Решение № 4090 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12587/2020 г.

Решение № 4090 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12587/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания – София, чрез процесуалния си представител юрк. Б. срещу решение № 312/21.09.2020 г., постановено по адм. дело № 213/2020 г. на Административен съд – Враца, с което агенцията е осъдена да заплати на ЕТ "И. М. – СИГ-Ц-Г. Г. " сумата от 1400 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение Наказателно постановление (НП) № 102/0023-4355/23.07.2018 г. издадено от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, както и разноски в исковото производство в размер на 378 лева. В жалбата изразява доводи за неговата неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, алтернативно се моли за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Ответникът – ЕТ "И. М. – СИГ-Ц-Г. Г. " от гр. Враца, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. М. изразява доводи за нейната неоснователност и моли решението на административния съд, като правилно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на направените разноски пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Враца е уважил предявения от ЕТ "И. М. – СИГ-Ц-Г. Г. " против Агенцията за хората с увреждания иск за сумата от 1400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 102/0023-4355/23.07.2018 г. издадено от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, както и разноски в исковото производство в размер на 378 лева. За да постанови този резултат административният съд е приел за установено, че посоченото наказателно постановление е било обжалвано пред Софийски районен съд (СРС), който с Решение № 167705/16.07.2019 г. по АНД № 14079/2018 г. е отменил изцяло наказателното постановление. Решението на районния съд е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 6759/12.11.2019 г. по КАНД № 9556/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Установено от решаващия съд е също, че в хода на производството, както пред СРС, така и пред АССГ ищецът е бил представляван от адв. Ц. М. от АК - Враца, като съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 01.08.2018 г. и съответно от 12.08.2019 г. договореното възнаграждение е в размер общо на 1400 лева и е заплатено в брой при сключването им. От правна страна, административният съд позовавайки се на приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на претендираният размер на сумата общо от 1400 лева, съдът е съобразил, че така заплатената сума се явява съответни на разпоредбата чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отхвърлил възражението за прекомерност на Агенцията за хората с увреждания. Присъдил е и разноски в исковото производство за сумата от 378 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, в размер на 10 000 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност на държавен орган. В настоящия случай е доказано от ищецът, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се както пред СРС, така и пред АССГ са представени изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Административният съд обосновано е приел, че размерът на заплатената адвокатска защита съответства на договореното и платено в производството по оспорване на административния акт, и същият е обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, както правилно е приел първоинстанционният съд. Неоснователно е касационното оплакване, че направените от ответника по касация разноски във връзка с обжалване на процесното НП не подлежат на възстановяване. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита не подлежи на съдебен контрол по целесъобразност. Разходите по ангажиране на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Направеният от ищеца разход в размер на 200 лева е доказан. При установеното по делото, правилно и обосновано съставът на АС – Враца е направил извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен. Мотивите му в тази част, към които настоящия състав препраща по арг. от чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, напълно се споделят без да е необходимо да се повтарят. Неотносими по делото към настоящия случай са изложените от касатора доводи с позоваване на съдебна практика на ВКС. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спор на касатора на следва да се присъждат разноски, такива се следват на ответника по касация, като съгласно представения Договор за правна защита и съдействие на л. 14 от делото следва да му се присъди сумата от 400 лева. Настоящият касационен състав на ВАС счита за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е съобразено с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е заплатено изцяло в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 312/21.09.2020 г., постановено по адм. дело № 213/2020 г. по описа на Административен съд – Враца. ОСЪЖДА Агенцията за хората с увреждания, с адрес: гр. София, ул. "Софроний Врачански" № 104-106 да заплати на ЕТ "И. М. – СИГ-Ц-Г. Г. " със седалище гр. Враца, ЕИК[ЕИК] и съдебен адрес: гр. Враца, ул. "Лукашов" № 10, офис 401 - адв. Ц. М., сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.