Решение № 17143 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11221/2011 г.

Решение № 17143 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11221/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "Хелио тур - с" АД, изготвена от адв. Донов, процесуален представител на дружеството, надлежно упълномощен от представляващите го изп. директори Брайнова и Богданов, против решение № 840/21.06.11 г. по адм. д. 1730/10 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Югоизточен район, чрез юрк. Игнатов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за страната решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № ДК-02Б-50/16.06.10 г. на ст. инспектор - Сектор Бургас, РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахване на незаконен строеж "масивна обслужваща сграда" в имот с идентификатор 67800.54.33 по кадастралната карта на м. "Мапи", землище гр. Созопол, за адресат на която е посочено дружество "Хелио тур - с" АД. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено с мотиви относно валидността и законосъобразността на административния акт. Съдът, въз основа на писмените доказателства по делото и заключенията на единичната и тройна съдебно-техническа експертиза е приел, че издаващият орган е имал правомощия да издаде заповедта, както и че обектът, чието премахване е разпоредено представлява строеж, извършен без наличие на подробен устройствен план, без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Касационният довод за неправилност на решението, обоснован с фактически твърдения за липса на компетентност на издалия заповедта административен орган е основателен. Съгласно чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ издаването на заповеди за премахване на незаконни строежи е в компетентността на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. По делото е приложена Заповед № РД-13-053/26.01.10 г. на началника на ДНСК - София, с която на началниците сектори към регионалните дирекции са предоставени правомощия, вкл. за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи (т. 9.1 - 11). От Заповед № РД-13-287/03.06. г. е видно, че поради отсъствие на началника на Сектор Бургас, РДНСК Югоизточен район, зам. началникът на ДНСК - София е разпоредил същия да бъде заместван на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от старши инспектора в този сектор, инж. Димитрова, издала процесната заповед. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗДСл заповедта за заместване по ал. 1 се издава от органа по назначаването, какъвто в случая, на основание чл. 6, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол се явява началникът на ДНСК - София. По делото не е приложена Заповед № РД-13-261/05.05.10 г. на началника на ДНСК София, посочена като основание за издаване на цитираната заповед за заместване, предвид което изводът на първоинстанционния съд относно валидността на оспорената заповед се явява необоснован. Тази констатация обуславя неправилност на решението на основанието по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съгласно чл. 168, ал. 1и ал. 2 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 и да обяви неговата нищожност дори при липса на искане за това. В тази връзка процесуално задължение на съда по същество е да събере всички необходими за всестранното изясняване на спора доказателства, като даде надлежни указания на страните, или служебно попълни доказателствения материал. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като изиска и приложи по делото Заповед № РД-13-26/5.05.10 г. на началника на ДНСК - София да изясни въпроса за валидността на процесната заповед. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че останалите касационни доводи за неправилност на решението са неоснователни. Не е допуснато нарушение по чл. 56 ГПК вр. чл. 144 АПК, тъй като седмичният срок за призоваване при отлагането на делото на 18.05.11 г. е спазен, още повече, че съгласно чл. 137, ал. 7 АПК при отлагане на делото на страните, редовно призовани, не се изпращат призовки. Съдът по свой почин е заличил с влязло в сила определение конституираните в съдебноадминистративното производство физически лица, легитимирали се като собственици на поземления имот, предвид което делото е разгледано и обявено за решаване при правилно конституирани страни. Констатациите относно законността на строежа са в компетенциите на органите на ДНСК, предвид което при издаване на обжалваната заповед нарушения на административнопроизводствените правила в тази насока не се констатира. Собствеността на върху терена няма пряко отношение към законността на даден строеж, тъй като незаконен такъв може да бъде извършен и в собствен поземлен имот. Доказателственият материал, събран в първоинстанционното производство, не съдържа разрешение за строеж за процесната масивна обслужваща сграда, а представеното пред касационната инстанция Разрешение за строеж № 7/25.02.87 г. е за "Санитарна група № 1 и № 2" в к-г "Смокините" и не касае територията к-г "Каваците". В писмените заключения на единичната и тройна съдебно технически експертизи е изложена категорична констатация относно липсата на разрешение за процесния строеж, а отразяването на този строеж в акт за държавна собственост не санира липсата на такова разрешение. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,