Решение № 4199 от 20.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на П. Ванчева, [ЕГН], като майка и законен представител на малолетното дете С. Павлова [ЕГН], с посочен съдебен адрес гр. Шумен, [улица], [адрес], предявена чрез адв. Ц. Ковчазов, против Решение 100 от 03.08.2022 г. по адм. дело 163/2022 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед ЗД/Д-Н-022/24.03.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Шумен, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) и протоколно определение от 20.01.2022 г. по гр. дело 1146/2021 г. на Районен съд - Шумен е разпоредено насочване на малолетното дете за ползване на социална услуга за срок от шест месеца към ИСДП, ЦОП при КСУДС Шумен, за преодоляване на негативните последствия от родителски конфликт и изграждане на пълноценна връзка дете с бащата Б. Маринов. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспорения административен акт. Претендира се присъждането на разноски по производствата за двете съдебни инстанции. В проведеното съдебно заседание касационната жалбоподателка, поддържа жалбата по посочените в нея аргументи. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане Шумен не изразява становище по касационната жалба. В проведеното съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Ответникът Б. Маринов оспорва касационната жалба в писмен отговор от 21.10.2022 г. и в проведеното съдебно заседание по делото. Отправя искане постановеният съдебен акт от Административен съд Шумен да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което тя се преценява като процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Шумен е Заповед ЗД/Д-Н-022/24.03.2022 г. на директора ДСП Шумен, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет и определение от 20.01.2022 г. в протокол 42 по гр. дело 1146/2021 г. на Районен съд Шумен е постановено насочване на малолетното дете С. Павлова за ползване на социална услуга за срок от шест месеца към ИСДП, ЦОП при КСУДС Шумен, за преодоляване на негативните последствия от родителски конфликт и изграждане на пълноценна връзка дете с бащата Б. Маринов. Родителските права и режимът на личните контакти на детето с бащата е определен съобразно решение 110/22.05.2018 г. по гр. дело 327/2018 г. на Върховният касационен съд. Детето живее в гр. Шумен, но комуникацията и контактите с бащата се препятстват. С определение по гр. дело 1146/2021 на 20.02.2022 г. по протокол 42 от е указано на Директора на Дирекция Социално подпомагане Шумен да предприеме мерки за закрила в семейна среда, включително и като издаде направления за ползване на социална услуга от двамата родители и детето, насочена към консултативна работа, касаеща осъзнаване последиците от задължителното въвличане на детето в конфликтите помежду им, овладяване на емоционалното напрежение и нормализиране на комуникацията им относно детето и фокусиране върху родителската им функция в преструктурирана семейна система и подкрепа на детето за успешно функциониране в нея. От събраните по делото доказателства се установява, че влошените взаимоотношения и конфликтите между родителите се отразяват негативно върху психиката на детето и възниква необходимост от преодоляване на родителския конфликт с бащата. Всеки от родителите е подавал жалби и сигнали до различни органи и институции Районен съд Шумен, Агенция за социално подпомагане Шумен, Частен съдебен изпълнител. Като се позовали на протоколно определение от 20.01.2022 г. по гр. дело 1146/2021 г. на Районен съд Шумен и с цел изграждане и затвърждаване на емоционалната връзка между детето и бащата, както и подобряване на комуникацията и взаимоотношенията между родителите на детето органите на Дирекция Социално подпомагане са предприели мерки за закрила чрез насочване за ползване на социална услуга, с която майката отказва да си служи. С оспореното решение Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на П. Ванчева, като неоснователна, а оспорения административен акт счел за законосъобразен. За да отхвърли оспорването, съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Съдът навел съображение, че С. Павлова е дете в риск, за което съществува опасност от увреждане по смисъла на § 1, т. 11, б. в ДР от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Административен съд Шумен приел, че с издадената заповед се цели преодоляването на риск, изразяващ се в родителското отчуждение между баща и дете, което влияе на психическото и нравственото развитие на детето от създадената ситуация, при която то израства и формира личностните си качества без участието на бащата в неговото отглеждане и възпитание. Изведен е мотив, че отказът на майката за сътрудничество и готовност да изпълнява препоръките на социалните работници е предпоставка за издаването на процесната заповед, тъй като подобно поведение, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности. В Решението е аргументирано още, че правата, които детето притежава са защитени на основание чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а така също и чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс. Административен съд Шумен се позовал и на редица Решения на Европейския съд по правата на човека и основните свободи. Решението е валидно, допустимо и правилно. В производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, като е анализирал доказателствата, обсъдил всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Правилна е преценката му за законосъобразност на оспорената заповед, с която е разпоредено насочване на малолетното дете С. Павлова за ползване на социална услуга за срок от шест месеца към ИСДП, ЦОП при КСУДС Шумен. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Административен съд Шумен обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като е изследвал липсата на предпоставки за отмяната й на основание чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146, ал. 1 АПК. Заповедта е мотивирана, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, спазени са административнопроизводствените правила при издаването ѝ. При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице необходимост от предприемане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. По категоричен начин е установено, че малолетното дете С. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11 б. в от ДР на ЗЗДет, спрямо което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Обосновано е възприето от Административен съд Шумен наличието на предвидените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки за издаването на оспорения административен акт. Законосъобразно е издаването на заповед за ползването на социални услуги, тъй като майката жалбоподател, е отказала готовност да изпълнява препоръките на социалните работници относно малолетното дете в риск С. Павлова. Предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет са доказани и с наличието на протоколно определение от 20.01.2022 г. по гр. дело 1146/2021 г. на РС Шумен, съобразно което е указно предприемането на мерки от директора на ДСП Шумен за закрила в семейна среда, включително и като издаде направления за ползване на социална услуга от двамата родители и детето. Правилна е преценката на Административен съд Шумен, че взаимоотношенията между родителите на детето са влошени до степен, която обуславя намесата на държавните институции относно осъществяване на контакт между детето и бащата, съобразно установения от съда режим на лични отношения. Постановеното първоинстанционно решение е съобразено и с практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най - висши интереси (решение Cristescu v. Romani, 13589/07, § 69). Обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на предвидените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки, поради което изложените в жалбата оплаквания са неоснователни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, направил е анализ на събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не се установиха сочените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в липсата на обсъждане на направените от П. Ванчева възражения, съответно на това - и на мотиви, както и че съдът е постановил решението си при непълни доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. Приобщени са относимите за спора доказателства, а оплакванията на касационната жалбоподателка са неоснователни, тъй като не сочи конкретни материали, които да са липсващи и да мотивират отмяна на съдебното решение. С оглед на изложеното се налага извода за отсъствие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователна е и претенцията на касационната жалбоподателката за присъждане на направените разноски по производството. Ответникът по касация не е заявил искане за разноски, поради което и предвид установеното правило с чл. 81 от Гражданско процесуалният кодекс те не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,