Решение № 4994 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16478/2010 г.

Решение № 4994 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16478/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Елена Кръстева Трапова срещу решение № 1513 от 11.11.2010 г. по адм. д. № 1681/2010 г. на Административен съд - Пловдив, ХIII състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено със съответните последици. Ответникът Директорът на РУСО Пловдив, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, която следва да бъде отхвърлена с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, е отхвърлена жалбата на Елена Кръстева Трапова срещу решение № 171/28.07.2010 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отказано отпускане на добавка по чл. 9, ал. 5 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на РУСО Пловдив сумата 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че Велик Димитров Трапов е бил регистриран като изселен в с. Вардим община Свищов от месец август 1950 г. до месец юли 1954 г. През този период обаче той е следвал двегодишен курс при НВО "В. Левски" гр. Велико Търново и след завършването му е служил в армията на щатна офицерска длъжност в гр. Пловдив, поради което не е изтърпял ефективно наложената му административна мярка - принудително заселване. На това основание, правилно административният орган е отказал отпускане на претендираната добавка по чл. 9, ал. 5 от ЗПГРРЛ. Репресията не е реално изтърпяна, поради което правилно такава не е призната. Съпругът на жалбоподателката е учил и полагал труд на място различно от мястото на принудителното изселване, като в случая не се ангажирани валидни доказателства той да го е посещавал и в резултат на това да е търпял неудобства и душевни страдания. При тези данни и с оглед цитираната съдебна практика - решение № 382 от 10.01.2008 г. по адм. д. № 8574/2007 г. на Върховния административен съд VI отделение, съдът правилно е приел, че оспорването е неоснователно и недоказано и затова следва да бъде отхвърлено. Процесното решение е валидно, допустимо и правилно. По отношение на него не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят претендираните за тази инстанция разноски, възлизащи на сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,