Решение № 564 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2051/2008 г.

Решение № 564 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2051/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Й. П. против решение от 23.01.2008 г., постановено по гр. д. № 1678/2007 г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 10.01.2005 г. по гр. д. № 8223/2004 г. на Софийски РС. С последното са отхвърлени предявените от касаторката обективно кумулативно съединените искове по чл. 26, ал. 2 пр. последно от ЗЗД и по чл. 30, ал. 1 от ЗН да се признае за установено, че е относително симулативен договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане сключен на 16.05.1997 г., оформен с н. а. № 115, т.LVII/1997 г. като прикриващ дарение и за възстановяване на запазената й част от наследството, оставено от Й. Д. Й., починал на 22.10.1999 г. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, изразяващо се в това, че съдът е приел, че няма симулация, защото договорните задължения са поети и изпълнявани, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на свидетелските показания и необоснованост. Ответниците по касация М. Б. Й. и О. Д. Г. оспорват жалбата, като считат и двата иска за неоснователни поради това, че сключената сделка е възмездна и отразява действителната воля между страните, а и защото ищцата, като наследник по закон упражняващ правото си за иска възстановяване на запазената си част предявява иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН против лице, което не е наследник и съгласно ал. 2 от същия текст е следвало да приеме наследството по опис, което не е сторила. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е установено, че ищцата П. е дъщеря на Й. Д. Й., починал на 22.10.1999 г. Ответницата М. Б. Д. е негова съпруга, с която е сключил брак на 29.09.1971 г. Придобития по време на брака им апартамент в гр. С., ж. к. "Зона Б-..", блок ..-.., вх. .. ет. .., ап. .., като обезщетение за негов отчужден недвижим имот и доплащане, двамата съпрузи са прехвърлили на О. Д. Г. - дъщеря само на съпругата "срещу грижите, които преобретателката е полагала до сега" и срещу поетото от преобретателката задължение "да подпомага в издръжката и да гледа прехвърлителите .... докато са живи, като им гарантира сносен и спокоен живот и им осигури храна, облекло, отопление, осветление, почистване и грижи при болест и немощ било лично, или чрез трето лице". Въззивният съд е приел, че този договор, обективиран в н. а. № 115, т. LVII/1997 г. не е симулативен, като прикриващ дарение, тъй като от съдържанието му е видно, че е оформен и за положени в миналото грижи и издръжка от преобретателката, което му придава възмезден характер, а от свидетелските показания се установява, че изразената воля съответства на действителните отношения между страните по сделката, поради което тя не е симулативна. Съобразно това е отхвърлен и иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Решението е правилно. Ищцата е наследник - дъщеря на Й. Д. Й. Тя твърди относителна симулация на атакуваната сделка, с която нейния баща и съпругата му са се разпоредили срещу задължение за издръжка и гледане с апартамент, като прикриваща дарение и обуславя правния си интерес с възможността да възстанови запазената си част от това дарение. За да е налице относителна симулация следва да са сключени между страните две сделки - едната оформена в нотариална форма, която е привидна, защото страните по нея не желаят поетите с нея задължения, но я сключват за пред третите лица и втората прикрита сделка, която отразява действителната им воля и желаните отношения между тях. За ищцата, като трето лице на тази сделка е открита възможността, съгласно чл. 134, ал. 2, изр. 2 от ГПК (отм.) с гласни доказателства да опровергае съдържанието на нотариалния акт, с който е оформена сделката. В нейна доказателствена тежест е да установи, че отразената в акта воля не е действителната им воля, т. е. не е била желана от страните и тъй като твърди прикриване на дарението, от което извежда правото си по чл. 30, ал. 1 от ЗН, нейна е доказателствената тежест да установи и прикритата сделка. По същество изводът на въззивния съд за действителност на изявената в нот. акт възмездна сделка е съобразен с материалния закон и с доказателствата по делото и е обоснован. По волята на страните сделката е оформена като възмездна, по която и преди сключването й са престирани грижи за минало време. Правилно въззивния съд е приел, че в тази част алеаторната сделка има възмезден характер и това, че прехвърлителите изразявали благодарност не е основание на сделката, а мотив. При възмездните сделки обаче, за разлика от дарението, мотива е без значение, съществено е основанието, а то е да се прехвърли правото на собственост върху недвижим имот срещу насрещна престация, която в случая е възнаграждение за това, че преобретателката се е грижила за прехвърлителите в период от време преди сделката и 2. за да прави това и за в бъдеще. Нито един от свидетелите не установява страните по сделката да не са искали този резултат. Доведената от касаторката свидетелка З. сестра на наследодателя заявява, че за прехвърлянето на апартамента на О. не знае нищо, това си било тяхна работа. Свидетелката изказва предположение, че сделката е сключена с оглед обезнаследяване на осиновената дъщеря П., но това тя не разказва като възприет от нея факт. Тази свидетелка изрично заявява, че по въпроса за прехвърлянето на апартамента на О. не е говорила с брат си. Свидетелят Ч. пък е чувал от другата свидетелка, че брат и е прехвърлил апартамент на О. Неправилно се черпят аргументи от касаторката от това дали сделката е изпълнявана. До колкото сделката е сключена и за миналите грижи и издръжка, продължаването на отношенията между страните в същия вид, какъвто са били и преди сделката установява потвърждаване на изразената, правно оформената воля. Тя е била преобретателката "да подпомага в издръжката и да гледа прехвърлителите", т.е. обема на престацията за преобретателката не е пълен, а е уговорено тя да допълва необходимата им издръжка и да осигурява необходимите им грижи. Именно такова изпълнение се установява от показанията на св. Х. братовчедка на наследодателя и В. (без родство) посещава ги в събота и неделя, носела храна, подпомага ги при почистване на къщата и за работа в градината, при необходимост ги води на лекар, през зимата са пребивавали при нея в апартамента й в гр. С. Установената от свидетелите благодарност у прехвърлителите не сочи автоматично към воля на дарение. При дарението действително мотивът съвпада с основанието, но наличието на благодарност у една от страните не изключва възмездност на сделката. Именно благодарността на прехвърлителите за грижите и отношението на О. Д. към тях ги е мотивирала да сключат сделката, а волята им, изразена в нот. акт е за прехвърлянето на имота да получават и за в бъдеще издръжка и гледане в обема, в който не могат да си ги осигурят сами. Целта за сключване на сделката е без значение за действителността й. Въпреки това следва да се отбележи, че не се установява от доказателствата атакуваната сделка да е сключена с цел единствената дъщеря на наследодателя да бъде обезнаследена. Наследодателят й е оставил и друго имущество, с което не се е разпоредил, а при разпореждане с възмездна сделка той няма задължението да запази в имуществото си насрещната престация, за да бъде тя наследена. По изложените съображения правилно е отхвърлен иска за установяване на относителна симулация. Искът по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството е неоснователен както поради това, че атакуваната сделка е възмездна, така и защото ищцата е наследник по закон и упражнява правото си да иска намаляване на дарението за възстановяване на запазената й част против лице, което не е наследник по закон на дарителя. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗН и ТР № 1/2005 г. на ОСГК, предпоставка да се упражни това право в този случай е наследството да бъде прието по опис. По делото няма доказателства ищцата да е приела наследството по опис, поради което дори да бе установено, че алеаторния договор е привиден и прикрива дарение, то по отношение на дарената ищцата не може да упражни правото си по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Така и в тази част решението не противоречи на материалния закон, постановено е при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Или в обобщение, касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. М. Б. Й. претендира деловодни разноски за тази инстанция, но не доказва да е направила такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение