Решение № 13205 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2015 г.

Решение № 13205 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на Илия Василев Мангешов, чрез пълномощника му адв. Ст. Обретенов, против заповед № ЗС-119 от 6.03.2015 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Незаконосъобразността на оспорената заповед се основава в жалбата на неправилно приложение на материалния закон. Ответната страна - министърът на отбраната на РБ чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното: Със заповед № 190 от 6.03.1990 г. на началника на ГЖЧ - София, издадена на осн. чл. 1, 2 и 3 от Устава за създаване на жилищен фонд при МНО (обн. ДВ, бр. 214/1950 г.) и чл. 13 от Закона за наемите (обн. в. Известия бр. 11/1956 г.), в ап. № 31 в жилищен блок № 48, вх. Б, ет. 9, находящ се на ул. "Княжевска" ж. к. "Княжево" гр. София, частна държавна собственост съгласно АЧДС № 06188 от 2.03.2007 г., е настанено 3-членното семейство на Илия Мангешов в качеството му на военнослужещ. Въз основа на заповедта, на 6.03.1990 г., е сключен безсрочен договор за наем. Съгласно отметката в цитирания акт за държавна собственост жилището, предмет на договора за наем, е с предоставено право на управление на Министерство на отбраната - ИАДС. По делото не са представени като доказателства, но не се спори, че са сключени допълнителни споразумения към договора за наем - № РД-12-801 от 29.03.2007 г. и № РД-12-2151 от 27.11.2007 г. Не се спори също, че с молба рег. № 18-00-3528 от 27.11.2014 г. жалбоподателят е поискал да закупи процесния имот, но с писмо рег. № 13-00-3528 от 24.01.2015 г. му е отказано по подробно изложените в него мотиви. Няма данни това писмо да е било предмет на оспорване. С писмо изх. № 14479 от 15.12.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "Социални дейности" при МО жалбоподателят е уведомен, че сключения на 6.03.1990 г. с началника на КЕ - ГЖЧ договор за наем ще бъде прекратен на основание чл. 24, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на МО и в имоти, наети за отдаване под наем, с изричното отбелязване, че писмото следва да се счита като едномесечно предизвестие за прекратяването на договора и като едномесечен срок за доброволното освобождаване на имота. На 18.12.2009 г. това писмо е връчено лично на жалбоподателя. С писмо рег. № 21-32-936 от 25.08.2014 г. и във връзка с привеждане на наемните правоотношения в съответствие с Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне от Илия Мангешов е поискано в едномесечен срок от получаването му да освободи неправомерно заемания недвижим имот - ап. 31, тъй като не е представил документ, от който да е видно, че работи в системата на МО и да го предаде. Писмото е получено лично на 26.08.2014 г., видно от отбелязването на обратната разписка (л. 23). На 21.03.2015 г. е отправено друго писмо до жалбоподателя, рег. № 13-00-3528 от същата дата (л. 15), с което е уведомен за неразплатени финансови задължения към МО; "Софийска вода" АД и ЧЕЗ Електро България АД. С оспорената пред съда заповед е наредено изземването на процесния имот, на основание чл. 80а от ЗДС, тъй като се държи на отпаднало основание. При тази фактическа установеност настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Следователно, оспорената пред съда заповед е издадена от компетентен по силата на посочената разпоредба орган - министъра на отбраната на РБ, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. При постановяването на административния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно. Както се посочи, по делото не се спори, че процесния имот е частна държавна собственост с предоставеното право на ползване и управление на Министерство на отбраната, доказано с надлежно съставен акт за частна държавна собственост. Между страните е сключен наемен договор на 6.03.1990 г., с допълнителни споразумения към него от 2007 г., но с писмо изх. № 14479 от 15.12.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "Социални дейности" при МО жалбоподателят е уведомен, че така сключения договор за наем ще бъде прекратен на основание чл. 24, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на МО и в имоти, наети за отдаване под наем, което уведомление е достигнало до знанието на засегнатата страна на 18.12.2009 г. Така установените факти не се оспорват от жалбоподателя, но той твърди, че не са налице визираните в чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Наредба № Н-22/2010 г. основания за прекратяване на наемния договор, съответно че не е налице основание за издаване на оспорената заповед, а именно имота да се държи без основание или на отпаднало основание. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-22/2010 г. договорите за наем на жилища от жилищния фонд на Министерство на отбраната на РБ се прекратяват с едномесечно предизвестие по реда на Закона за задълженията и договорите, на основанията посочени в чл. 23 и договора за наем. В случая е отправено изискуемото се от закона едномесечно предизвестие за прекратяването на договора за наем, основавано на предпоставките на действащата към този момент правна уредба - Наредба Н-10 (отм.), установени в чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 6 от същата наредба, което предизвестие е получено лично от жалбоподателя. Изтекъл е срока за доброволно освобождаване имота без същият да е освободен. Наличието на прекратено наемно правоотношение по установения в закона ред обуславя законосъобразност на извода в обжалваната заповед, че имота, предмет на изземване, се държи на отпаднало основание. При така изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби се явява законосъобразна и подадената срещу нея жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, трето отделение