Решение № 11593 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2009 г.

Решение № 11593 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано по касационна жалба от Министъра на вътрешните работи, представлявана от юрисконсулт Бориана Пиперкова против решение № 6022 от 11.05.2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. дело № 4282/2008 г. С него се отменя заповед № К - 5323/22.12.2006 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Христо Георгиев Христов от гр. Свиленград. Поддържат се доводи за неправилността му, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата на Христо Георгиев Христов срещу заповед № К- 5323/22.12.2006 г. на Министъра на вътрешните работи бъде отхвърлена. По същество се свеждат до това, че неправилно съдът приема, че след като в обжалваната заповед се посочват конкретни нарушения на служебната дисциплина, за тези нарушения е следвало да се наложи дисциплинарно наказание, а не е следвало да бъде уволнен поради несъвместимост на деянията с етичните правила за поведение, извод следващ от ТП № 3 по т. дело № 4/2007 г. на ОС на съдиите при ВАС. Също така се поддържа, че съдът при новото разглеждане на делото при условията на чл. 224 - 227 от АПК не изпълнил указанията в отменителното решение за установяване периода на извършеното нарушение и в тази връзка приложимия закон. След като е установено, че няма нарушения в процедурата по издаването на заповедта не е изпълнено второто указание, като не се е мотивирал защо приема за приложим ЗМВР в сила от 1.05.2006 г. а не отменения и в тази връзка изцяло е разгледал въпроса за съответствието на нормата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм) и чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР като касатора счита, че по аналогия не следва да се прилага ТП № 3 по т. д. № 4/2007 г. на ВАС към случаите при които наказващия орган след извършена проверка е установил дисциплинарно нарушение по чл. 230, ал. 2 т. 4 от ППЗМВР. Постъпили са писмени бележки от Елена Кирчева Кутянова - Христова, пълномощник на Христо Георгиев Христов със становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че деянието на Христо Георгиев Христов, така както е описано в заповедта за уволнението му е несъставомерно като нарушение на етичните правила и норми на поведение, тъй като е разкрито нарушение на служебната дисциплина и в този смисъл е нарушен материалния закон - отменения ЗМВР. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на Христо Георгиев Христов срещу заповед № К - 5323/22.12.2006 г. на Министъра на вътрешните работи. С нея му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за това, че в периода от месец декември 2005 г. до месец април 2006 г. извършил действия в нарушение на изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и в нарушение на вътрешно ведомствения ред за организацията на работа на органите на МВР по заявителски материал, които деяния са несъвместими с етичните правила на поведение на държавния служител в МВР, с които се уронва престижът на службата. Възраженията са били за материална незаконосъобразност на заповедта и съществени нарушения на административно производствените правила, свързани с материалното основание за наложеното наказание и процедурата по издаване на заповедта. Съдът при новото разглеждане на делото след отмяна с решение № 3236 от 21.03.2008 г. на ВАС Петчленен състав по адм. дело № 1493/2008 г. на решение № 12982 от 18.12.2007 г. на ВАС тричленен състав по адм. дело № 2255/2007 г. е установил фактическата обстановка по издаването на заповедта и с оглед процесуалните действия на административния орган е прието, че не са били допуснати нарушения при провеждането на дисциплинарното производство. Установено е нарушение на материалния закон, изразяващо се на първо място в това, че действията на Христов са квалифицирани като нарушение на изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗМВР, съответстваща на чл. 60 от ЗМВР (отм) и са такива в нарушение по чл. 204, ал. 2 от ППЗМВ (отм). Основанието за издаването на заповедта по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР съответства на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм) и по спорния въпрос в кои случай се налага дисциплинарно уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм) за поведение несъвместимо с морала и действия уронващи престижа на службата, съответно по чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР за деяния, които са несъвместими с етични норми на поведение. Съдът се е съобразил с ТП № 3 по т. д. № 4/2007 г. на ВАС според което при нарушения на служебни задължения в кръга на служебното правоотношение следва да се налага наказание на основанията, включващи нарушения служебните задължения, като в тези случай моралната оценка на деянието не е елемент от фактическия състав по чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР и липсва основание за уволнение по този текст. Поради това е изключено приложението на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм), съответно по чл. 230, ал. 1 т. 4 от ППЗМВР. При фактически и правни констатации на съда, че жалбоподателят е нарушил служебни задължения, уволнението за нарушение на етични правила и норми е извършено в нарушение на материалния закон, поради което заповедта е отменена. Решението е правилно. Поддържаните доводи за наличие на касационни основания в жалбата са неоснователни. Съдът в изпълнение на указанията в отменителното решение е установил периода на извършеното нарушение и правилно е приел, че приложимия закон е отменения ЗМВР. Наред с това, при наличие на съответствие в нормите по отменения и по действащия ЗМВР, сочени като основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съдът е разгледал хипотезите по ЗМВР и по отменения ЗМВР и е приел, че и по двете уредби соченото основание е материално незаконосъобразно като несъставомерно. Ето защо са неоснователни доводите в жалбата, че няма мотиви за приложимия закон и за неприложимост на ТП № 3 по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите при ВАС. В разрез с тези твърдения, видно от мотивите съдът е извел обосновани изводи, за приложимост на нормите по отменения ЗМВР, тъй като деянията са извършени при неговото действие и следва да бъде квалифицирано по действащата към този момент материална норма. От тук следва и приложението и на цитираното тълкувателно постановление, относимо към ЗМВР (отм). Доводите в касационната жалба за неотносимостта му към последващи норми в случая са без значение за правилното решаване на спора и поради това не обосновават нарушение, още по малко като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложените съображения не се констатират нарушенията, сочени в касационната жалба като основания за отмяна на решението и като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия