Решение № 10347 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2010 г.

Решение № 10347 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "ОУИ"-гр. Варна, срещу решение № 50 от 12.01.2010 г. по адм. дело № 1851 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Никс - 95" ЕООД чрез управителя и Светла Веселинова Марчева оспорва същата като неоснователна с възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 2700800357 от 23.03.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Шумен, потвърден в обжалваната част с решение № 305 от 22.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 1 834.56 лв. по два броя фактури (№ 38 от 7.11.2003 г. и № 39 от 7.11.2003 г.), издадени от "Юнион грей" ЕООД, с предмет "доставка на царевица" за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2003 г. и начислена лихва за забава в размер на 1 296.11 лв., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на административното производство е извършена насрещна проверка на дружеството доставчик, за което е съставен протокол от 22.01.2009 г. и е връчено ИПДПОЗЛ от 16.12.2008 г. по реда на чл. 32 от ДОПК на 14.01.2009 г. Това дружество не е открито на адреса за кореспонденция. Констатирано е, че не може да се осъществи проверка в счетоводството му относно начисляване на данъка, като не е представило и доказателства за собствена или наета база за съхранение на зърното, доказателства за транспорт на стоката - товарителници, пътни листове и др., както и експедиционни документи. В хода на ревизията е установено, че ДДС не е платен по "ДДС-сметката на доставчика". На основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и поради неприложимост на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) не е признато правото на данъчен кредит по двете доставки, като е прието не са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), които да са облагаеми, съгласно чл. 32 от ЗДДС (отм.). Тази фактическа страна по спора е изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт. Освен това съдът подробно е обсъдил доказателствата събрани пред него, а именно договор от 1.11.2003 г., допълнително споразумение към трудов договор, искания за отпускане на материални ценности, пътно-прехвърлителни разписки, пътни листове, дневници за продажби за съответните месеци на доставчика, съответните справки-декларации на същия и заключението на експерта по назначената ССчЕ, изготвено след преглед на счетоводството му. Направил е преценка за незаконосъобразност на обжалвания РА по повод отказаното право на данъчен кредит, понеже е установил препятстващите обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), за да не се признае правото на данъчен кредит. Установено е по делото, че ДДС е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), като е обоснован извод и за реалност на двете доставки. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е установил фактическата страна по спора, обсъдил е събраните доказателства и е направил извод за незаконосъобразност на РА относно отказаното право на данъчен кредит по двете фактури, издадени на ревизираното дружество. Спорните моменти са относно начисляването на ДДС при доставчика и относно реалността на двете доставки. По повод първия спор е категорично установен този правнорелевантен факт, а по повод втория преценката на съда е правила. Касационното възражение е насочено към неустановяване по категоричен начин на реалността на доставките. Действително представените доказателства по повод този факт са ангажирани в съдебната фаза на обжалвана на РА, като представените доказателства са частни свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила се преценява от съда съобразно останалите данни по делото. Поради това и преценката на същия следва да бъде приета като правилна. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение