Решение № 14051 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2017 г.
ВАСIII отделение20.11.2017 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2064 от 28.03.2017 г. постановено по адм. дело № 947/2017 г. на Административен съд С.-град. Р. не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14051 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Х. Х. И., гражданин на Т., против Решение № 2064 от 28.03.2017 г. постановено по адм. дело № 947/2017 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи, че първоинстанциония съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, неправилно са анализирани данните от интервюто му и личната му бежанската история, което е довело до необоснован извод за липсата на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Налице са вътрешни противоречия в мотивите на съда и липсата на причинна връзка между доказателствата и юридическите факти, което е довело до необоснования извод, че не е налице заплаха за живота му в Т.. Иска се отмяната му. Ответникът – Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати сочените в нея нарушения. Изложените мотиви в съдебното решение за липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ са обстойни и решението е обосновано и правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура също дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа подробни доводи за правилност на първоинстанционното решение, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Счита, че установената обстановка в Р. не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице реална опасност, която да е била повод за напускане на страната. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно Решение № 2064 от 28.03.2017 г. постановено по адм. дело № 947/2017 г. по описа на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Х. Х. Х. И., гражданин на Т. против Решение № 11364 от 06.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на председателя на ДАБ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чуждия гражданин лично не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същият да му бъде предоставен статут на бежанец. От доказателствата представени по делото, съдът е установил, че Х. Х. Х. И. не твърди и не навежда каквито и да е доводи за преследване по отношение на раса, религия и националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Установил е още, че при проведеното интервю с чужденеца, същият изрично е заявил, че е кюрд по произход и затова през 1990 г. и през 1993 г. е бил арестуван и измъчван, че нечленува в политически партии, не е имал проблем с това че е мюсюлманин - сунит. Заявил е, че има проблеми с официалните власти в страната си на произход, защото е кюрд и те са дискриминирани и, че са налице още от 2015 г. почти военни действия в Т. Основния му проблем е дискриминационното отношение към кюрдите и че малцинствата нямат права в Т.. Съдът е установил, че всъщност дори да се касае до действително арестуване то е било преди повече от 20 г., роднините му са в Т. както и семейството му. Анализирайки понятието "преследване" първостепенният съд е приел, че не са налице данни за наличието на предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, или на предпоставките по чл. 8, ал. 5 от ЗУБ- физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Приел е, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Съдът е приел, че не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на кандидата, както и изтезание или нечовешко и унизително отношение или наказание, както и не се установява също лицето да е получило заплахи от терористични групи. В обжалваното решение съдът на стр. 5 е изследвал цялостната обстановка в Република Т. и в частност положението на малцинствата в т. ч. и на кюрдите/ виж. актуална справка от 24.06.2016 г /, съпоставена е с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р. Б.. Посочената причина за напускане на държавата по произход твърдяна в интервюто пред административния орган е, че по-скоро е напуснал страната си поради това, че е бил набеден за член на ПКК във връзка с което е бил арестуван в периода на 1990 - 1993 г. Съдът правилно е приел, че на интервютата проведени с него, чужденеца не е посочил конкретни факти за реално осъществено спрямо него преследване и насилие, а само свои субективни опасения от преследване заради кюрдския си произход и религия Напротив установено е, че след посочените два случая през 1990 г и през 1993 г. той е живял спокойно в Т., създал е семейство и съпругата му и три от децата му продължават да живеят в Т. и нямат проблеми в страната. Съдът правилно е приел, че не са налице твърдения за конкретни действия лично спрямо чужденеца от характера на посочените в чл. 8 от ЗУБ. Обоснован и законосъобразен е направения извод от административния съд, че изложените факти от бежанската история на чужденеца не са преследване по смисъла на чл. 8, от ЗУБ и причините не са раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Анализирайки бежанската история, съдът е развил правилни съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По-скоро жалбоподателят се явява мигрант - лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г. доброволно напуска страната си за да се засели другаде и не е лице търсещо закрила на основанията по ч. 8 или 9 от ЗУБ. В тази връзка касационната съдебна инстнация споделя правните изводи по делото, че не е доказано наличието на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, тъй съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителката е изложена на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Обоснован и правилен извода, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещата закрила не е била принудена да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Т., съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут. Посочените от кандидата основания за представяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не попадат в никоя от предвидените в закона хипотези за предоставяне на субсидиарна закрила. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Безпорно от приложените справки по делото и от средствата за масова информация е видно, че в страната има, напрежение с оглед направения неуспешен опит за преврат, изоставане в спазването на човешките и свободи, прекратено е примирието постигнато между лидерите на ПКК и турската държава, което като цяло прави обстановката в страна неспокойна. Не може обаче да се каже, че тази обстановка в страната дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице реална опасност по смисъла на ЗУБ, която да е причина за напускането на страната. При разглеждане на делото, решаващия съд се е съобразил и с със задължителното тълкуване на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение по дело С-465/07 на Съда на Европейския съюз. Обсъдил е и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандартите за определянето на граждани на трети страни или лица без гражданство, като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,