Решение № 1342 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2009 г.

Решение № 1342 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 208 и сл. АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община Сливен чрез процесуален против решение № 67 от 2.06.2009 г. постановено по адм. дело № 91/2009 г. на Административен съд - Сливен. В жалбата и в допълнение към нея са изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Христо Панайотов Панайотов не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 107 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) във вр. с чл. 145 от АПК и § 8 от ПЗР на АПК съдът е упражнил контрол за законосъобразност на административен отказ на кмета на община Сливен, обективиран в писмо изх. № 9400-5917/3.04.2009 г., с който на Христо Панайотов Панайотов от гр. Сливен е отказано издаване на удостоверение за наследници на Панайот Стоянов Панайотов, починал на х.хх.хххх г. съгласно акт за смърт № ххх/хх.хх.хххх г. на Община Сливен и е задължен кметът на община Сливен да издаде удостоверение за наследниците на Панайот Стоянов Панайотов, починал на хх.хх.хххх г. в седмичен срок от влизането на решението в сила. Съдът е приел, че отказът на административния орган да издаде удостоверение за наследници на починалото лице по подадената молба е неоснователен по изложени подробни съображения за правомощията на административния орган по чл. 24, ал. 2 ЗГР за издаване на удостоверителен административен акт. С оспореното съдебно решение административният отказ е отменен с указания за произнасяне по молбата в 7-дневен срок от влизане на решението в сила. В мотивите на съдебното решение е постановено, че официалният удостоверителен документ следва да бъде издаден в съответствие с чл. 9, ал. 2 от АПК и след изпълнение на административната процедура по чл. 35 АПК - след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Така постановеното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - Закона за гражданската регистрация. Предмет на молбата, подадена до административния орган, е искане за издаване на удостоверение за наследници на б. ж. Панайот Стоянов Панайотов с установена датата на смъртта видно от приложения акт за смърт. Искането за извършване на административна услуга, както се посочи е издаване на удостоверителен административен акт на основание чл. 24, ал. 2 от ЗГР (удостоверение за наследници на починало лице), с който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 45 от ЗГР, отразен в регистрите на населението, съставени по реда на чл. 23 и сл. от ЗГР. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация. На основание разпоредбата на чл. 25, т. 22 от ЗГР в личния регистрационен картон се съдържат лични данни и за смъртта на дадено лице (починал - дата и място на смъртта, акт за смърт - номер и дата на издаване), които данни са предпоставка за издаване на удостоверение за наследници на починалото лице. В конкретния случай ответника по касационната жалба е представил пред административния орган писмени доказателства, установяващи смъртта на Панайот Стоянов Панайотов, като са останали недоказани пред административния орган, а впоследствие и пред първоинстанционния съд родствените връзки на молителя с починалото лице, независимо от процесуалните възможности на двете институции в рамките на провежданите пред тях производства да дават необходимите указания на страната във връзка с подлежащите на доказване факти. Независимо от това решението като краен резултат е правилно. След като е задължение на административния орган да поддържа регистрите, същият е следвало да направи необходимите справки и да вземе предвид писмените доказателства представени от ответника, а при необходимост да изиска допълнителни доказателства, като в тази връзка следва да се съобрази, че не е доказано по безспорен начин от ответника Хр. Панайотов, че е родственик, евентуално наследник на починалия. От друга страна независимо от коя година и в какъв вид са поддържани регистрите на населението, неубедително е само твърдение от общинската администрация, че е налице обективната невъзможност да се проверят изначалните безспорни факти. Те няма как да бъдат игнорирани и ведно с допълнително установените следва да се направят обосновани изводи и едва тогава да се издаде обоснован административен акт, независимо дали е удостоверение или отказ. При втората възможност (след като в административното производство са изчерпани възможните процесуално допустими способи за установяване на фактите от значение за случая) лицето, черпещо права от съответния факт с правно значение да може да поиска установяването му от съответния районен съд, по реда на чл. 542 ГПК. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,