсън пропърти" С. А. В заключение съдът е приел, че само при наличие обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК законът дава възможност на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа, като за целта основанията следва да са безспорно доказани, а в случая това не е сторено и е отменил като незаконосъобразен обжалвания РА. Постановеното решение е законосъобразно. АССГ правилно е разрешил спорния по делото въпрос, изхождайки от всички писмени доказателства и приетата без оспорване експертиза на вещото лице, от които безспорно е установено, че за 2006 г. липсва доход, който ефективно е получен от ф. л. Капитанов, за да бъде приложен специалният /особен/ ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане по съответния закон - в случая чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Напротив, категорично е установено чрез закл. на вещото лице, че през 2006 г. ф. л. не е получавал доход от "Едмъндсън Пропърти С. А.", а сумата от продажбата на дяловете е получена от Капитанов през 2008 г., когато е и обложена авансово. Така полученият доход за 2008 г. е деклариран в ГДД от 01.04.2009 г. по чл. 50 от ЗОДФЛ. (отм.). Това обстоятелство кореспондира и на извлечение от банкова сметка на ревизираното лице за реалното получаване на дохода от продажбата на дяловете на посоченото дружество на 07.11.2008 г., както и на уведомителното му писмо от цитираната по-горе банка, че на посочената дата по банковата му сметка е получена сума от продажбата на дяловете на търговското дружество. Освен това от приетия по време на съдебното производство АПВ № 900253/28.04.2009 г. /л. 305 от делото/ за 2008 г. се установява, че самият орган по приходите след проверка е възстановил сума от 1158,50 лв., представляваща надвнесена сума по авансово платен данък за 2008 г. по ГДД по чл. 50 ЗОДФЛ, като изрично е констатирал, че е включен доходът от продажба на дялове на "Едмъндсън пропърти С. А." за 2008 г. по приложение № 5, част 5 по продажна цена в размер на 848 730,00 лв. и дължим данък по чл. 48 ЗОДФЛ в размер на 86862,80 лв. Така че, правилен е изводът на АССГ, че на облагане подлежат само ефективно получени доходи, а не бъдещи вземания и че РА е издаден в нарушение на чл. 11, ал. 4 от ЗОДФЛ /в редакция за 2006 г./, съгласно която доходът се смята за придобит от лицето в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, когато плащането е безкасово. Т. е. принципът е, че доходът трябва да е реално придобит. От значение е фактът на плащане на цената по договора за правния извод, дали е налице приход, който да се вземе предвид при определяне на данъчната основа. При това в самия РА е констатирано, че продажбата на дялове от страна на ф. лица не е окончателно разчетена чрез плащане. Не би могло да се сподели, че към момента на влизане в сила на решението за прекратяване участието на ф. л. Капитанов в "Еуроком Пловдив", а именно на 02.11.2005 г. е възникнало и данъчното му задължение за дохода от продажба на дялове, без значение момента на плащането или получаването на паричните средства, защото по специалния данъчен закон - ЗОДФЛ данък върху доходите на физически лица се дължи само когато ефективно са получили такъв доход. В заключение следва, че е правилен изводът на АССГ за липса на основания за прилагане особения ред по чл. 122 ДОПК от органите по приходите, защото в случая с допустимите доказателствени средства не са били доказани обстоятелствата по т. 1 и т. 2 на чл. 122 ДОПК. Напротив, категорично е установено че липсва доход за 2006 г., който да подлежи изобщо на облагане, а такъв е получен едва през 2008 г. и той е обложен. При тези съображения жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на съдебни разноски, то такива му се дължат за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 6000,00 лв., по приложеното адвокатско пълномощно за договорено и внесено изцяло в този размер възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,