Решение № 7755 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2305/2018 г.
ВАСV отделение23.05.2019 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 573 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 249/2017 г. по описа на Административен съд М.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне съобразно указанията, дадени по-горе в мотивите. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7755 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2305/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. К., против решение № 573 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 249/2017 г. по описа на Административен съд М./АС-М./.
Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът Районна здравноосигурителна каса-М., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение АС-М.:
- отхвърля като неоснователна жалбата на лечебното заведение АИСМП-нервни болести, представлявано от д-р И. К. от [населено място], против Решение № 171 от 29.05.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че РЗОК- М., представлявана от директор, не е осъществила дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основа на признак "обществено положение" спрямо д-р И. К., при определяне на лимит за специализирани медицински дейности/СМД/ и стойността на медико-диагностичните дейности/МДД/ и жалбата му е оставена без уважение като неоснователна.
- отменя като незаконосъобразно Решение № 171 от 29.05.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация на РБ, в частта, с която е установено, че НЗОК, представлявана от управител, не е осъществила дискриминация по см. на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на признак "обществено положение" спрямо д-р И. К., при определяне на лимит за специализирани медицински дейности/СМД/ и стойността на медико-диагностичните дейности/МДД/.
За да постанови съдебният акт първоинстанционния съд е приел, че оспореното решение на КЗД е постановено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправни норми, както и в съответствие с целта на закона.
Съдът е счел, че ЗЗДискр. защитава физическите лица, а не и юридическите такива, в т. ч. лечебните заведения/ЛЗ/ каквото е АИПСМП-Нервни болести и в каквото качество е подадена жалбата до КЗД, а от друга страна претендираното дискриминиране е на база сключен граждански договор /и на база подписан протокол/ именно между представляваното от Каменов ЛЗ АИПСМП, а не в лично, физическо качество, и НЗОК, поради което не е приложим ЗЗДискр. Приел е, че не се установява по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено неблагоприятно положение на оспорващото лечебно заведение и при определяне по-малък брой СМД и стойност МДД това обстоятелство само по себе си не предполага дискриминационно отношение.
Съдът е достигнал до извод, че КЗД без оспорващият да е подал жалба срещу управителя на НЗОК е приела същия за ответна страна, и в нарушение на административнопроизводствените правила се е произнесла спрямо лице, срещу което не е подадена жалба.
Решението е неправилно- постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Административното производство пред КЗД е инициирано по жалба от д-р И. К., представляващ АИПСМП-Нервни болести, допълнена със становище вх. № 44-00-5373/19.12.2013 г. и уточнена с писмо вх. № 44-00-141 от 14.01.2014 г.
Образувано е производство по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗДискр, и съответно преписка № 413/2013 г., с жалбоподател д-р И. К.. Преписката е разпределена на състав, който е определил между членовете си докладчик. Изготвен е доклад-заключение, в който като надлежни страни по преписката са посочени д-р И. К., в качеството му на жалбоподател, директорът на РЗОК-М., в качеството му на ответна страна и управителят на НЗОК д-р Р. Т., в качеството на ответна страна.
Производството пред КЗД е приключило с решение № 202/18.05.2015 г., с което е установено, че ответната страна РЗОК-М., представлявана от директора, не е осъществила дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на признак "обществено положение" спрямо д-р И. К. при определяне лимит за СМД и стойността на МДД, както и че ответната страна НЗОК, представлявана от управителя, не е осъществила дискриминация по см. на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на признак "обществено положение" спрямо д-р И. К. и ЗОЛ, при определяне лимит за СМД и стойността на МДД.
Решение № 202/18.05.2015 г. на КЗД е обжалвано пред АС-М., по което оспорване решение № 502/07.10.2015 г. по а. д. № 331/2015 г. съдът е отменил оспореното решение на КЗД поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и преписката е изпратена на КЗД за ново произнасяне по жалбата. Съдебният акт е обжалван от д-р Каменов пред ВАС на РБ, който с решение № 13337/07.12.2016 г. по адм. д. № 13444/2015 г. е оставил решението в сила.
КЗД с разпореждане № 986/27.12.2016 г. е възобновила производството по преписка № 413/2013 г., и производството е приключило с решение на административния орган № 171 от 29.05.2017 г.
При тези данни АС-М. с разпореждане от 26.06.2017 г. е конституирал като страни в образуваното съдебно производство като жалбоподател д-р И. К.- Амбулатория ИПСМП-Нервни болести; ответници КЗД, и заинтересовани страни: Директора на РЗОК-М. и управителя на НЗОК.
Въпреки, че в проведените две открити съдебни заседания по делото на 02.11.2017 г. и на 30.11.2017 г. като страна по делото е призоваван конституирания като жалбоподател д-р И. К.- Амбулатория ИПСМП-Нервни болести, съдът в обжалваното решение № 573 от 13.12.2017 г. се е произнесъл както в мотивите, така и с диспозитива по жалба на лице, което не е било конституирано като страна по делото- лечебното заведение АИПСМП-нервни болести, представлявано от д-р И. К.. Субект "Лечебно заведение" не бил страна и в проведеното административно производство пред КЗД.
В чл. 8, ал. 1 от Закона за лечебните заведение/ЗЛЗ/ са определени лечебни заведения за извънболнична помощ, включващи амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат и индивидуална практика за първична медицинска помощ. Чл. 11 от ЗЛЗ е определя, че амбулаториите за първична или специализирана извънболнична помощ са лечебни заведения, в които лекари или лекари по дентална медицина/като физически лица/ извършват изброени в т. 1 до т. 8 дейност, в чл. 13, ал. 1 от ЗЛЗ е посочено, че ИППМП се организира и осъществява от лекар с призната специалност по обща медицина, съответно от лекар по дентална медицина, който се регистрира по реда на чл. 40.
Същевременно понятието лечебно заведение е дефинирано чл. 2, ал. 1 от ЗЛЗ като организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват определени дейности. ЛЗ, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон/чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ/, а Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а" се учредяват от: физически лица - лекари и лекари по дентална медицина или еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекари и лекари по дентална медицина; в случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение/ чл. 3, ал. 2 от ЗЛЗ/.
Именно физическо лице-лекар е учредено процесното ЛЗ на д-р Каменов, което макар и именовано Амбулатория за ИПСМП не се разграничава от ФЛ. В това му качеството д-р Каменов с вх. № 44-00-4540 от 31.10.2013 г. е подал първоначалната жалба пред КЗД, конституиран е като страна в проведеното административно производство и същия е бил адресат на административния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Действително, в последствие лекаря е учредил ЕООД"ИПСМП-д-р И. Й., Невролог" ЕИК*********, но този факт е без значение за страните в проведеното производство по ЗЗДискр.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт е допуснато посоченото от касатора нарушение по чл. 209, т. 3 от АПК, като при съобразяване факта, че АС-М. не се е произнесъл по съществото на спора относно конституираните страни в производството и в обжалваното решение липсват каквито и да са мотиви в тази насока, предвид забраната пред настоящата инстанция за фактически установявания, обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който да разгледа делото съобразно конституираните страни в образуваното съдебно производство и след направен анализ и преценка на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност и евентуално след събиране на други допустими и относими доказателства, да установи релевантните за решаване на правния спор факти- налице ли е дискриминация по сочения от д-р Каменов признак, като изложи мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения акт и съответствието му с целта на закона.
При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни в пълнота задължението си за извършване на преценка, на която подлежат всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с принципа за истинност съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК.
При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, състав на Пето отделение