Решение № 10081 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Я. Т. от [населено място], против решение № 2075/23.02.2026г., постановено по адм. дело № 2437/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е бил отхвърлен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Община Пловдив за присъждане на обезщетение в размер на 500 (петстотин) лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно наложено Наказателно постановление № 692/06.06.2024 г. издадено от Заместник - кмет "Обществен ред и сигурност" в Община Пловдив, което е било отменено с влязло в законна сила Решение № 1258/20.09.2024 г. по АНД 3605/2024 г., по описа на РС Пловдив, както и имуществени вреди в размер на 82,00 лева, претърпени според ищцата, вследствие на същото издадено НП и представляващи заплатена такса за репатриране на собствения и автомобил. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – Община Пловдив, с отговора на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е било образувано по искова молба на Р. Т. срещу Община Пловдив, с която били предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. и за имуществени вреди в размер на 82 лв., претендирани като претърпени вследствие на издадено Наказателно постановление № 692/06.06.2024 г. от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, впоследствие отменено с влязло в сила Решение № 1258/20.09.2024 г. по АНД № 3605/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В исковата молба се твърди, че след репатриране на автомобила на ищцата като принудителна административна мярка, при установяване на местонахождението му на наказателен паркинг тя разбрала, че за автомобила е наложена глоба с фиш в размер на 20 лв. Ищцата възразила срещу наложената глоба, поради което бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено посоченото наказателно постановление. Последното било обжалвано и отменено с влязло в сила решение на Районен съд – Пловдив. Въз основа на тези обстоятелства ищцата претендира обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, които сочи като причинени от издаването на отмененото наказателно постановление. В исковата молба неимуществените вреди изрично са конкретизирани като ) преживен силен емоционален стрес, 2) моментен страх от загуба на личния й автомобил, който за нея притежавал както материална, така и сантиментална стойност, 3) уплаха от загубата на намиращите се в автомобила лични и служебни документи и немалка сума пари, 4)усещане за несправедливо третиране и неправилно наложено наказание от страна а общинската администрация. Претендираните имуществени вреди били обяснени, като представляващи сумата за заплатена такса за репатрирането на автомобила й. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е обсъдил твърденията в исковата молба, даденото от ищцата писмено становище и събраните по делото доказателства, включително гласни такива на воден от ищцата свидетел - Г., който е разказал за обстоятелствата непосредствено след откриване липсата на автомобила и за състоянието на ищцата, като е посочил, че тя се притеснила силно, когато установила, че автомобилът ѝ е изчезнал, тъй като допускала да е бил откраднат, както и че се тревожела за намиращите се в автомобила документи и парични средства. Въз основа на заявеното с исковата молба, показанията на свидетеля и изложеното в писменото становище на процесуалния представител на ищцата, първоинстанционният съд е приел, че претенциите са допустими, но неоснователни. Съдът е посочил, че както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в петитума изрично е посочено, че претендираните вреди са претърпени вследствие на издаването на Наказателно постановление № 692/06.06.2024 г., впоследствие отменено с влязло в сила съдебно решение. Същевременно първоинстанционният съд е приел, че от заявеното в исковата молба, от показанията на свидетеля и от писменото становище на процесуалния представител на ищцата следва, че описаните вреди фактически произхождат от наложената принудителна административна мярка – репатриране на автомобила. По отношение на тази мярка съдът е посочил, че не се твърди тя да е била обжалвана и отменена по съответния ред. При това положение съдът е достигнал до извода, че между издаденото и впоследствие отменено наказателно постановление и твърдените от ищцата вреди, така както са описани и заявени в исковата молба, липсва причинна връзка. Поради това е приел, че предявените искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са неоснователни. Въз основа на изложените съображения Административен съд – Пловдив е отхвърлил исковете на Р. Т. срещу Община Пловдив за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. и за имуществени вреди в размер на 82 лв., претендирани като претърпени вследствие на издаденото и впоследствие отменено Наказателно постановление № 692/06.06.2024 г. на заместник – кмет при Община Пловдив. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. По отношение на претендираното обезщетение първоинстанционният съд правилно е приел за безспорни обстоятелствата около постановяването и отмяната на посоченото в исковата молба НП, водещо до извод за наличието на незаконосъобразен административен акт, постановен от орган на власт при изпълнение на служебните му задължения, който е бил отменен. Относно наличието на втората предпоставка за уважаване на претенцията за обезвреда на сочените като причинени неимуществени вреди, съдът е възприел твърденията на ищцата, но правилно като недоказана е била счетена при наличие на горните обстоятелства пряката причинноследствена връзка между настъпилото увреждане и отмененият като незаконосъобразен административен акт. Описаните страдания правилно са преценени като преживени непосредствено след прилагане на самата мярка, а не следващи момента на постановяване на процесното наказателно постановление. Единствените такива негативни емоции, които могат да бъдат отнесени към момента следващ издаването на НП е соченото от ищцата усещане за неправилно наложено административно наказание, което обстоятелство действително не е било отчетено от първата инстанция, но доколкото от една страна за такаописаното емоционално състояние не се сочат доказателства, тъй като то следва хронологически съвместните преживявания на разпитания свидетел с ищцата, то изложените твърдения са останали недоказани, включително за продължителността на преживяната негативна емоция и нейния интензитет. Такива не са представени и пред касационната инстанция. По тази причина, макар част от мотивите на настоящия състав да не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, крайният изход от спора се явява правилен, поради което решението на АС-Пловдив следва да бъде оставено в сила. Доказаната като заплатена такса за репатриране, която се претендира като причинена имуществена вреда също, както правилно е отчел това първоинстанционният съд, е свързана пряко с реализирането на наложената ПАМ, а не с наказанието постановено с отмененото НП, като самото й възникване също предхожда момента на постановяване на отмененото НП. Предвид отхвърлянето на касационната жалба, настоящият състав не следва да присъжда разноски в полза на касатора, а на ответната страна такива следва да бъдат присъдени в размер на 102,26 евро. доколкото ответникът по касация претендира единствено „направените“ по делото разноски, но не сочи изрично претенция за юрисконсултско възнаграждение, която по естеството си е дължима, но не и сторена разноска, както и предвид обстоятелството, че други разноски от страна на ответника в настоящото производство не се доказват, такива не следва да бъдат присъждани и в полза на тази страна. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,