Решение № 12716 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. З. А. срещу Решение 22614 от 01.07.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 3141/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ц. З. А. срещу Отказ рег. 3382р-9065 от 25.02.2025 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на втори брой късо огнестрелно оръжие, издаден от началника на 07 Районно управление (РУ) в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател Ц. З. А., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че административният орган и съдът са приели, че не е налице основателна причина за притежаване на оръжие, но са игнорирали обстоятелството, че той е публично известна личност и творец, чиито произведения имат висока художествена и икономическа стойност, че участва в публични събития и прояви, свързани с лична и имуществена уязвимост, както и, че не е осъждан и е преминал е успешно необходимите проверки и обучения. Излага, че законът не изисква наличие на конкретна заплаха, а наличието на основателна причина трябва да бъде тълкувано широко и съразмерно с индивидуалната ситуация на лицето. Самата категория самоотбрана е легитимна обосновка и не предполага доказване на конкретна заплаха, а потенциална уязвимост. В решението е повторена формално тезата на административния орган, без да е обсъден характерът на творческата дейност на А. и нейната обществена стойност, както и естеството на риска, свързан с публична известност. Не е обсъдено и съответствието с всички останали условия в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Счита, че решението противоречи на съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) и на Съда на Европейския съюз (СЕС). Излага, че съгласно чл. 6 от Директива (ЕС) 2021/555 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. относно контрола върху придобиването и притежаването на оръжие (Директива 2021/555) държавите членки не могат да възпрепятстват притежаването на оръжие от лица, които имат законна причина за това. Сочи, че СЕС приема, че националните органи не могат да прилагат дискреционната си власт произволно, нито да създават по-тежки условия от предвидените в правото на Европейския съюз. В решение на СЕС по дело С-473/12 (Hiiseyin Demirkan) е подчертано, че националната преценка трябва да е пропорционална и обоснована, а не формална. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен атакуваният отказ. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Представлява се от адв. И. Петрова. Ответникът началникът на 07 Районно управление в Столична дирекция на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за законосъобразно и прави искане да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомеррност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представлява се от главен юрисконсулт А. Алипиева. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по заявление от 13.01.2025 г., подадено от Ц. З. А., с искане да му бъде издадено разрешение за закупуване на втори брой късо огнестрелно оръжие. Посочено е, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Молителят е изложил, че възнамерява да прехвърли притежавания от него пистолет Макаров за спортни цели. Към заявлението са приложени изискуемите съгласно ЗОБВВПИ документи. На 07.02.2025 г. до А. е изпратено писмо, с което на основание чл. 26, ал. 1 АПК е уведомен, че спрямо него започва процедура по издаване на отказ съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОПББПИ. Посочено е, че на основание чл. 34, ал. 3 АПК има възможност да представи възражения, обяснения и/или доказателства в 7-дневен срок. На 12.02.2025 г. от А. е депозирано възражение. В него молителят е посочил, че има постоянен адрес, не се води на отчет, срещу него няма образувани дела за престъпления от общ характер и не са налагани мерки по Закона за защита от домашното насилие. Има каса за съхраняване на оръжие и не е оперативно интересен. Изложил е, че естеството на работата му е такова, че му е необходимо оръжие с цел самоотбрана и самозащита, както и защита на личното му имущество. Във връзка с постъпилото възражение от ВПД началник група КОС в 07 РУ - СДВР е изготвено Становище рег. 3382-7950 от 19.02.2024 г., за отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. С оспорения Отказ рег. 3382р-9065 от 25.02.2025 г. на началника на 07 РУ - СДВР, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на втори брой късо огнестрелно оръжие на Ц. З. А.. Прието е, че лицето няма основателна причина, с която по несъмнен начин да се обоснове необходимостта притежаването на втори брой късо огнестрелно оръжие за самоохрана, като са изложени подробни съображения за това. В акта е посочено, че А. притежава пистолет Макаров , кал. 9x18 мм., ВД221016 и адаптор за него с кал. 22, К405, придобити с цел самоотбрана, както и пистолет CZ , кал. 9х19мм., 5792J и адаптор за него с кал. 22 LR, BL4473, придобити за спортни цели, с което му е осигурена възможността и правото да притежава късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и за спортни цели. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът съответства на материално-правните разпоредби и на целта на закона. Счел е за неоснователни изложените в жалбата съображения, че актът не е мотивиран. Изложил е, че в тежест на физическото лице, което иска разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, е да докаже по несъмнен начин наличието на конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват безспорен извод, че неговият живот, здраве и/или имущество, респ. тези на членове на семейството му, са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Счел е, че това не е сторено в настоящия случай, съответно че не е доказано наличието на причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Посочил е, че обстоятелствата, че лицето не се води на отчет и другите изтъкнати от жалбоподателя факти относно наличието на постоянен адрес и каса за съхранение не обосновават извод за издаването на разрешение, доколкото тези обстоятелства важат за по-голямата част от цивилното пълнолетно население на Република България и ако бяха достатъчни за получаване на исканото разрешение, то това би обезсмислило необходимостта за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие като критерий, въведен в закона. Приел е, че А. вече притежава две късоцевни огнестрелни оръдия и придобиването на трето такова няма как да защити в по-голяма степен неговия живот и имуществени блага. Счел е, че при издаването на акта не е нарушен и принципът на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно чл. 87, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ, един от изискуемите документи, които трябва да придружават заявлението за подновяване на разрешението, е декларация за наличието на обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 10, освен в случаите на подновяване на разрешението по чл. 81а (какъвто настоящият случай не е). При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от подновяване на издаденото му разрешение. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на А. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Заявеното от А., че естеството на работата му е такова, че му е необходимо оръжие с цел самоотбрана и самозащита, както и защита на личното му имущество, не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Още повече, както правилно са посочили административният орган и съда, А. вече притежава два броя огнестрелни оръжия, с което неговият живот и имуществени блага са защитени. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени от А.. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Отказът не е в противоречие с чл. 6 от Директива 2021/555, доколкото от А. не е установено наличието на законна причина за притежаването на трето огнестрелно оръжие. Извършената от органа преценка при постановяване на оспорения отказ не е формална, задълбочена и мотивирана. При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане съдът следва да осъди касатора, да заплати на СДВР - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 200,00 лв. на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Неоснователно е направеното от ответника искане за присъждане в настоящето производство на разноски за първоинстанционното такова, още повече, че такива са му били присъдени с обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд