Решение № 819 от 3.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Йоки 2007 ЕООД подадена чрез адвокат Лазарова САК, против решение 900/23.05.2024 г. по адм. дело 76/2024 г. на Административния съд Перник, с което са отхвърлени исковите претенции на дружеството срещу НАП за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Оспорват се направените от съда изводи, че исковете са неоснователни. Излага подробни аргументи за подкрепа на твърденията си. Моли така постановеното решение да бъде отменено, а исковете да бъда изцяло уважени. В касационната жалба се претендират разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора заявява, че не претендира разноски по настоящото производство.

Ответникът Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, писмено и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и поддържа представения писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, а исковите претеции за неоснователни.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Административен съд - Перник е образувано по исковата молба на Йоки 2007 ЕООД против НАП, с която на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 32 789,86 лв., ведно със законната лихва, от които:

• 22 261,86 лв. обезщетение за вреди, изразяващо се в законната лихва върху главницата от 90 465,88 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

• 528,07 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на Постановление С 210022-023-0002263/13.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

• 10 000,00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищцовото дружество /настоящ касатор/ твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни актове на държавен орган при изпълнение на административна дейност, а именно: ревизионен акт и постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Фактическата обстановка е изложена пълно и обосновано, съгласно приложените по адм. дело 76/2024 г. на Административен съд - Перник доказателства и страните не я оспорват, поради което настоящата инстанция няма да я преповтаря напълно. За пълнота ще се отбележат само някои моменти - спрямо Йоки 2007 ЕООД със заповед за възлагане на ревизия от 01.02.2021 г.е образувано ревизионно производство, като в хода му са наложени предварителни обезпечителни мерки с Постановление С210022-023-0002263 от 13.08.2021 г. на публичен изпълнител. Запорирани наличните сметките на дружеството в две банки. Постановлението е обжалвано от страна на Йоки 2007 ЕООД, а жалбата е оставена без уважение с Решение ПО-89 от 16.09.2021 г. на директора на ТД на НАП София. Срещу това решение е подадена жалба до АС Перник, който с решение 268 от 30.11.2021 г. по адм.дело 462 от 2021 г. отхвърлил жалбата на дружеството.

Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт /РА/ 22001421000548-091-001 от 15.09.2021 г. С него са установени задължения за довнасяне. Ищцовото дружество е подало жалба пред директора на дирекция ОДОП - София срещу част от ревизионния акт. Жалбата е отхвърлена с Решение 1845 ОТ 06.12.2021 г. РА е обжалван и по съдебен ред, като АС Перник с Решение 104 от 14.06.2022 г. по адм.дело 63 от 2022 г. го е отменил в оспорената част. Това решение е оставено в сила с Решение 4127 от 19.04.2023 г. по адм.дело 7555 от 2022 г. на Върховния административен съд.

Събрани са множество писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза, изслушани са свидетелски показания.

С обжалваното решение исковата претенция е изцяло отхвърлена като недоказана и съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Съдът е приел, че Постановление С210022-023-0002263 от 13.08.2021 г. на публичен изпълнител не е било отменено като незаконосъобразно, следователно вреди във връзка с него не могат да настъпят. Обосновал е извод, че ревизионното и обезпечителното производство са отделни производства, протичат по различен процесуален ред, с различни страни и с издаването на отделни административни актове, които подлежат на обжалване по различен ред. Съставът на АС Перник е намерил, че ищцовото дружество не е доказало наличието и размера на претендираните вреди. Счел е, че не установява и твърдяното от ищеца накърняване на доброто му име и търговска репутация, уронване на престижа и невъзможност да извършва нормална търговска дейност.

Касационната жалба е частично основателна. Решението е частично неправилно.

Фактическата обстановка по делото е установена, но крайните изводи не съответстват на материалния закон.

Безспорно по делото е доказано наличието на отменен по съдебен ред Ревизионен акт 22001421000548-091-001 от 15.09.2021 г. По отношение на Йоки 2007 ЕООД в хода на ревизионното производство са наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, а именно с Постановление С210022-023-0002263 от 13.08.2021 г. са наложени запор върху наличните банкови сметки на дружеството /установено, е че Йоки 2007 ЕООД не разполага с друго движимо или недвижимо имущество, притежавани акции и дружествени дялове/. Установено е, съгласно заключението на вещото лице, че към датата на налагане на запорите 13.08.2021 г. дружеството е разполагало с 90 560,68 лева общо по двете налични банкови сметки. Обезпечителните мерки са оспорени от Йоки 2007 ЕООД, но са потвърдени от директора на ТД на НАП София и от съда. От доказателствата по делото се установява, че на 27.03.2023 г. наличната по сметките на дружеството сума е събрана от НАП.Във връзка с отмяната на ревизионния акт е издадено Постановление С230022024-0020485 от 04.05.2023 г. за отмяна на наложените обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.1 от ДОПК, съответно от тази дата е вдигнат запора на банковите сметки на ищеца. Органът по приходите, след отправено искане от страна на Йоки 2007 ЕООД за извършване на прихващане или възстановяване на недължимо платени и събрани сума за данъци, е съставил Акт за прихващане и възстановяване П-22001423187036-004-001 от 06.11.2023 г. и по посочената от дружеството банкова сметка на 08.11.2023 г. е възстановена сума от 90 465,88 лева.

Настоящата инстанция намира, че решаващият съд твърде формално и стриктно е тълкувал фактите по делото и приложимите материалноправни норми, поради което е достигнал до незаконосъобразен краен резултат.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, поради невъзможността дружеството да разполага и да оперира с паричните средства в размер на 90 465,88 лева по запорираните банкови сметки за периода от 13.08.2021 г. до 09.11.2023 г., измеримо в законната лихва върху главницата в размер на 22 261,79 лева, настоящата инстанция намира същата за основателна, с лека корекция в периода. Действително ревизионното и обезпечителното производство са отделни производства, протичат по различен процесуален ред, с различни страни и с издаването на отделни административни актове, които подлежат на обжалване по различен ред, но едното не може да съществува без другото без наличието на ревизионно производство, обезпечителното би било безпредметно и необосновано. Предвид на което, обосноваността, а оттам и законосъобразността на обезпечителното производство, като част от ревизионното са основания, подлежащи на преценка относно основателността на предявения срещу НАП иск за обезщетяване на вреди. В правомощията на административния орган е да предприеме действия по реда на ДОПК за обезпечаване на евентуално бъдещо вземане от страна на държавата. Законосъобразността на това действие следва да се прецени на база доказателствата, свързани с момента на приключване на ревизионното производство и с неговия резултат. При липсата на данни за извършено от дружеството нарушение не е било налице и основание за предприемане на действия по обезпечаване на бъдещо вземане на държавата срещу субекта, участващ в гражданския оборот и спазващ в тази връзка финансова дисциплина.

Предвид описаното, настоящият съдебен състав не споделя изводите, обективирани в оспореното решение за неоснователност на претенцията на ищовото дружество за заплащане на обезщетение, поради невъзможността да се ползва със собствените си парични средства, и то за един продължителен период от време 13.08.2021 г. /датата на налагане на запора до 08.11.2023 г. настоящата инстанция обръща внимание, че от доказателствата по делото става ясно, че сумата е възстановена на дружеството от НАП на дата 08.11.2023 г. Налице е вреда, тъй като за процесния период касаторът не е могъл да се ползва от паричните средства по запорираните си сметки. Тази вреда е в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД. Налице е причинна връзка между незаконосъобразния ревизионен акт и вредата и тази причинна връзка не се прекъсва от актовете за налагане на обезпечителни мерки и тяхното влизане в сила. Както се спомена вече в настоящото изложение, обезпечителното производство няма смисъл и основа, без да е налице ревизионно производство. Налагането на предварителни обезпечителни мерки представлява самостоятелно производство, което се извършва само и единствено по време на висящо ревизионно производство. Отмяната на ревизионния акт има обратно действие и премахва породените от акта правни последици от неговото издаване с обратна сила. Решението, с което се отменя административен акт има конститутивно действие и с обратна сила, считано от издаване на акта, отрича неговите правни последици като неосъществили се. По силата на това решение в материалните административни правоотношения между страните по делото настъпва промяна - възникналите по силата на отменения административен акт права и задължения, в случая публични задължения, отпадат с обратна сила. Това следва и от чл.301 АПК, който задължава административния орган при отмяна на административен акт, чието изпълнение е започнало преди влизането му в сила, да възстанови нарушеното право или да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин. След като установените с отменения ревизионен акт публични задължения не съществуват, от това следва, че не е била налице и необходимост те да бъдат обезпечавани. Да се приеме обратното, би означавало да се признае, че НАП действа винаги законосъобразно, когато преди издаване или преди влизане в сила на ревизионни актове обезпечава или започва действия по предварително събиране на публични вземания, независимо от резултатите от съдебния контрол върху тези ревизионни актове, т.е. независимо налице ли са публични задължения за засегнатото лице. Не такова е виждането на законодателя обаче, който изрично е предвидил в чл.128 и чл.129 ДОПК връщане на недължимо събрани публични задължения, и то със съответните лихви. Това би противоречало и на разпоредбите на чл.1 ЗОДОВ вр. чл. 17, ал.6 ДОПК и с целта на закона. Именно възстановяването на дължимите суми, и то с лихви сочи, че събирането им се счита за незаконно още от датата, на която са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите чл.129, ал.6 ДОПК. Безспорно в случая, сумата от 90 465,88 лева е възстановена по сметка на касатора, но няма данни да са изплатени съответните лихви върху тази сума. Настоящата инстанция намира, че именно лихвата върху главницата е и размерът на дължимото обезщетение. Следователно в полза на че Йоки 2007 ЕООД, следва да се присъди сумата от 22 228,95 лв., която се явява лихвата върху главницата от 90 465,88 лева за периода 13.08.2021 г. до 08.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

По отношение на втората претенция, настоящата инстанция намира за правилен решаващият извод на съда, че искът в тази част е неоснователен, доколкото както се установи от данните по делото, все пак Постановление С210022-023-0002263 от 13.08.2021 г. на публичен изпълнител не е било отменено като незаконосъобразно. Претенцията за присъждане на направени разноски за оспорване на Постановление С210022-023-0002263/13.08.2021 г. е заявена в производството пред административен съд и предвид изхода на делото съдът е оставил същата без уважение.

Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на търговското име и репутация на касатора, довели до отказ на контрагенти на дружеството да навлизат в търговски отношения с него, предвид липсата на свободни средства и ограничаване на търговската дейност на Йоки 2007 ЕООД, настоящата инстанция намира исковата молба в тази част за недоказана. Изслушани са показанията на свидетеля А., който като управител на фирма, с която касаторът е имал търговски отношения, свидетелства, че до налагането на запорите всичко е било изрядно. Тъй като дружеството-касатор не е могло да заплаща задълженията си по вече сключените договори, са прекратили търговските си взаимоотношения. В следствие на това Йоки 2007 ЕООД не е могло да сключва и нови договори. Тези показания са ценени и от първата инстанция като правдиви и обективни, лишени от заинтересованост от изхода на спора, но настоящата състав на Върховния административен съд намира, че не са достатъчни, за да ангажират отговорността на ответната страна по тази искова претенция. Дружеството не е представило други доказателства, за да подкрепят основателността на иска си за неимуществени вреди. Представените от Йоки 2007 ЕООД оферти до трети лица също по никакъв начин не обосновават претенцията в тази част. Поради което, първоинстанционното решение в тази част като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, решението следва да бъде отменено и искът с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ на Йоки 2007 ЕООД да бъде частично уважен, както следва за сумата от 22 228,95 лв., която се явява лихвата върху главницата от 90 465,88 лева за периода 13.08.2021 г. до 08.11.2023 г.за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен РА и наложени обезпечителни мерки във връзка с него, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане. При този изход от спора и с оглед нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на Йоки 2007 ЕООД следва да бъдат присъдени съдебните разноски само за първата инстанция, доколкото има изявление, че не се претендират разноски по настоящото дело. В полза на касатора се присъждат разноски пред първата инстанция в общ размер на 2916, 61 лв., от които 25 лв. държавна такса, 1091,61 лв. за изготвена експертиза /съгласно лист 136 от делото пред първа инстанция/ и адвокатско възнаграждение /лист 122 от делото пред първа инстанция/ в размер на 1800 лв. съобразно уважената част от иска.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд трето отделение,