Решение № 444 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7004/2020 г.

Решение № 444 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7004/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Тонева от [населено място], подадена чрез адв. А. Цветкова от АК Русе, в качеството й на процесуален представител против Решение № 2/4.02.2020 г. по административно дело № 713/2019 г. на Административен съд - Русе (АС Русе). В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В постъпила писмена защита касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на постановения административен отказ. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на отказа на кмета на кметство с. Бреница и да се върне преписката с указания за издаване на исканото удостоверение за наследници. Ответникът - Кмета на кметство с. Бреница, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира писмено становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното от Административен съд– Русе съдебно решение, като правилно и обосновано, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт на Административен съд Русе е било ОТХВЪРЛЕНО оспорването по жалбата на М. Тонева от [населено място], срещу изричен отказ на кмета на Кметство с. Бреница, община Тутракан за издаване на удостоверение за наследници на Д. Ондова, обективиран в Писмо изх. № 0051/14.10.2019 г. по описа на Кметство с. Бреница, общ. Тутракан, област Силистра. За да обоснове този резултат административният съд, като е съобразил последният постоянен адрес на Д. Ондова, и в съответствие с Решение № 20/29.03.2019 г. по административно дело № 219/2018 г. на Административен съд– Силистра, е приел оспореното писмо за издадено от компетентен орган– Г. Данил– кмет (сега кметски наместник) на с. Бреница, общ. Тутракан. Съдът е достигнал извода, че въз основа на допустимите в административното производство източници по чл. 4 и чл. 11, ал. 2 от Наредбата, не може да се направи извод за това кои точно са низходящите на Д. Ондова, което е пречка и за издаването на исканото удостоверение за нейните наследници. Така с оглед наличните данни кметът на кметството не можел да изпълни задължението си по чл. 11, ал. 5 от Наредбата да впише всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. Решаващият съд е приел, че ответникът е извършил всички възможни проверки – установил е липсата на данни за Д. Ондова в регистъра на населението в с. Бреница, както и липсата на такива данни в регистъра по гражданско състояние. Посочил е, че с оглед заявените данни от жалбоподателката, ответникът е направил и справки в регистрите на населението за гражданско състояние на с. Сяново, с. Белица, и с. Нова Черна, където също не са били открити данни за Д. Ондова и роднинската й връзка с лицата, които се сочат като нейни деца. Установил е, че длъжностното лице е извършило всички възможни проверки и е приел, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 146, т. 3 от АПК и в частност тези по чл. 35 АПК, което би могло да се отрази на съдържанието на волеизявлението на органа. Посочил е, че установяването на факти по гражданско състояние на лица, за които факти не са съставени актове в определените срокове и те не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган и съответно на административния съд. В заключение решаващият съд е счел, че при данните, които са налични и открити, при извършената проверка от кмета на с. Бреница за издаване на оспорвания административен акт, постановеният отказ е законосъобразен и обоснован. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС Русе е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на адм. съд е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка. Развитите изводи са базирани след анализ на представените по делото доказателства и правилно приложен материален закон. Решението на адм. съд е постановено, при спазване на съдопроизводствените правила. На страните е осигурена възможност да вземат становище по приобщените доказателства и предоставят налични при тях доказателства. Административният съд е приложил точно нормативните разпоредби, като е направил извод, че при издаване на адм. акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. С удостоверение за наследници на починало лице, се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), отразен в регистрите на населението. Нормативното основание за издаването на удостоверение за наследници е чл. 22 и сл. от ЗГР и от чл. 9 до чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация. Въз основа на подаденото искане за издаване на удостоверение за наследници длъжностното лице по гражданско състояние е длъжно да извърши проверка по регистъра на населението и прецени налице ли са основания за издаване на удостоверение за наследници. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваният отказ e извършен след обстойна проверка в регистрите на населението с данни, подлежащи на регистрация. Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК удостоверенията за наследници, представляват свидетелстващи официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В случая относно жалбоподателят са налице данни за родствената връзка с лицето, за което се иска удостоверение за наследници. Сочените от молителя данни и представените документи, обаче не са били достатъчни и е следвало да бъдат извършени допълнителни проверки. При така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица, и съществуването на регистри за гражданско състояние, за административният орган е налице задължение да събере служебно доказателства, относно преките наследници на починалия наследодател. Обоснован е извода на решаващия съд, че в адм. производство не е налице съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 146, т. 3 АПК, което би могло да се отрази на съдържанието на волеизявлението. Адм. орган се е съобразил с чл. 9, чл. 35 и чл. 36 АПК, като са изяснени обстоятелствата от значение за случая и са обсъдени фактите, посочени от заявителя. Изрично с нормата на чл. 11, ал. 2 от наредбата е вменено в задължение на длъжностното лице, за определяне на наследниците по закон да прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В случая са извършени необходимите действия, изразяващи се в проверка на Национална база данни "Население" и регистрите на актовете за гражданско състояние. Въз основа на доказателствата по делото, които са обсъдени от съда, обосновано е прието, че след като от източниците по чл. 4 и чл. 11, ал. 2 от Наредбата (база данни "Население" и регистрите на актовете за гражданско състояние) не се установяват данни за децата на Д. Ондова, както и данни че същата е майка на Я. (Е.) Ондов, Д. Николова и З. Георгиева, респ. няма вписвания относно роднинска връзка между тях не може да се направи извод за низходящите на Д. Ондова. След като няма данни за Д. Ондова, за нейни низходящи и роднински връзки в регистъра на населението в с. Бреница, както и в регистъра по гражданско състояние, то не може да се издаде по чл. 11, ал. 5 от Наредбата удостоверението по чл. 9, в което компетентния орган да впише всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. Когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 Наредбата, поради което отказа за издаване на удостоверение за наследници на Д. Ондова е издаден при условията на обвързана компетентност и на органа не е предоставена възможност за преценка. С представените по делото удостоверения от 1992 г. и 2008 г. за наследници на Д. Ондова не се установяват категорично и несъмнено наследниците й по закон, след като от една страна същите са с различно съдържание и в тях са посочени като такива зет и снаха, а от друга страна същите не са от кръга на документите въз основа на които се издава удостоверение за наследници, както и не са основание за издаване на такова удостоверение. В случая наличните данни не са достатъчни и длъжностното лице не може да изпълни задължението си по чл. 11, ал. 5 от Наредбата да впише всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. При непълнотите в регистрите администрацията, действаща при условията на обвързана компетентност, правилно е постановила отказ- чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Обосновано адм. съд посочва, че липсващите данни следва да бъдат установени от районния съд по реда на чл. 542 и сл. ГПК в охранително производство. Административният орган няма правна възможност да установява нови факти и обстоятелства, а само проверява наличните данни в информационните масиви. Установяването на факти по гражданско състояние на лица, за които факти не са съставени актове в определените срокове и те не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган. Установяването на тези обстоятелства е от компетентността на гражданските съдилища - чл. 546 ГПК. В случая са извършени необходимите действия, изразяващи се в проверка на водените регистри на населението, изрично регламентирани в чл. 9 до чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. На база събраната информация административният орган се е произнесъл, като в резултат на административното производство е издал законосъобразен отказ- чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Административният съд, след като е отхвърлил жалбата срещу отказа, е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд