Решение № 2382 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2014 г.

Решение № 2382 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павлин Владимиров Антонов срещу Решение № 1635 от 14.03.2014 г., постановено по адм. д. № 6998 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения се иска неговата отмяна и отмяната на Уведомително писмо с изх. № 01-6500/5511 от 14.05.2013 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони, издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Претендират се разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява, но се представлява от упълномощения адв. Йончева, която от негово име поддържа касационната жалба. По същество моли да бъде уважена. Претендира направените разноски. Представя списък на разноските. Ответникът, заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата в постъпило по делото писмено становище. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по причините, изложени в нея. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Антонов срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 за кампания 2012 г. с изх. № 01-6500/5511 от 14.05.2013 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и Антонов е осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 250,00 лв. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Антонов срещу посоченото уведомително писмо. За да се произнесе по жалбата, първоинстанционният съд е приел, че писмото, като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, е издадено от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия за издаване на писма за прекратяване на агроекологичен ангажимент, и в предписаната от закона форма. За да направи изводите си относно компетентността на издателя на акта, съдът се е позовал на чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10 и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ (УПДФЗ) и Заповед № 03-РД/606 от 21.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Върховният административен съд, състав на Трето отделение намира така направените правни изводи относно компетентността на издателя на акта за незаконосъобразни, поради което обжалваното съдебно решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Неправилна е направената от административния съд преценка, че издателят на оспорения административен акт е разполагал с материална компетентност за издаването му. По смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, органи на ДФЗ, който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на РА, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а ЗПЗП). Предвид законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, именно той е компетентен да издава индивидуалните административни актове. Представената по делото Заповед № 03-РД/606 от 21.02.2013 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от УПДФЗ, не води на правен извод за наличие на компетентност на издателя на спорното уведомително писмо. В редакцията на чл. 20а ЗПЗП преди изменението и допълнението, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 2015 г., не е уредена възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия за издаване на актове като процесния. Предвид това към момента на издаването му той не е разполагал с възможност да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2004 по тълк. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Тоест, не всеки административен орган и във всички случаи може да делегира предоставените му със закон правомощия. За целта е необходимо в съответния закон да е изрично предвидена такава възможност. С аргументи от посоченото, компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от УПДФЗ във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия. По изложените съображения съдебното решение, предмет на контрол, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на оспореното Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 за кампания 2012 г. с изх. № 01-6500/5511 от 14.05.2013 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Преписката следва да се изпрати за ново произнасяне по компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. Предвид изхода на спора, искането на Антонов за присъждане на разноски е основателно. По делото е представен списък на разноските. Съобразно него се претендират такива, както следва: 5,00 лв. държавна такса и 2500,00 лв. адвокатско възнаграждение. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие № 2 от 24.01.2015 г., сключен между Антонов и адв. Йончева за процесуално представителство по настоящото дело, видно от който е договорено заплащането на такова в размер на 2500,00 лв. Записано е, че посочената сума е платена по банков път на 23.01.2015 г., за установяване на което е представено преводно нареждане от посочената дата. Предвид направеното, на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК, възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, и като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, настоящият състав на ВАС намира, че следва да присъди на настоящия касатор по-нисък размер на разноските в тази част, а именно сума в размер на 500,00 лв. Предвид изложеното Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция следва да бъде осъден да му заплати посочената сума, както и 5,00 лв. за заплатена държавна такса. Искане за заплащане на други разноски видно от представения списък не е направено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,