Решение № 2321 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2018 г.

Решение № 2321 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Р. от [населено място] против решение № 201/10.05.2018 г. на Административен съд – Добрич, постановено по адм. дело № 117/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № 18-0851-000074/30.01.2018 г., издадена от началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Добрич. Изложените са доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в оспорената заповед неправилно е посочена концентрацията на алкохол в кръвта й. Поддържа, че тя не е превишавала 0. 5 на хиляда, с оглед на което не е осъществено процесното деяние, обуславящо налагането на ПАМ. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – Началник отдел "Пътна полиция" при ОД на МВР–гр. Добрич не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № 18-0851-000074/30.01.2018 г., издадена от началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Добрич, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на касатора до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен. В мотивите на решението е посочено, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма – мотивиран с фактически обстоятелства, които правилно са квалифицирани в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и в съответствие с материалния закон. От събраните по делото писмени доказателства – химическо изследване на кръвна проба и протокол за отчетените от техническо средство " Дрегер" съдът е приел за установено, че на 30.01.3018 г. жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0. 5 на хиляда, установена с медицинското и химическо лабораторно изследване, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. При тези обстоятелства е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" спрямо водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В мотивите си съдът е посочил, че приложената мярка има превантивен характер – да се осуети възможността за извършване на други нарушения и не представлява административно наказание. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (ред. ДВ бр. 9/2017 в сила от 26.01.2017 г.) принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" се прилага на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Мярката се прилага с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Законосъобразно съдът от съвкупната преценка на доказателствата е приел, че са налице предпоставките за прилагане на посочена принудителна административна мярка. Заповедта е издадена спрямо Г. Р., в качеството му на водач на МПС, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване. Както обосновано е прието, определящо е, че концентрацията на алкохол в кръвта както според отчетеното с техническото средство "Дрегер", така и според медицинското и химическото лабораторно изследване надвишава 0. 5 на хиляда, поради което е осъществено деянието, обуславящо налагането на процесната ПАМ. Съдът е преценил компетентността на органа, издал оспорения акт в съответствие с чл. 172, ал. 2 ЗДвП и издадената заповед на директора на ОД на МВР – Добрич. Неоснователни са възраженията за необоснованост на правните изводи в съдебния акт, тъй като същите кореспондират с възприетата въз основа на събраните доказателства фактическа установеност. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,