Решение № 15620 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1293/2012 г.

Решение № 15620 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1293/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Карелия" ЕООД, представлявано от управителя Томислав Урдинов, чрез пълномощника адв. Мудев, срещу решение № 5034 от 10.11.2011 г. по адм. дело № 855 по описа за 2009 г. на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № 1000485 от 22.11.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Кюстендил, в частта, потвърдена с решение № 2 от 05.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, чрез пълномощника юрк. Шинев, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административен съд- София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 1000485 от 22.11.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Кюстендил, в частта, потвърдена с решение № 2 от 05.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена повторна ревизия на "Карелия" ЕООД, като с него на същия е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени през 2001 г. от "Интеройл" ЕООД, "Аполоник ойл" ЕООД, ЕТ "Селена- Сотир Борисов", "Паралеум" ЕООД, "Симона арт" ЕООД и "Фрутела" АД на основание чл. 64, ал. 1, т. т. 2 и 3 ЗДДС (отм.). С РА са били определени и задължения по ЗКПО, като на ревизираното лице са определени допълнително данък печалба, данък за общините, корпоративен данък и лихви в резултат на извършено преобразуване на финансовия резултат за периода от 2000 г. до 2005 г. на основанията на чл. 23, ал. 2, т. т. 3, 4 и 11 ЗКПО. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора, събраните доказателства, изслушаните първоначално и допълнително заключение по съдебно-счетоводната експертиза и приложените правни разпоредби. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Обжалваното решение е правилно постановено. По отношение на доставчиците "Интеройл" ЕООД, "Аполоник ойл" ЕООД, ЕТ "Селена- Сотир Борисов", "Паралеум" ЕООД, "Симона арт" ЕООД и "Фрутела" АД в хода на ревизионното производство са били изготвени искания за извършване на насрещна проверка, приложени по данъчната преписка и приети като доказателство от съда, като са били съставени и протоколи за извършена насрещна проверка. С посочените протоколи е констатирано, че доставчиците не са намерени на адреса за кореспонденция, поради което ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок дружествата не са представили изисканите от ревизиращите органи документи от значение за осъществяване на доставката и за начисляване на ДДС. Прието е от ревизията, че не е доказано данъкът по издадените фактури да е отразен в счетоводството на дружествата като задължение към бюджета. Прието, е че доставчикът не е начислил данъка и предвид чл. 64, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.) неправомерно е бил ползван данъчен кредит за ревизираните данъчни периоди от ревизираното лице. По повод първата част от спора по повод отказаното право на данъчен кредит за посочените данъчни периоди, по фактури, издадени от горепосочените доставчици, по делото е изслушана първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. По първоначалната експертиза вещото лице е установило, че жалбоподателят е изпълнил изискванията на чл. 104 ЗДДС в релевантната редакция на процесния период; по отношение фактури, издадени от ЕТ "Селена - Сотир борисов", "Паралеум" ЕООД и "Фрутела" АД експертът е посочил, че не може да се установи дали са спазени изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, защото не са представени СД и счетоводните регистри на посочените доставчици. Експертът не е осъществявал проверка в счетоводството на нето един от преките доставчици. С допълнителната счетоводна експертиза подробно е дадено заключение за издадените ДРА на преките доставчици- обхват на актовете, характеристика на проведеното ревизионно производство. Други доказателства в тази част на спора не са представени. Изводът на съда е за правилно приложение на чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 ЗДДС (отм.), на които основания е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. При така изложената фактическа обстановка в тази част на спора следва да се приеме, че решението е правилно. Съдът подробно е обсъдил фактите, като правилно е установил от една страна, че не се явява доказано начисляването на данъка и това е така, понеже не е осъществена проверка в счетоводството на преките доставчици. По повод прилагането на втората разпоредба съдът също е направил правилна преценка. В съдебното производство не са ангажирани доказателства за установяване на правнорелавантите факти. Както правилно е приел съдът, по делото липсват доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на търговия с горива и за извършване на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Правилна е преценката, че издадените фактури не отразяват вярно настъпило данъчно събитие. ДРА, издадени на част от доставчиците- "Интеройл" ЕООД, "Паралеум" ЕООД, "Фрутела" АД и "Аполоник ойл" ЕООД, в техните части, които съвпадат с периодите, предмет на настоящото ревизионно производство, са издадени по реда на чл. 109 ДПК (отм.) и чл. 122 и сл. ДОПК, или по аналог, поради което не могат да бъдат доказателство за реалност на процесните доставки- факт, който в съответствие с материалния закон е съобразен от решаващия съд. В молба по делото от 16.10.2012 г. касационният жалбоподател е отправил искане към при обсъждане на основанията за отмяна на обжалваното решение да съобрази Решение от 21.06.12 г. на СЕС пообединени дела С-80/2011 г. и С-142/2011 г. Касационната инстанция намира, че в случая не е налице идентичност на спора по настоящото дело и фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, поради което не е налице приложимост в конкретния казус на тълкуванията на Съда на Европейския съюзна правни норми от Директива 2006/112/ЕО, съдържащи се в цитираното решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При тези данни, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че "Карелия" ЕООД не е доказал по пътя на пълното главно доказване осъществяването на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС по процесните фактури, издадени от "Интеройл" ЕООД, "Аполоник ойл" ЕООД, ЕТ "Селена- Сотир Борисов", "Паралеум" ЕООД, "Симона арт" ЕООД и "Фрутела" АД. Постановеното решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По отношение на извършените корекции на финансовия резултат за данъчни периоди от 2000 до 2005 г. в касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания, освен възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК без да се конкретизиране в какво се изразява необосноваността и незаконосъобразността на съдебното решение, но касационната инстанция е длъжна на основание чл. 218, ал. 2 от АПК да извърши служебно проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение в тази част е действително и процесуално допустимо като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, като не се установява и необоснованост на правните изводи или допуснати процесуални нарушения. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната цялост и е обосновал напълно съответстващи на фактическата обстановка правни изводи, съобразени с приложимите разпоредби на действащия материален закон. Изложил е много подробни мотиви в обжалваното решение, поради което настоящата инстанция намира, че поради липса на допуснати нарушения не е необходимо да бъдат възпроизвеждани правилните изводи на първоинстанционния съд. И в тази част съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да му бъде присъдено в размер на 6 000 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение