Решение № 4372 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2019 г.

Решение № 4372 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Цекова срещу Решение № 1799 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 12920/2018 г. на Административен съд – С. град. Т. се незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения, касаторът намира, че първостепенният съд неправилно е приложил закона, като е приел за основателно искането за присъждане на имуществени вреди. Иска от съда да отмени решението в тази му част. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Цекова, която поддържа жалбата, не представя нови доказателства. Ответникът по касационната жалба – С. И. от [населено място], не се явява лично. От процесуалния й представител адв. И. Дилов по делото е постъпил отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на съдебното решение. В съдебното заседание ответникът се представлява от адв. Димитров, преупълномощен от адв. И. Дилов, за което представя пълномощно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Намира решението за валидно, допустимо и правилно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – Трето отделение намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и за процесуално допустима, а по същество – неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – С.-град е осъдил на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ Столична община да заплати на С. И. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на НП № 311929/26.05.2017 г. по н. а. х. д. № 17004/2017 г. на Софийски районен съд, както и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 150 лева, вследствие на причинено унижение, изживян стрес и притеснение, в следствие съставянето на АУАН на публично място в присъствието на много хора, като е отхвърлил иска до претендирания размер от 400 лева. Осъдил е ответника и за разноски в размер на 10 лева, представляващи заплатена държавна такса. Ответникът също така е осъден да заплати на адв. И. Дилов, сумата от 175 лв. за оказана безплатна адвокатска защита на материално затруднено лице. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил обоснован правен извод за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който извод изцяло се споделя от настоящата касационна инстанция. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в резултат на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. В конкретния случай е било издадено НП № 311929/26.05.2017 г., което е било отменено с Решение № 214508/16.01.2018 г., постановено по н. а. х. д. № 17004/2017 г. на Софийски районен съд. Решението е било обжалвано от издателя на акта пред Административен съд – С.-град. С Решение № 3710 от 04.06.2018 г. по адм. д. № 3068/2018 г. на АССГ е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Оттук следва изводът за отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Доказването на настъпилите от този акт вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт е в тежест на претендиращия ги. От представените от Инджова писмени доказателства безспорно е установено, че същата е заплатила сумата от 200. 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 566444. Обосновано съдът е приел, че плащането на тази сума е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Налице е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от отмененото НП, поради което и същата следва да се обезщети. Неоснователни са наведените от касатора твърдения, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и резултат от свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред Върховния административен съд и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, а се явява една възможност, която зависи от преценката на жалбоподателя. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имущгествени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представлват пряка и неп осредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неоснователни в този смисъл са твърденията на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, според която "ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи". Непосредствената, пряката причина за вредата не е поведението на ответника по касация, тъй като той не се е поставил сам в това положение. С. И. не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. От друга страна изразените доводи от касатора относно приложението на чл. 5 от ЗОДОВ са свързани по -скоро с доводи относно правилността на решенията на РС и АС във връзка с обжалването на НП, които не могат да бъдат обсъждани в производството по ЗОДОВ, те са относими( относно извършено или не нарушение на ЗАНН ) именно в производството по обжалване на НП. По направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, съдът не дължи произнасяне, тъй като същите представляват разходи, направени пред първата инстанция и за които е налице произнасяне. Предвид изхода от спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в производството пред ВАС се явява основателно. По делото е представен договор, за оказана безплатна адвокатска защита на материално затруднено лице на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение: Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1799/15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 12920/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, в частта с която Столична община, БУЛСТАТ ********* е осъдена да заплати на С. И., ЕГН [ЕГН], сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати на адв. И. Дилов сумата от 300 /триста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховен административен съд. Решението е окончателно.