Решение № 16434 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13657/2012 г.

Решение № 16434 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13657/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Василка Стоичкова Борисова от гр. Кюстендил, подадено чрез процесуалния й представител адв. Елена Васева, за отмяна на решение № 7113 от 21.05.2012 г., постановено по адм. дело № 9990/2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение. С искането се поддържа, че е налице отменителното основание на чл. 239, т. 4 от АПК - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, а именно решение № 10604 от 19.07.2012 г., постановено по адм. дело № 9956/2011 г. от Върховния административен съд, първо отделение. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, в писмени бележки изказва становище за неоснователност на искането. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК за процесуално допустимо, а разгледано по същество - за неоснователно. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 3199 от 28.06.2011 г. по адм. дело № 7607/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Василка Стоичкова Борисова срещу Ревизионен акт (РА) № 100900478/29.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София и потвърден с решение № 1327/7.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. С противопоставимото решение № 10604 от 19.07.2012 г. по адм. дело № 9956/2011 г., тричленен състав на ВАС, първо отделение, е отменил решение № 3197/28.06.2011 г. на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Не е налице основанието на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на влязлото в сила определение. Не се касае за решения по две различни дела с пълно обективни и субективно тъждество между делата. Второто касационно решение е по дело, с което е отменен първоинстанционния акт и делото е върнато за ново разглеждане. Независимо, че е необжалваемо, с оглед съдържанието си, същото не е формирало сила на присъдено нещо. Налице е идентичност между страните по двете дела, но това не е достатъчно за да се приеме, че се касае за противоречиви съдебни решения. Съобразно диспозитива на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 4/2010 г., разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В конкретния случай жалбите, по които са образувани визираните административни дела, са предявени срещу различни ревизионни актове, поради което по силата на горепосоченото тълкувателно решение нормата на чл. 234, т. 4 от АПК е неприложима и молителката не може да се ползва от нея. Освен това в настоящата хипотеза не е налице и изискуемата идентичност на случаите, доколкото по двете дела правният спор има различен предмет и правно основание. Това е така, защото по адм. д. № 9990/2011 г. предмет на обжалване пред първата инстанция е бил РА № 100900478/29.03.2010 г., с който са установени задължения по ЗДДС за периода от 15.01.2007 г. - 31.12.2007 г. В решението, постановено по адм. д. № 9956/2011 г., предмет на обжалване пред първата инстанция е бил РА № 100900249/11.03.2010 г., с който са определени данъчни задължения на Василка Борисова по чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 26 от ЗДДФЛ за 2007 г. По изложените съображения настоящият петчленен съдебен състав счита, че искането на Василка Стоичкова Борисова е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,