Решение № 10527 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2014 г.

Решение № 10527 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2232/8.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1810/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 031303929/24.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна - ИМР Русе, потвърден с Решение № 181/10.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Ейнджъл Айс" ООД са определени задължения за ДДС в общ размер на 28 796,08 лв. за периода м. 07, 08 и 10.2008 г., м. 02, 05, 11 и 12.2009 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2010 г. и лихви в общ размер на 12 758,74 лв. и корпоративен данък в общ размер на 7 123,75 лв. за 2008, 2009 и 2010 г. и лихви в общ размер на 3 439,49 лева. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение на АС Варна и присъждане на разноски. Ответникът - "Ейнджъл айс" ООД гр. Варна сочи в писмен отговор доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е бил Ревизионен акт № 031303929/24.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна - ИМР Русе, потвърден с Решение № 181/10.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Ейнджъл Айс" ООД са определени задължения за ДДС в общ размер на 28 796,08 лв. за периода м. 07, 08 и 10.2008 г., м. 02, 05, 11 и 12.2009 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2010 г. и лихви в общ размер на 12 758,74 лв. и корпоративен данък в общ размер на 7 123,75 лв. за 2008, 2009 и 2010 г. и лихви в общ размер на 3 439,49 лева. В обжалваното решение съдът е приел, че процесният РА е нищожен, тъй като Васил Георгиев Христов, началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД гр. Варна на НАП - ИРМ гр. Русе не е компетентен да издава ЗВР по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Варна, каквото е седалището на дружеството при възлагане на ревизията. Със заповедта за определяне на органа, възложил ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на ТД на НАП Русе, еквивалентна на тази на изнесеното работно място Русе /ИРМ Русе/ в обхвата на ТД - гр. Варна, поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии на дружества със седалище в гр. Варна като процесното ревизирано лице. Решението е неправилно. С определение от 11.12.2014 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на решение по т. д. № 4/2014 г., като предмет по т. 1 е бил именно въпросът: дали е допустимо със заповедта по чл. 112 ДОПК териториалният директор да ограничи по територия компетентността на органа, определен да възлага ревизия, само до част от територията на териториалната дирекция и как това рефлектира върху действителността на ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена на дружество, регистрирано извън тази част от територията на дирекцията. В постановеното ТР № 5/22.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г., съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Намират, че в случаи като процесния, заповедта за възлагане на ревизията е издадена от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Достигайки до други изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалвания акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. Разноски: С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,