Решение № 11776 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2011 г.

Решение № 11776 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 124б, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Образувано е по касационна жалба на Славка Петрова Димитрова, действаща като ЕТ "До-Ре-Ми - 96 - Славка Димитрова", подадена чрез процесуалния й представител адв. Рафаилов, срещу решение без номер от 08.04.2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. дело № 2504/2010 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 553/12.11.2010 г., издадена от началника на Митница Бургас. В касационната жалба и молбата- уточнение от 19.12.2011 г. се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в съдебния акт са изложени бланкетни мотиви, а изложените от ЕТ твърдения за порочност на административния акт са обсъдени повърхностно. Сочи се, че доколкото в заповедта не е визиран и конкретен срок на действие на ПАМ, то това обстоятелство също опорочава акта. Поддържа се още, че съдът неоснователно е игнорирал довода на лицето, че към момента на издаване на заповедта няма наложено наказание по чл. 124а от ЗАДС, тъй като наказателното постановление, цитирано в същата не е влязло в законна сила. Релевира се и оплакването, че съдът не е обсъдил и довода за незаконосъобразност на ПАМ поради несъответствие на наложеното наказание по чл. 124а от ЗАДС с наложената ПАМ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Бургас - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Бургас е била заповед № 553/12.11.2010 г., издадена от началника на Митница Бургас, с която на основание чл. 124б, ал. 1 и 2 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС на ЕТ "До-Ре-Ми - 96 - Славка Димитрова" със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж. к. "Дружба", бл. 34, вх. В, ет. 1, ап. 1 е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на обект заведение "Орхидея", находящо се в с. Сборище, общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. "Вела Пеева" № 6, в който е извършено нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС и е забранен достъпа до обекта. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ срещу заповедта за налагане на ПАМ, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в установената форма и при спазване на процесуалния закон. Митническите органи са констатирали нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС и с Наказателно постановление /НП/ № 327/2010 г., издадено от началника на Митница Бургас, на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., отнемане в полза на държавата стоките-предмет на нарушението и административно наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта за срок от един месец. Установява се от материалите по делото, че в търговския обект, стопанисван от ЕТ, са били налични акцизни стоки - 3 броя бутилки спиртни напитки, облепени с акцизен бандерол с изтекъл срок на валидност- нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС. Неприложима е и хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като ПАМ не представлява административно наказание. Неоснователен е и доводът за несправедливост на наложената ПАМ и засягане на основните човешки права. Не се споделя и твърдението за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като в хипотезата на чл. 124б от ЗАДС в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от ЗАДС /когато е констатирано нарушение по изброените текстове от ЗАДС, в т. ч. чл. 108а, лицето се лишава от право да упражнява определена дейност в обекта за срок от един месец/, се налага и ПАМ запечатване на обекта. Наличието на условията, визирани в правната норма предпоставят налагането на ПАМ и органът действа при условията на обвързана компетентност. От изложеното следва, че налагането на ПАМ по чл. 124б от ЗАДС се обуславя от констатираното нарушение и наложеното наказание лишаване от право за упражняване на определена дейност в обекта за срок от един месец с НП. Основателни са обаче твърденията за съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваната заповед, които незаконосъобразно са игнорирани от първостепенния съд. Производството по налагане на ПАМ обаче е самостоятелно, поради което спрямо него трябва да бъдат преценявани административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК. Съгласно чл. 26, ал. 1 АПК ЕТ е трябвало да бъде уведомен за започване на производството по налагане на ПАМ, каквито доказателства по делото не са представени от административния орган. Основателно е и другото оплакване на касатора за липсата на срок на действие на наложената мярка. По аргумент, изведен от чл. 124б, ал. 5 ЗАДС се налага изводът, че в акта, с който се налага ПАМ следва да бъде указан и срока за това, тъй като ПАМ се прекратява по молба на лицето и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Именно по този начин ще се гарантира правото на адресата на заповедта да се възползва от възможността, предвидена в цитирания текст, да се отпечати обекта, като последица от преустановяване действието на ПАМ. В същия смисъл е и съдебната практика - Решение № 11058/05.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15874/2010 г., I о.; Решение № 15 149/18.11.2011 г. на ВАС, Осмо отд., по адм. д. № 2191/2011 г. Оспореното решение се явява неправилно и поради още едно обстоятелство. С молбата пред настоящата съдебна инстанция с дата 19.12.11 г. процесуалният представител на касатора е представил решение № 24 от 15.03.2011 г. по нахд № 2206/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е отменено по жалбата на Славка Петрова Димитрова, действаща като ЕТ "До-Ре-Ми - 96 - Славка Димитрова", НП № 327/12.11.2010 г., посочено като основание за издаването на заповедта за налагане на ПАМ. Решението на Сливенския районен съд е влязло в сила на 18.07.2011 г. след като е потвърдено с решение № 257/18.07.2011 г. на АС - Сливен, постановено по канд № 167/2011 г. Отмяната на НП, послужило като основание за издаването на оспорената заповед, като незаконосъобразно, налага извод за отпаднало основание и незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. Неоснователни са останалите доводи, наведени в касационната жалба, за липса на мотиви на акта и за незаконосъобразност на същия, поради неиздаването в предвидения от АПК срок. В акта се съдържат подробни мотиви, а срокът не е преклузивен. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, решението на АС- Бургас следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 553/12.11.2010 г., издадена от началника на Митница Бургас. При този изход на делото на жалбоподателя за първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски в размер на 410 лв., а за касационното производство - в размер на 329.46 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение