Решение № 5378 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хаус Маркет България ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, [улица], чрез процесуален представител, срещу Решение 4184 от 23.06.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 3473/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 211 от 01.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която му е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП): да предоставя невярна и подвеждаща информация относно сроковете за доставка на стоки и услуги, включително и чрез договори за поръчка, доставка, монтаж и/или изработка. По описания начин Хаус Маркет България ЕАД е въвеждал в заблуждение потребителите относно сроковете за доставка на стоки и услуги и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички възражения в жалбата, излагайки бланкетни мотиви, както и е постановил необосновано решение, без да обсъди представените доказателства, в резултат на което неправилно е преценил, че е приложима хипотезата на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, ЗЗП. Сочи, че съдът не е отчел обстоятелството, че в случая забавата се дължи на възникнал проблем при трето лице - куриерската компания. Оспорва извода на съда, че е налице съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна информация, доколкото не е налице умисъл за въвеждане в заблуждение на потребителите по отношение на необходимия срок за доставка на поръчани стоки. Оспорва извода, че срокът за доставка е сред изброените основни характеристики на стоката или услугата, като сочи, че срокът по никакъв начин не е изтъкван, рекламиран, набляган и въобще не привлича по какъвто и да е специален или целенасочен начин вниманието на потребителите. Счита, че решението за покупка е продукт на комплексна преценка от страна на потребителя на всички условия, свързани с покупката, поради което според касатора не става ясно как първоинстанционният съд стига до извода за направен избор от потребителите именно поради възможността за доставяне в определения срок и това е единственият фактор, който ги е мотивирал. Оспорва квалификацията от страна на съда на срока за доставка като невярна информация", предоставяна от търговеца спрямо потребителите. Твърди, че невярна може да бъде само информация, която изначално не отговаря на фактите или поради промяна в тях е станала невярна на по-късен етап. Съдът не е взел в предвид, че преустановителната функция на мярката към момента на издаването й е била изчерпана, тъй като стоката вече е била доставена. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение, както и оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилен извода на съда за законосъобразност на обжалваната заповед. Прави искане обжалваното решение за бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Административното производство е било образувано по повод постъпила в КЗП жалба от Д. Иванов с вх. С-03- 6641/13.12.2022 г. относно недоставяне на поръчана стока в посочен от търговеца ХАУС МАРКЕТ БЪЛГАРИЯ ЕАД срок. Съгласно съдържанието на жалбата, потребителят е заплатил поръчка на диван на 19.11.2022 г., като обещаната дата за доставка на продукта е била 24.11.2022 г. До датата на подаване на жалбата - 11.12.2022 г. потребителят нямал информация дали ще бъде доставен поръчаният и платен диван. Обажданията към търговеца били повече от 5 и всеки път нямало информация за доставката. Потребителят е бил насочен към доставчика, но и от там не е получил информация за доставката на стоката. Към жалбата е приложена поръчка на стоки и услуги 111814172524/19.11.2022 г., издадена от Хаус Маркет България ЕАД за диван с включена доставка. В поръчката е записана дата за доставка 24.11.2022 г., между 09:00-21:00 часа. Приложен е и фискален бон от 19.11.2022 г. за извършено плащане на стойност от 899.00 лева. С Писмо, изх. С-03-6641/11.01.2023 г. от Хаус Маркет България ЕАД е изискано да представи до 16.01.2023 г. документи и доказателства по изложеното в жалбата, в т.ч. и приемо-предавателен протокол за доставка на дивана. С вх. С-03-6641/16.01.2023 г. в Комисията за защита на потребителите е депозирано становище от дружеството, в което е посочено, че в Хаус Маркет България ЕАД е имало заявена доставка на диван за гр. Попово, който според тяхното териториално разпределение се е намирал в Зона 3. Доставките се извършвали от фирма-партньор на търговеца, а именно СИ ВИ СИ ЕООД. Сроковете за доставка са били увеличени, именно поради големия обем поръчки, като се забелязва, че все още има заявки, които се изпълняват със закъснение. Приложен е протокол за доставка на стоката на дата 15.12.2022 г. Административното производство е приключило с издаване на Заповед 211 от 01.03.2023 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68д, ал. 1, пр. първо ЗЗП е забранено на ХАУС МАРКЕТ БЪЛГАРИЯ ЕАД, да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: да предоставя на потребителите невярна и подвеждаща информация, относно сроковете за доставка на стоки и услуги, включително и чрез договори за поръчка, доставка, монтаж и/или изработка. По описания начин Хаус Маркет България ЕАД с [ЕИК] е въвеждал в заблуждение потребителите относно сроковете за доставка на стоки и услуги и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. В мотивната част на акта е прието, че в документа за направена и заплатена поръчка се съдържа невярна информация относно срока на доставката на продукта и следователно е подвеждаща, вследствие на което търсещият най-добро решение за себе си потребител би взел търговско решение под въздействието на нелоялната търговска практика. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че в случая невярната информация е предоставена на потребителя в издаден документ за поръчка от 19.11.2022 г., като в него е визиран срок на доставка на продукта 24.11.2022 г. Според съда така посоченият в договора срок е определящ за вземането на търговско решение, което потребителят не би взел, ако срокът е значително по-дълъг. Икономическият му избор е могъл да бъде друг без използването на тази практика. Съдът е приел за доказани изложените в заповедта факти относно обстоятелството, че използваната търговска практика въвежда в заблуждение потребителя за срока на доставка на стоката, като установените обстоятелства водят до извод, че представянето на невярна и подвеждаща информация относно срока на доставка, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал 1, пр. 1 ЗЗП. Въз основа на горното е направен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд не е изразил изрично становище по всички възражения на жалбоподателя, но от мотивите му може да се направи извод, че са били ценени, но приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите на жалбоподателя, а тези на административния орган, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП: 1) да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3) тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Безспорно по делото е, че търговията на мебели, обзавеждане и други съпътстващи продукти за вътрешно обзавеждане в търговски обекти е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, тъй като представлява продажба на стока на потребителите. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Заблуждаващата търговска практика e вид нелоялна търговска практика, чийто основен фактически състав е дефиниран в чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Дефиницията на основния фактически състав на нелоялната търговска практика съдържа условието за противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и възможност за съществена промяна на икономическото поведение на потребителя. Специфичното на заблуждаващата търговска практика е, че при нея чрез действия или бездействия търговецът не предоставя на потребителя необходимата информация, за да вземе информирано търговско решение по смисъла на § 13, т. 31 ДР на ЗЗП. Правото на информация или правото на информирано решение е проявление на гарантираното от първичното член 169, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, и от вторичното Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялните търговски практика от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) 20068/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), право на Съюза право на потребителя. Членове 68б 68м ЗЗП транспонират Директива 2005/29 като чл. 68д и 68е транспонират членове 6 и 7 на Директива 2005/29. Фактическият състав на заблуждаващата търговска практика по тези две разпоредби изисква, в първия случай, доказването на неверния характер на информацията, и с оглед на това нейния измамен характер, способността й да заблуди потребителя и поради това да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, а във втория случай пропускането на съществена информация, необходима на средния потребител за вземане на информирано решение, която го подтиква да вземе решение, което в противен случай не би взел. Важното е, че и в двата основни състава на заблуждаващата търговска практика не следва да се проверява дали тя противоречи и на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на § 13, т. 31 ДР на ЗЗП. Определянето на заблуждаващия характер на практиката зависи само от визираните в член 6 и 7 от Директива 2005/29, съответно в чл. 68д и 68е ЗЗП, предпоставки - решение от 19 септември 2013 г., CHS Tour Services, С-435/11, EU: C: 2013: 574, точки 39, 41, 45; решение от 16 април 2015 г., Hatóság, С-388/13, EU: C: 2015: 225, точки 63. В настоящия случай е установено, че в издаден на потребителя документ за поръчка от 19.11.2022 г., е определен срок на доставка на продукта- 24.11.2022 г. Налице е и втората предпоставка от фактическия състав на търговската практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, а именно практиката да съдържа заблуждаваща, невярна информация и следователно подвеждаща. В цитираната в оспорената заповед жалба на потребителя се акцентира именно върху неспазването на посочения в документа за поръчка срок за доставка, както и липсата на връзка, обратен отговор от страна на продавача във връзка с констатираните проблеми. Поради това, твърденията на дружеството-касатор в първоинстанционното производство, че продавачът е информирал купувача, че не изпълнява самостоятелно доставката на поръчаните продукти, а доставката се извършва от трето лице, е ирелевантно към правния спор. Както самото дружество сочи в жалбата си договорът за покупко-продажба се сключва с търговеца, който отправя предложението за продажба до потребителите. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на направената квалификация на срока за доставка като невярна информация". Съгласно чл. 7, т. 4, буква г) от Директива 2005/29, в случай на оферта за продажба за съществена информация се считат "уговорките за плащане, доставка.... ". Поради това и изтъкнатата съществена информация относно срока за доставка е възможно да подтикне потребителя да вземе търговско решение, което не би взел без използването на търговската практика, с което е осъществен и третият елемент от фактическия състав на разглежданата заблуждаваща търговска практика. Оферираният кратък срок на доставката влияе допълнително върху мотивацията на отделния потребител, като му позволява да насочи своя избор към определен продукт и поради обявените срокове за доставка. Стимулиран от обявената дата за доставка в посочения срок, е много вероятно потребителят да бъде подведен относно реалното извършване на доставката в очаквания от него срокПротивно на изложените от касатора твърдения, доставката на определена стока и срокът за нейната доставка са водещ фактор при вземането на търговско решение за покупка, поради което всяка заблуда по отношение на нея или потенциална опасност за възникване на заблуда е съществена. Определянето на конкретен срок за доставка е позволило на потребителя да се запознае в подробности с възможността за приемане на стоката по удобен за него начин. Неоснователни са и твърденията на касатора, че неспазването на срока за доставка представлява неизпълнение по облигационното правоотношение между потребителя и търговеца. В случая предмет на оспорвания административен акт не е спазването или не на облигационно задължение на дружеството-касатор към потребителите, а доколко действията на търговеца в процеса на осъществяване на конкретното облигационно отношение - продажба на стоки, нарушават или могат да нарушат защитената от законодателя ценност правата на потребителите. Административният орган не се е произнесъл с оспорения акт по облигационното отношение, а се е произнесъл по въпроса дали касаторът с поведението си извършва нелоялна заблуждаваща търговска практика. Без значение в случая е фактът, че не е налице умисъл за въвеждане в заблуждение на потребителите по отношение на необходимия срок за доставка на поръчани стоки. Формата на вината, в случаите на заблуждаваща търговска практика е ирелевантна, тъй като в нормите, касаещи нелоялните търговски практики не се изисква наличие на вина у търговеца т. е. не се изисква негово виновно поведение. Ето защо без значение е и обстоятелството, че забавената доставка е в резултат на действията на трето лице - куриер. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики, към които спадат и заблуждаващите такива - чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, и при установените по делото данни за представяне на невярна информация относно срока на доставка на предлаганите продукти, и наличието на възможност за вземане на търговско решение от страна на средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика, председателят на КЗП обосновано е приел, че е налице нелоялна търговска практика. Фактът, че към момента на издаване на оспорената заповед заблуждаващата търговска практика вече е била преустановена, не променя извода за законосъобразност на мярката. Това е така, доколкото приложената от председателя на КЗП ПАМ има и превантивна функция. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за защита на потребителите юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд