Решение № 4960 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1727/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Люлин" - Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. В. Николов, срещу Решение 8104/22.12.2023 г., постановено по адм. дело 1757/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която кмета на район Люлин" е осъден да предприеме дължимите действия по подаденото от Н. Божков и Б. Божков заявление вх. РЛН21-ГР94-125-/3/ от 19.04.2021 г. за осигуряване на достъп до магазини 2, 3, 4 и 5 - самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.4357.436.1., находяща се в УПИ IV-238, кв.97 по плана на гр.София, м. Сливница. В касационната жалба се релевират подробни доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209 т. 2 и 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел наличие на предпоставките по чл. 256 АПК. Счита, че съдът е удовлетворил искане, различно от предявеното от жалбоподателите. На следващо място твърди, че съдът не е отчел, че за процесния общински имот е налице заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, с която приложението на действащия подробен устройствен план е спряно до изготвянето и приемането на нов такъв и при това положение кметът на района е длъжен да зачете действието на този административен акт. Което според касатора предполага да се въздържа от действия, съставляващи изпълнение и приложение на подробния устройствен план от 1997 г. Иска се отмяна на решението, в оспорваните части, алтернативно същото да бъде обезсилено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 /сто/ лева. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от насрещната страна. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответниците Н. Божков и Б. Божков, в представени писмени отговори, оспорват касационната жалба. В съдебно заседание се представляват от адв. Бочев, чрез който поддържат отговорите и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост на процесното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Съставът на съда е разгледал оспорването като втора първа инстанция, след обезсилване на предходното първоинстанционно решение на същия съд с Решение 1457/09.02.2023г. по АД 7634/2022г. на ВАС и даване на задължителни указания към втората първа инстанция за извършване на посочените процесуални действия. Дал е указания на жалбоподателите да конкретизират оспорването си и към кой орган е насочено, както и да обосноват правния си интерес от него. Това уточнение е направено от Н. Божков и Б. Божков с подадено до съда искане по чл.256 от АПК с вх.15021/18.04.2023г., в който са посочили, че оспорват бездействието на кмета на район Люлин при Столична община, да извърши фактически действия, във връзка с тяхна жалба РЛН21-ГР94-125-/3/ от 19.04.2021г., по осигуряване на достъп до собствените им имоти в ПИ с идентификатор 68134.4357.436, образуващ УПИ IV-238 в кв.87 по плана на гр.София, както и да го осъди да премахне сгради и огради, обитаеми без правно основание, с административен адрес гр.София, район Люлин, [улица]. С процесното решение в обжалваната му част, Административен съд София-град е осъдил кмета на район Люлин - Столична община, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, да предприеме дължимите действия по подаденото от Н. Божков и Б. Божков заявление вх. РЛН21-ГР94-125-/3/ от 19.04.2021 г. за осигуряване на достъп до магазини 2, 3, 4 и 5 - самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.4357.436.1., находяща се в УПИ IV-238, кв.97 по плана на гр.София, м.Сливница и е осъдил Столична община да заплати на Н. Божков и Б. Божков съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че Н. Божков и Б. Божков се легитимират като собственици на магазини 2, 3, 4 и 5, находящи се в пететажната масивна сграда, изпълнена в УПИ IV-238, кв.97 по плана на гр.София, с административен адрес гр.София, [улица], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която е въведена в експлоатация. От североизток имотът граничи с ПИ с идентификатор 68134.4357.308. В него е застроена сграда на един етаж, нанесена в КККР с идентификатор 68134.4357.308.2. С Акт 556/06.01.1997г. този имот е актуван като частна общинска собственост и съставлява парцел 237 и с административен адрес гр.София, Баба Парашкева 91. Дворното място е заградено в съответствие с регулационната граница на зелената площ и не достига до жилищната сграда, в която се намират магазините на заявителите, а на около 6 м. от нея. В посочената сграда са настанени по реда на ЗОС и НРУУРОЖТСО пет лица. Няма осигурен транспортен или пешеходен достъп до магазините на Божкови и до североизточната страна на жилищната сграда, в която са построени. За да се достигне до жилищната сграда се преминавало през заграден с ограда имот, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4357.309., който имот е с вход от [улица]. Преминава се през този имот до пространство между южната ограда на ПИ с идентификатор 68134.4357.308 - общински и северната стена на жилищната сграда, в която са магазините на заявителите. След размяна на кореспонденция с кмета на СО и район Люлин", Н. Божков и Б. Божков подали заявление с вх. РЛН21-ГР94-125-/3/ от 19.04.2021г., с което поискали от административният орган, отговорен за премахването на предвидени за събаряне негодни за обитаване сгради на територията на Район Люлин да предприеме незабавни действия по изпълнение на предписанието на ПУП, одобрен със Заповед РД-09-50-29/27.01.1997г. на главния архитект на София. Първоинстанционният съд направил правни изводи, че е сезиран с иск по реда на чл. 256 АПК и че се касае за административно бездействие на административния орган. Приел е, че е нарушено конституционно гарантирано право на собственост на жалбоподателите, като с административно бездействие, правото им на собственост е силно ограничено. Счел е, че жалбоподателите са лишени от пълноценно ползване на собствените им магазини и ответникът дължи определени фактически действия, които жалбоподателите нямат възможност да осъществят лично. В случая е приел, че бездействието на администрацията е незаконосъобразно. Посочил е, че след като не може да бъде реализирана предвидената с действащия ПУП алея, а нов ПУП не е приет, то ответникът е следвало да предприеме действия с които да осигури достъп до магазините през общинския имот. Какви са тези действия, преценката е предоставена на административния орган. Приел е, че релевантното в случая е, че е искан достъп до имотите, собственост на ищците, като по същество е искано прилагане на влязъл в сила ПУП, във връзка с чието изпълнение са отчуждени имоти на граждани, и съответно неизпълнение на задължението на общинската администрация. Развил доводи, че неизпълнението на предвиденото по ПУП мероприятие препятства упражняването на правото на собственост от жалбоподателите, гарантирано им от Конституцията на Република България. Решението, в обжалваната част, в която се осъжда кмета на район Люлин - Столична община, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, да предприеме дължимите действия по подаденото от Н. Божков и Б. Божков заявление вх. РЛН21-ГР94-125-/3/ от 19.04.2021г. за осигуряване на достъп до магазини 2, 3, 4 и 5 - самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.4357.436.1., находяща се в УПИ IV-238, кв.97 по плана на гр.София, м.Сливница, е недопустимо. Решаващият съд неправилно е приел, че със заявление вх. РЛН21-ГР94-125-/3/ от 19.04.2021г. /лист 52 от АД 5066/2021г. на АССГ/ заявителите са поискали от кмета на район Люлин СО, незабавно да предприеме действия за осигуряване на достъп до магазини 2, 3, 4 и 5 - самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.4357.436.1., находяща се в УПИ IV-238, кв.97 по плана на гр.София, м.Сливница. Такова искане не се съдържа в заявлението, което е формулирано, след като органът е изпратил уведомително писмо изх. Към РЛН21-ГР94-125-/2/ до заявителите, в отговор на което те са депозирали заявление вх. РЛН21-ГР94-125-/3/ от 19.04.2021г. като искане по чл.256 от АПК с изричен и единствен петитум - административния орган, отговорен за събаряне негодни за обитаване сгради на територията на район Люлин да предприеме незабавни действия по изпълнение предписанията на одобрен ПУП със Заповед РД-09-50-29/27.01.1997 година на гл.архитект на гр.София.. По никакъв начин от съдържанието на заявлението не може имплицитно да се извлече искане за действия по осигуряване на достъп до посочените по-горе имоти на заявителите. По жалбата срещу неизвършване от кмета на фактически действия, по действително направеното със заявлението искане, съдът се произнесъл като я отхвърлил. Този отхвърлителен диспозитив не е предмет на настоящата касационна жалба. За да е налице неоснователно бездействие на административен орган да изпълни свое задължение чрез извършване на определено фактическо действие, което е длъжен да извърши по силата на закона, по арг. от чл. 256, ал. 2 от АПК, той трябва да е сезиран от страна с правен интерес от извършването на това действие. Правото на жалба пред съд възниква само ако органът не извърши в 14-дневен срок фактическото действие, предмет на искането. Предмет на правна защита в производствата по чл. 256 от АПК са задълженията на административния орган за фактически действия, за които органът е задължен пряко от закона, а не за правни такива. По този ред не са предмет на защита и задълженията, произтичащи от административен акт, какъвто е влязлата в сила заповед РД-09-50-29/27.01.1997г. на главния архитект на София за одобряване на ПУП ЧЗРКП. Дори да се приеме, че от искането до кмета на район Люлин при СО може да се извлече и такова за осигуряване на достъп до магазините на заявителите, то съдът е следвало при преценката за допустимост на жалбата срещу твърдения мълчалив отказ, да съобрази, че същата е недопустима тъй като се иска от органа да извърши правни действия, чрез издаване на съответна заповед по реда на ЗУТ, а не фактически такива. В случая съдебното решение е недопустимо и защото съдът се е произнесъл по иск за осигуряване на достъп до имоти на жалбоподателите, каквото те не са отправяли до ответния административен орган. С оглед горното, наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на оспорването, са основателни. Като е осъдил кмета на район Люлин СО да извърши фактически действия, по реда на чл.256 от АПК, каквито не са искани от него, като е приел, че дължимите от кмета действия произтичат пряко от нормативен акт, и като не е съобразил че исканите от органа действия не са фактически, а правни по своята природа, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, включително досежно осъдителния диспозитив за присъждане в полза на Божкови на направени по делото разноски, а производството по делото прекратено. Предвид изхода на спора и своевременно заявеното от ответника кмета на район Люлин СО, искане за присъждане на разноски, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплати такива в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за явяване пред настоящата инстанция. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение