Решение № 3617 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2016 г.

Решение № 3617 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба /неправилно наименувана въззивна/ на Т. И. П. от с. Г. Драглище, община Р., област Б., подадена чрез упълномощен адв. Пандева, против решение № 247 от 22.02.2016 г., постановено от Административен съд - Б., по адм. д. № 762/2014 г. С жалбата, в съдебно заседание и с две писмени становища с характер на писмени защити се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател развива съображения за немотивираност на процесното уведомително писмо, като заявява, че не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Твърди, че от представените от него договори за наем, актуални скици на обработваните имоти и удостоверения за наследници е видно кой е предоставил процесните имоти за ползване и процентът на деклариране е 16,26%. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено изцяло или частично и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото след направения анализ на събраните по делото доказателства и приетата съдебно - техническа експертиза е установено, че кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане и за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като застъпването не е отстранено. Според участващия по делото прокурор изчислената разлика между декларираната и установената площ на БЗС по СЕПП и НР1 е 22.09% и съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 65/2011 г., когато разликата между декларираната за подпомагане площ и определената площ е над 20 %, не следва да се отпуска помощ за съответната група култури. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Т. И. П. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 247 от 22.02.2016 г. е отхвърлена жалбата на Т. И. П. от с. Г. Драглище срещу отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-010-6500/16201 от 13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. За да достигне до този резултат Административният съд - Б. е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, предвид разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 11а и 20а от ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Преценено е, че като правно основание за отказване на претендираните суми по заявлението на оспорващия за 2013 г. по СЕПП са посочени нормите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, а като фактически основания е отразено, че когато за една и съща площ са подадени 2 или повече и застъпването не е отстранено, поради което РА намалява размера или отказва плащането, както и че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. В таблицата към уведомителното писмо е отразен резултатът от извършените административни проверки, като недопустимата за подпомагане площ е определена с площ в размер на 8.02 ха, представляваща 22.09% от общо заявената за подпомагане площ. Установено е, че направените констатации в таблиците на уведомителното писмо са на база извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 от 19.01.2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Изслушаното вещо лице е дало заключение, че относно заявените от жалбоподателя парцели не са извършвани теренни проверки по смисъла на чл. 16а ал. 4 от Наредба № 105 от органите на ДФЗ-ТИ, ОСЗ и ОДЗ, а за процесните парцели за кампания 2013 г. слоят ПДЗС е изчертан въз основа на сателитни или самолетни изображения от август 2013 г. Експертът е изчислил, че допустимата за подпомагане площ е в размер на 36.3 ха, а разликата между декларираната и установената площ е 8.02 ха, представляваща 22.09% наддеклариране, колкото е определена и от административния орган. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящиият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - Б. точно е изследвал спорния по делото въпрос - попадат ли в одобрения специализиран слой приетите от административния орган като недопустими за подпомагане имоти. В този смисъл следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД-09-114/27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители, съобразно Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС. В представените по делото писмени бележки касаторът се позовава на подадено от него писмено възражение против заповед № РД-09-840/02.12.2013 г., с която е одобрен обновения специализиран слой на ПДЗС за кампания 2013 г. Настоящият съдебен състав намира, че посоченото от касационния жалбоподател възражение е без правно значение за изхода на спора, защото е установено, че по делото няма данни издаденият окончателен административен акт от министъра на земеделието и храните - заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. да е обжалван от Т. И. П. с подадена от него жалба в законоустановения 14 - дневен срок, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти същият е влязъл в сила и РА, както вече бе посочено по- горе, е обвързана от постановеното в този акт. Самият касатор не се позовава на такава жалба и не я представя в касационното произовоство. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че оспорения акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка от заявените схеми и мерки, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на това се установява, че по заявените мерки и схеми на земеделския стопанин е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране. По СЕПП такова е отказано за 8,02ха на основание чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г и не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са предоставени и от друг кандидат, участващ в застъпването. Тези правнорелевантни факти са констатирани след извършена административна проверка, в резултата от която е отразено в колони 3 и 5 от таблицата по СЕПП и пояснителните бележки към тази таблица. Аналогични са констатациите и по заявената мярка НР1. От тях е видно, че административният орган е формирал воля за отразените констатации въз основа на извършена административна проверка на подаденото заявление за подпомагане. В посочените таблици са изчерпателно описани приетите за недопустими за подпомагане площи от всяко БЗС и това са фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на първостепенния съд, че административният орган правилно е определил двойно-заявените площи. В този смисъл на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, ДФЗ-РА отказва подпомагане на площта, за която не са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са предоставени от друг кандидат, участващ в застъпването. За констатираните при кръстосана проверка двойно-заявени площи, кандидатът е уведомен с писмо с изх. № 02-010-6500/14833 от 14.09.2013 г., като видно и от заключението на експертизата, площи в размер на 1,15 ха от БЗС 16754-348-2-1 и 3,16 ха от БЗС 16754-348-1-1 представляват неотстранено в законния срок застъпване. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в рамките на настоящото съдебно производство е недопустимо разрешаването на спор относно валидността на наемните отношения между жалбоподателя и трети лица, които не са страни в този процес. съдът счита, че се касае за гражданско-правни отношения, с оглед на което този вид спорове се решават от общите съдилища по реда на общия исков процес. О. представеното доказателство за образувано досъдебно производство № 45/2014 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-Б., съдът счита, че същото не променя установената фактическа и правна обстановка, защото към настоящия момент няма данни как е приключило цитираното производство, поради което то не може да опровергае изводите на първоинстанционния съд и да се отрази на законосъобразността на обжалвания съдебен акт. При тези данни настоящият съдебен състав преценява, че е верен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че размерът на наддекларираната площ възлиза на 8,02 ха, което представлява 22.09% наддеклариране, като правилно от страна на административния орган, по СЕПП след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. е отказано изцяло подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП за сумата от 13 731,15 лв, а по НР1, съобразно чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. е отказано плащане на 11 268,54 лв. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът няма заявено искане за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,