Решение № 127 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9983/2008 г.

Решение № 127 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9983/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Варна, подадена от мл. юрк. Бакалов срещу решение № 351 от 20.05.2008 г. по адм. д. № 1517/2004 г. на Варненски окръжен съд. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Иван Иванов, в писмено възражение, излага становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Ответниците Георги Атанасов, Милена Атанасова и Бисер Ганчев не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, окръжният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-171/14.06.2004 г. на зам. кмета на Община Варна за попълване на кадастралния план за имот пл. № 1579 досежно границата с имот пл. № 3196 по плана на м. "Траката", гр. Варна, издадена на основание § 6, ал. 6 ЗУТ, чл. 86 и чл. 90 ППЗТСУ и чл. 6, т. 7 ЗТСУ. Решението е мотивирано с несъответност на визираните в заповедта правни основания, като са изложени изчерпателни мотиви за всяко едно от тях: по чл. 6, ал. 7 ЗТСУ (отм.), касаещо изменение на ЗРП, а не кадастрален, по чл. 90 ППЗТСУ (отм.), касаещо служебно нанасяне в кадастъра с предписание на гл. архитект и по чл. 86 ППЗТСУ (отм.) - липса на мотивираност на приложимата хипотеза по ал. 1 или ал. 2 ППЗТСУ (отм.). Прието е законосъобразно, че приложимия правен ред е този по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) във връзка с чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) и § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ. Обсъдени са в подробни мотиви приложените по административната преписка документи и приетите по делото доказателства, както и валидността на обжалваната заповед, като е прието, че се касае за адм. акт, издаден при надлежно делегиране на правомощия по § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Установено е нарушение на процедурата по ал. 1 на чл. 86 ППЗТСУ (отм.) досежно непредявяване и неподписване на акта за непълноти и грешки в кадастъра от собственика на засегнатия имот пл. № 3196 Иван Иванов. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено по делото, че процедурата по нанасяне на имота е започнала по молба на съсобствениците на имот пл. № 1579 (настоящи ответници) за нанасяне в кадастъра на границата с имот пл. № 3196, преди отмяната на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗУТ с бр. 36/2004 г., поради което приложимият правен режим е този по чл. 86 ППЗТСУ (отм.) и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.). Безспорно е обстоятелството, че новонанесената с процесната заповед граница между имоти с пл. № 1579 и пл. № 3196 не е материализирана на място, тъй като в акта за непълноти в одобрения кадастър от 19.02.2004 г. е визирано, че границата е материализирана с "колчета". Следователно не са налице условията по ал. 2 на чл. 86 ППЗТСУ (отм.), поради което законосъобразно е изследвано от съда спазването на регламентираната в чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) задължителна процедура, като в съответствие с изяснената фактическа обстановка е прието, че акта за непълноти и грешки в кадастъра не е подписан от заинтересования собственик на имот пл. № 3196, което е съществено нарушение и води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Процедурата по чл. 86 ППЗТСУ (отм.) се изключва само при наличие на влязло в сила решение и то постановено по общия исков ред по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), в което производство участвуват и заинтересованите собственици, в случая Иван Иванов, и спрямо тях е установена непълнотата или грешката в кадастралната основа, с установени кадастрални граници. Визираното в документацията по адм. преписка съдебно решение от 12.05.2003 г. по адм. д. № 1555/2001 г. на ВОС, потвърдено с решение на ВАС № 495/23.01.2004 г. по адм. д. № 9555/2003 г. не е с такъв характер - с него е обявена за нищожна предходна заповед за нанасяне в кадастъра на кмета на Община Варна, без произнасяне по съществото на спора. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение